От известно време Яне Янев се радва на доста сериозен медиен интерес. Канят го често, редовно и по всякакви телевизии и радиостанции, ако четях вестници, сигурно и там щях да го видя как казва тайни, които знае само той и от които следват големи разобличения. От това широко медийно присъствие на сладкодумния земеделец аз съм много доволен, защото съм ревностен любител на неговите ораторски изяви. Да, наистина съм фен на това как той говори, както съм фен и на онова как говори Бойко Борисов. Така трябва да се говори пред медиите, а не като класическите политици – говорене, за което Айзък Азимов в един от романите си за Фондацията беше написал, че като са го пуснали през една компютърна програма за измерване на информацията, резултатът бил нула, защото всяко следващо изречение опровергава тезата, предпоставена от предишното и в крайна сметка се оказва, че след два часа красиви и умни изречения, ораторът на практика не е казал абсолютно нищо.
Не, Яне Янев не е такъв и затова го харесвам, но до миналата неделя не можех да си обясня що за консерватор е селският трибун, защо партията му „Ред, законност и справедливост” (РЗС) от известно време се води консерваторска, след като, доколкото си спомням, Янев защитаваше интересите на дребните предприемачи на село, на хората, които се нуждаят от най-драстични промени в политиката на държавата в селското стопанство, следователно не са консервативни, а напротив – те са крайно радикални. Може би тази партия се води консерваторска, защото първоначално беше на съдията и левскаря Георги Марков, а всеки левскар е крайно консервативен по въпроса дали „Левски” трябва да е № 1 или не. Но едва ли. Защото Яне Янев очевидно не е чак такъв левскар, какъвто консерватор иска да бъде.
Но ето че дойде ден да разбра. Миналата неделя разбрах кое прави партията на Яне Янев консерваторска. Разбрах го, докато разхождах кучето си в градинката на НДК, където го разхождам по два пъти дневно, защото, за добро или за лошо, това е махленската ми градинка (и „Св. Георги”). Имаше някакво събитие на партията РЗС (после се разбра, че било конгрес), а на „Витошка” бяха паркирани десетки от „онези” автобуси със „спонтанно” организиралите се. В случая автобусите бяха докарали на едро делегати. Те, докато чакаха делегатската регистрация, похапваха по единично или на групи консерви, седнали на пейките или направо на тревата. „Консерватори!” – веднага ги познах аз и разбрах защо „Ред, законност и справедливост” е консерваторска партия: защото в нея членуват ревностни консерватори, готови да отворят консервите си навсякъде – на тревата, в храстите, на гарите, на автогарите, на тротоара и в двора, да ги огрибат с големи залци, само и само да не се минат да си купят храна, според тях продавана безбожно скъпо от алчните софиянци. И са много консервативни в убеждението, че е по-умно да си носиш консерви, дотам консервативни, че изповядват това убеждение непроменено, във вида, в който са го изповядвали и дедите им.
Просветлението, което ме споходи беше много по-генерално отколкото изглеждаше първоначално. Беше просветление за консерватизма изобщо и за консерваторите в България, надхвърлящи понятийно рамките на реда, законността и справедливостта. Консерватизмът над всичко! Паркът на НДК, пък и този между хотел „Хилтън” и „Спартак” е арена на традиционен консерватизъм, макар и не винаги консерваторите да го изразяват чрез домашно направени или закупени изгодно консерви. Често го правят с картофки от Мак Доналд’с, онези, които миришат на мокри чорапи, или с мазни пици, с които се снабдяват от ъгъла на „Витошка” и „Патриарха”, след което ги мляскат с напращели и лъщящи бузи, докато бодро крачат по широкия път на завоюването на големия град. Картонените триъгълници, които са били подложки на пиците, консерваторите хвърлят направо на земята и там тези картонени триъгълници с мазни петна сочат като безпрекословни стрелки устремения път на електората. След обичайното си съботно или неделно поклонение в МОЛ-а, консерваторите плъзват из парка и започват да плюскат, въпреки че в МОЛ-а има десетина заведения за тази цел. Правят го от икономическата целесъобразност, същата, от която не си оставят колите на паркинга, а спестявайки две лева, ги тъпчат по тротоарите в квартала, там, където все още не е синя зона, няма колчета и може да се мине на далавера. Когато днес отивах с кучето към „Спартак”, на една поляна се бяха разположили две щастливи розовобузи и дебелогъзи семейства консерватори с малките си. Ядяха на земята, а единият татко снимаше процеса с фотоапарат, за да не се изгуби този исторически момент за поколенията. Когато се връщах с кучето от „Спартак”, от консерваторите бяха останали десетина сини пластмасови чинии, зарязани там, където са си били, докато се е нагъвало от тях, найлонови торби с празни хартиени торби и вестници в тях, кори от яйца (вероятно заредени с варени такива от млада грижовна домакиня рано сутринта, преди фамилията да се отправи към заветния център на града), пластмасови чаши и пластмасови бутилки от бира, от големите. Подобни резултативни знаци на консерватизъм можеха да се наблюдават и около всички пейки, пък и в тревата зад МОЛ-а – огризки-паметници на средния пръст, който показваме на световната криза. То пък една криза…
И така, газейки в празни консерви и прескачайки нахапани, но недопогълнати комати, осъзнах колко консервативна е родината ми. Всички са консерватори. Червените консерватори пекат червени чушки и ги консервират на двора върху черни тенекии и червена жар. Сините консерватори консервират сини домати, а сините консерваторки с насинени от сините консерватори очи, по славянски сини, сортират сините домати на светлосини и тъмносини домати, ту ги делят, ту ги събират отново и редят ли редят в мечтите си бурканите по рафтовете на мазето. Колкото по-светлосин е един син домат, толкова по-червен е той – като сините сливи, които, когато са зелени, са червени. Това знае всеки зелен консерватор, както знае и онова, че консервите от сливи се наричат компот. Комплот е друго.
Консерваторите на Доган консервират от дясно наляво и отдолу нагоре. Те са ревностни в консервативните си практики и често, консервирайки, вървят не с лицето напред, а със задника, особено онези консерватори на Доган, които са с български произход. Царските консерватори пък са толкова консервативни, че повечето от тях са републиканци. Най-консервативните консерватори обаче са консерваторите на Бойко Борисов, защото те са способни, пък и не само способни, но и готови, пък и не само готови, но и готови с голямо удоволствие да консервират всичко. Те са опитни, те вече са консервирали и червени домати, и сини домати, и бамя за тюрлюгювеч, и трюфели за фазан по царски, правили са го редовно, законно и справедливо. Ще го правят пак и пак за всеки, който ги пожелае.
А когато консерваторите консервират всичко, ще разтворят един огромен вестник, ще го метнат върху България и всички, заедно с потните си жени и затлъстелите си деца, ще насядат наоколо. Ще отворят консервите и ще изплюскат всичко. И като изплюскат всичко, ще се оригнат.