Ето че Европейският съюз (който според мен заприличва все повече на съветски) сви могъщия си юмрук с пукане в ставите на античните си пръсти и го стовари върху грозната морда на дискриминацията между човеците. И правилно. Отвратително е чрез обръщения като „господине” да напомняш на хората унизителното обстоятелство че са мъже или с „госпожо” да им се присмиваш за тяхната лична драма от това, че са жени. Нещо повече, наричайки невинни човешки същества „госпожи”, ти не само им казваш, че знаеш тяхната ужасна тайна, че са жени, но знаеш и още нещо, а именно че имат семейство с друго човешко същество, което е наказано от природата да бъде мъж. За разлика от „госпожице”, с което пък се подиграваш на трето същество, задето е или е на път да се превърне в стара мома.
Но как тогава да се обръщаме помежду си, така че хем да не се дискриминираме, хем да покажем уважението, което изпитваме един към друг. Очевидно всички съществителни и прилагателни имена с род различен от неутралния (средния) са имплицитно обидни. За съжаление, има и по-цивилизовани езици, в които и собствените фамилни имена също имат граматически родове – не може всички да са хер Мюлер и фрау Мюлер. Следователно, поне според мен като магистър филолог, остава само едно: неутралната титла „създание”, следвана от фамилното име на съществото, поставено в среден род – „създание Иваново” или „създание Петрово”. Изключение се допуска да прави само името Вежди Рашидови, където имаме антидискриминационна употреба на множественото число, но това е тема на отделно лингвистично изследване.
Ето колко прекрасен ще е животът тогава. Българският еврокомисар по въпросите на потребителите ще пусне водата и ще стане от безупречно искрящата тоалетна чиния на клозета в Еврокомисията. Ще отвари вратата на кабинката и ще се сблъска с председателя Барозу.
– Ах, създание Барозувско! Какво търсите в дамската тоалетна?!?
– Създание Кунево – благо ще размаха показалец председателят, – нима делите клозетите на дамски и не знам какви други? Още малко и ще поискате да има клозети за семейни и клозети за несемейни, за руси и кестеняви, за къдрави и луничави…
– Простете, създание. Държах се дискриминационно. Но вие се облекчавате право!
– Това е така, създание, защото имам нещо, което вие нямате. Именно то ми позволява да се облекчавам право. Но вие, създание Кунево, по никакъв начин не бива да се чувствате дискриминирано от това, че нямате онова, което имам аз.
– Не се и чувствам, създание Барозувско, всичко е справедливо, всичко е цивилизовано, всичко е европейско!
Да, това е крачка към един по-добър свят, но, за съжаление, само крачка. Предстои още много работа и още много борба с дискриминацията, пораждаща се от различията между нещата. Що за грозна дискриминация например е това да делиш домашните любимци на кучета, котки, птички и рибки?! Или пък това да делиш европейците на англичани, французи, италианци, испанци и всякакви други обидни квалификации! Да не говорим, колко язвителни и дискриминиращи могат да бъдат глаголните времена… Съществото Георгиево беше младо и красиво… Ужас! Затова аз виждам бъдещето така: всички имена, съществителни и прилагателни, ще се заменят с думата „оно” (принос на шопите, преди да спрат да бъдат такива и да се влеят в хомогенната европейска маса), а всички глаголи – със звука „Ъ”. Тогава няма да има никой обиден, няма да има никой дискриминиран. Ето един поглед към бъдещето на справедливост и равноправие. Поздравявам всички противници на дискриминацията с откъс от незабравимото стихотворение на създанието Ботево:
Оно е оно, Оно е! Там на оно,
Ъ в оно, Ъ и Ъ
оно с оно на оно оно,
оно във оно и в оно оно
На една оно Ъ оно,
на руга оно на две Ъ;
они Ъ, оно Ъ,
оно Ъ цяла оно!
Така вече няма никой обиден. Пък ако има нещо, няма нищо…