Рекламата на хазарта, свободата на медиите и свободата на личността
в. "Труд"

Рекламата на хазарта, свободата на медиите и свободата на личността

от

В началото на миналата седмица Парламентът единодушно гласува забрана върху рекламата на хазарт в медиите и ограничаването ѝ в другите комуникационни канали. С което предизвика радост у мнозина, но и печал сред онези, които бяха свикнали да се отъркват о сочните рекламни бюджети на хазартните фирми. Сладко е, да, знам. Сега хазартът е ограничен до т.нар. „външна реклама“, като обаче билбордовете трябва да са на не по-малко от 300 m от училищата, а другите рекламни конструкции са разрешени само върху сградите, където има казина и то са ограничени в общи линии до търговски табели. Това с билбордовете е крайно глупаво, защото ученикът може да ги види и да се повлияе от тях и отвъд забранените 300 метра – ако билбордът не е до училището, а до дома му или по пътя от едното до другото, тогава какво? Затова билбордовете също трябваше да ги забранят. Но изглежда е изквичал някой собственик на локации с активно лоби в парламента и работата се е оправила. Има и други ограничения, с които можете да се запознаете от медиите. В общи линии от закона няма кой знае какъв смисъл, защото не обхваща социалните мрежи и директния маркетинг, но това е тема на друг разговор.

Въпросът с хазарта и с неговото рекламиране е толкова интересен, че дори и ние сме се занимавали с него – веднъж през 2022 и още веднъж тази година. Но не сме го разглеждали от гледна точка на свободата на словото и на личността. Ето основния аргумент на противниците на закона: забраната на хазартна реклама в медиите е (забележете!) вредна, защото големите телевизии и издатели разчитат на нея за годишните си бюджети. И това било „целенасочен удар“ срещу тях в предизборна ситуация. Странно защо всички партии, които разчитат в предизборна ситуация на медии, единодушно им нанасят „целенасочен удар“! Може би се надяват, че като се лишат от хазартните пари, медиите ще станат по-раболепни за партийните, знае ли човек? Има логика. Но се съмнявам всички парламентарни партии бързо да са спретнали този заговор и да са постигнали взаимодействие.

Причината е друга. Повечето от тези, които аргументирано се обявяват против закона, притежават някакви сайтеча, които са се закачили на опашката и взимат по някой лев от хазартните бюджети, а сега ще трябва да се лишат от този лев. И понеже е стара практика, когато на някого бръкнат в джоба, той да пищи и да алармира, че се рушат ценности и се разстрелва справедливостта, че се задушава общото благо („Нас ни махни! Виж какво причиняват на обществото!“), ощетените от закона за хазарта сега казват, че се посяга на свободата на словото, като се убива независимостта на медиите чрез ограничаване на тяхното финансиране на пазарен принцип. Да, в общи линии е така – медиите са толкова по-способни да търсят истината и да се борят за справедливост, колкото са по-осигурени от частни рекламодатели, на които не им пука толкова за истината и справедливостта, колкото от това медията, в която влагат парите си за реклама, да има колкото може по-голяма публика. Но всички помним как Маргарита Михнева изхвърча от една голяма частна телевизия барабар с авторското си предаване, защото настъпи един от рекламодателите. А то беше остро публицистично предаване, търсещо истината и справедливостта. Така че рекламата на хазарт изобщо не е гаранция за свободата на словото, както се опитват да я изкарат някои, засегнати пряко и финансово.

Други пък се обявяват против ей така – напук. Само защото предложението е от ГЕРБ и ДПС. Те иначе са против тютюнопушенето, против алкохола, против говеждото и против автомобилите и въглищните електроцентрали, обаче са окей с хазарта, който е несравнимо по-голямо зло, само защото предложението идва от неправилно според техните ценности място.

Има и трети вид противници. Това са маргинални кретени, които повтарят като папагали, без да разбират нищо, аргументите на първите два вида, само за да се направят на интересни в социалните мрежи. И защото получиха обществено-политическата си легитимация наскоро, след като участваха в карнавалните протести, финансирани от Черепа и довели до това, което имаме сега (както обичаше да казва Цветан Цветанов) като политически живот. Участваха и им хареса. Изпълни ги някак с „автентична“ стойност.

Да, можем да опишем противниците на промените в закона, обаче това все още не отговаря на въпроса дали трябва да насърчаваме рекламата на хазарт и дори дали трябва да я търпим с безразличие. За да отговорим на този въпрос, може би трябва да се изкачим на една по-висока гледна точка, на която, забелязали сте, често обичам да заставам – да видим как се отнася проблемът към абстрактния сблъсък между абсолютното добро и абсолютното зло.

Да видим най-напред понятията. Законите забраняват или разрешават разни дейности, но го правят от гледна точка на някакви ценности. Така че двойката „разрешено/забранено“ е юридическо продължение на етическата двойка „допустимо/недопустимо“, която пък от своя страна, след като сме я нарекли „етическа“, описва отношението „добро/зло“. Добро ли е хазартът? За богословите е лесно, защото добро е всичко, което е в съгласие с Божията воля, а всичко останало не е добро и щом не е добро, няма какво друго да е, освен зло. От ежедневно-битова гледна точка също не е трудно. Хазартът е зло, защото в него хората пилеят време, сили и средства, които биха могли да употребят за по-благородна кауза, например за семейството си за близки хора или за нуждаещи се; хабят средства, които най-сетне биха могли да употребят за собственото си усъвършенстване, за духовното си развитие, от което имат нужда не само интелектуалците. Хазартът още повече е зло, защото води до едно от най-зловещите пристрастявания. Пристрастеният комарджия превръща в преждевременен ад както своя живот, така и всичко в радиус от десетки човешки съдби около себе си. Хазартът е зло, защото е инкубатор на всякакъв вид престъпност. Следователно, съгласно нашата парадигма, щом хазартът е зло, той е недопустим. А щом е недопустим, следва да е забранен.

Обаче не е, защото в него има много, ама страшно много, невъобразимо много пари. И за цигарите всички са единодушни, че са вредни, но и те не са забранени по същите причини. И на цигарите ограничават рекламата, както и на хазарта, но това са лицемерни действия. Ако не искаш хората да пушат или да залагат, просто забраняваш тези дейности, изкореняваш ги. А не ги оставяш, за да печелиш тайничко от тях, докато публично се биеш в гърдите и се правиш на чувствителен филантроп. И си мислиш, че като си ударил проповедта на злото, си ударил самото зло. Донякъде – може би. Но далеч не съвсем.

Какво е рекламата, освен проповед? Нищо. Рекламата е агресивен жанр, който те кандърдисва да сториш нещо конкретно, обикновено свързано с изваждането на пари. И докато те кандърдисва, внушава ти, че всичко е за твое добро. Така например рекламите на бързи кредити рисуват ситуации, в които върху теб се изсипват лесни пари и те превръщат в истински баровец, обаче никога не говорят, че тези пари трябва а се връщат с жестоки лихви. Така е и с хазарта. Рекламата му рисува единствено ситуацията в която печелиш. Но не рисува десетките ситуации, в които губиш, които при това са изчислени винаги така, че в крайна сметка загубата е неминуема. Всеки знае, че в хазарта банката никога не е на загуба. Всеки знае, но си казва: „аз ще съм от изключенията, които печелят“ и дори когато спечели, не се оттегля, потривайки ръце, а продължава да играе, докато пропилее спечеленото плюс дома си и живота на семейството си. Затова, когато ти казва, че ще спечелиш и ще забогатееш, рекламата на хазарт лъже. Тоест хазартът не е само пагубен порок, но е и лъжа. А има ли по-голямо зло от лъжата? Не случайно и сатаната го наричат „лъжец и баща на лъжата“ (Иоан, 8:44).

Е, допустимо ли е при това положение да се рекламират порокът и лъжата? Или иначе казано – трябва ли да е разрешено? И ако рекламата на хазарта трябва да е забранена, то не трябва ли да е забранен и самият хазарт?

Не, не трябва. Бог е допуснал злото, за да можем да изберем между него и доброто. Ако нямахме избор, никаква заслуга нямаше да е нашето добротворство. Нека го има хазарта, обаче авторитетни източници – медии и публични говорители – да не добавят към злото, като лъжат и го представят за добро. Тоест заключението е: нека хазарт да има и всеки да си носи последиците от него, но да не се рекламира и да не се изкушават слаби души. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд”

Може да харесате и: