Онзи ден повдигнахме темата за русофилията. Казвам го, защото мнозина иначе интелигентни, образовани и начетени хора не намериха какво друго да кажат за тримата кандидати за патриарх, освен че и тримата са русофили.
„Русофил“ се е превърнало в клеймо, в аргумент, когато няма какво друго да кажеш на опонента си. В психологически план това е фетиш, а в политически – последователно до безпринципност съгласяване с политиката на Русия. Такива хора са много по-малко, отколкото ги изкарват.
Какво русофилско направиха митрополитите? Напротив, Църквата първа осъди войната в Украйна. Българската църква напусна Световния съвет на църквите (икуменическото ООН), докато Руската все още е там. С наши митрополити Руската църква прекрати общение заради съслужението им със свещеници от ПЦУ в Цариград. Наш митрополит и то един от кандидатите а патриарх покани Истанбулския патриарх Вартоломей в България по време на изборите, а Вартоломей, доколкото е верен на Америка, в днешната ситуация е лют враг на Русия. Какво русофилско има в кандидатите за патриарх?
Може би през годините е имало случаи да се изкажат в подкрепа на руската позиция по даден въпрос, но дали не са го направили, защото тази позиция е правилна, а не защото е руска?
Правили ли са услуги на руската държава, на руската дипломация, на външната им политика? Кажете, любопитно е да знаем. Правили ли са услуги в интерес на Руската църква и в ущърб на нашата? Някаква ерес ли прокараха? Някакво лъжеучение ли? Канон ли потъпкаха, догмат ли изкривиха? Кажете, ако са вършили някакви безобразия, защото аз не знам. А защо не знам ли?…
Не знам, защото не ме интересува. Нека го вулгаризираме и кажем: у един свещеник ме интересува това, което би ме интересувало и у всеки друг занаятчия – да върши безупречно занаята си. Ако грънчарят е направил хубав гювеч, не ме интересува пие ли, бие ли жена си и плаща ли си данъците. Ако хирургът спаси живота ми, не ме интересува дали му миришат краката, дали е левскар или цесекар, каква кола кара и колко струва часовникът му. Що се отнася до свещеника, за мен е достатъчно да ме въведе в съответното тайнство с благодатта, която на свой ред е получил от тайнството Свещенство. Достатъчно и е да отслужи требите, за които съм отишъл при него. Достатъчно е да ми обясни едно или друго за вярата, когато съм неуверен. Толкоз.
Има хора, които се разхождат с броеници и палят свещи из храмовете, но които коментират и съдят митрополитите, сякаш митрополитите са районни кметове, за които са гласували и сега изискват от тях. Църквата е йерархична, а не демократична, това още ли не ви е влязло в главата?
Още по-яростни в претенциите и осъждането пък са онези, които нито знаят какво е йерархия, нито знаят какво е митрополит, нито ходят на църква, нито се интересуват какво се случва в храма. Не се изповядват и не се причастяват. Може би мислят, че няма нужда, защото нямат грехове, че са толкова праведни, че могат да съдят и поучават другите. Затова са най-остри и язвителни.
За тримата кандидати за патриарх Горан Благоев – бивш журналист в БНТ и съратник на Цветан Цветанов – написа:
„Не е за вярване!!! След 42 тура, излъчените от Светия синод от кандидати за патриарх са: Григорий Врачански, Гавриил Ловчански, Даниил Видински. Мощно проруско лоби. БПЦ е приключена…“.
Ами, не, не е приключена. Едната свята, съборна и апостолска, която онзи ден навърши 1991 години, не е приключена. Просто приключи взаимоотношенията си с г-н Благоев, след като дълго търпя ругателствата му в национален ефир. Той безспорно е твърде интелигентен човек, но за жалост, смирението му е в обратна пропорция спрямо интелекта. Затова се беше превърнал в емблема и знаме на една специфична категория в българската интелигенция – ъндърстендъри и спасители на Църквата. Жадни да съдят и критикуват от висотата на безспорната си правота.
Сега ще кажете: „Ама ти какво искаш! Да си затваряме очите пред безобразията на клириците, да търпим беззаконията им?“. Нищо такова не искам. Напротив, всеки трябва да бъде изобличаван за безчинствата си и за това дори има установен ред: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар“ (Мат. 18:15-17).
Забележете, че тук има два момента: 1. Да изобличаваш по компетентност; 2. Да не изобличаваш публично. Ако прост мирянин, лаик, профан, каквито сме ние с вас, има забележки към свещеник, то нека тези забележки са само върху това, което е общо между тях – дали свещеникът е потъпкал канона, дали е изопачил някой догмат, дали не е отпаднал от църквата, дали не ви води към разкол, ерес или схизма и т.н. И мирянинът да не ги предявява публично, да не ги предявява с апломб, така че да го видят другите и да си кажат: „Брей, колко смел и справедлив е тоя!“. Ако го прави публично, както го прави сега кой ли не, ще нанесе рани в тялото на Църквата, които няма да са заздравели дълго след като свещеникът, заради когото е било всичко, никой вече няма да го помни.
Църквата е парадоксална по няколко причини. Първо, тя е в този свят, но не е от него. Следователно (второ) е повече от триизмерна. Това си личи най-добре в халкидонския христологичен догмат на IV вселенски събор, който сега няма да цитирам, но смисълът му е, че Христос е 100% Бог и същевременно 100% човек. Да, трудно се осмисля в триизмерния свят, където цялото е 100%. То е нещо като тесеракта – четириизмерния хиперкуб: ако разгъвката на триизмерния куб в двуизмерен свят е кръст, съставен от 6 квадрата, то разгъвката на четириизмерния куб в триизмерен свят е кръст, съставен от 6 куба.
Не на последно място Църквата е парадоксална и заради това, че независимо какво се случва в нея, тя не губи своята чистота и непогрешимост. А това е така, защото Църквата е Богочовешки организъм и на чело на неговата йерархия стои сам Христос, който е глава на Църквата. Затова не се бойте, че някой клирик бил грешен. Всички са грешни, защото са хора като нас, а човекът греши, дори и когато спи. Църквата обаче остава непогрешима. А провинилите се ще получат наказание по висша (а не наша) справедливост.
Затова и в навечерието на избора нека се смирим, нека се успокоим и да се помолим Бог да даде мъдрост и сили на следващия патриарх, за да не посрами името на предшествениците си, да държи Българската църква в православието, независимо от бесовските нападки, които ще се изсипят от всички страни, и да води стадото си към Царството Божие.
Това не е мач, глупаво е да викаме: аз съм за тоя, аз съм за оня. Синодът ще реши, това е негова, не наша работа. Разбира се, винаги има опасност да надделеят зли сили, които да тласнат църквата към модернизъм, разкол и ерес. Но случаят сега засега не е такъв. И тримата кандидати са достойни архиереи (слава Богу!). Единия го познавам лично, за другия съм чувал само хубави неща, а имам приятел – свещеник в епархията на третия, който също е свидетелствал в полза на митрополита си. За мен няма драма. Ще бъда доволен когото и да изберат. Вярно, сърцето ми предпочита единия, разумът ми предпочита другия, но в крайна сметка всичко е Божи промисъл. Нали не си въобразяваме, че ние с вас ще измислим как да станат нещата по-добре от Бог?
Както казва един от любимите ми отци – св. Иоан Златоуст: „Случи ли се нещо добро, благославяй Бога и доброто ще остане. Случи ли се нещо лошо, благославяй Бога и лошото ще престане. Слава Богу за всичко!“.
Да не забравяме, че някое нещастие може да ни сполети, за да не ни сполети още по-голямо. Не казвам, че при избора на нов патриарх може да ни сполети нещастие! Боже, опази! Казвам го прост така, да си знаем. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За в. “Труд”.