Уважаеми дами и господа, колеги! В тази лекция ще ви запозная с европейските пари, глобалното затопляне и края на света. Някои от тези неща могат да бъдат избегнати, други са неизбежни, а трети просто не съществуват. Например, краят на света е неизбежен, независимо от това на коя дата ще се състои, а глобалното затопляне не съществува и това ежедневно се доказва с научни аргументи в противовес на журналистическите такива. Избегнати пък могат да бъдат европейските пари за България и това се прави с ревностно старание вече от доста години. В тази лекция още ще ви помогна да проследите смайващите криволици на моя ум, които ще ви отведат от парламентарните несгоди на южния консерватор Яне Янев до енергийната трансформация на човешкия вид.
Три са стълбовете, на които се крепи парламентарното мнозинство на ГЕРБ, което, както всички знаят, само по себе си е недостатъчно за мъдрото управление на страната. Според мен, за да е мъдро управлението на страната, са недостатъчни много повече неща освен абсолютно мнозинство в парламента, но това е тема на друга лекция. Тоест при такава конфигурация в парламента може да се каже, че правителството се крепи на три крака: Яне Янев, Волен Сидеров и Иван Костов. Бързам да уточня, че, макар да поставям Волен Сидеров по средата между Иван Костов и Яне Янев, изобщо не се стремя да внуша, че именно Волен Сидеров е средният крак на правителството. Нищо такова, макар че, като се замисля сега, Волен Сидеров е най-къс от тримата и спокойно би могъл да виси и да се клати между другите двама. Но, млъкни сърце! Да не тръгваме по тази метафорична пътека, защото кой знае къде би могла да ни отведе!
Миналата седмица се отрони палецът, най-дебелият пръст от крака на правителството „Яне Янев” и оттогава този крак шумно куца из всички електронни и печатни медии. Предстои да видим какво ще обясни Палецът „Тагарински”, когато рано или късно се изправи да се изказва пред журналистите, но от целия случай си заслужава да се отбележат две неща: 1.) Правителството остана само с десен и среден крак и 2.) Ако е вярно, че има каузална (причинно-следствена) връзка между оттърколването от РЗС на първия министър на държавната администрация от бившия кабинет на десния крак на настоящия кабинет, крака „Иван Костов” – Марио Тагарински – ако има връзка между това и дните на интимно затопляне на отношенията между Банкя и Сирищник, тоест между премиер и президент, тогава лошо, много лошо…
Ако искаш да говориш, кажеш ли „А”, трябва да кажеш и „Б”. Искаш ли да маршируваш гордо напред, след „леви” трябва да изпълниш и „десни”, тоест след левия крак да тръгне и десния. Не знам дали „да тръгне” е правилно да кажем или „да си тръгне” – игра на преходност и възвратност, нищо повече – но не можем да не се запитаме иде ли ред и Костов да бъде изритан от негласната коалиция на Бойко Борисов или не. Засега уж няма такава индикация, но пък и характерът на Костов не е бил така мек и сговорчив още от времената му във Висшия Икономически Институт „Карл Маркс”, но знае ли човек кога може да стане неудобен даже и със сговорчивостта си? Ако и Костов си тръгне, то правителството ще се изправи пред изключително болезнената перспектива да се крепи само на средния си крак, тоест на Волен Сидеров. И тогава задължително ще се намери някой да припомни как неотдавна Волен Сидеров и Слави Бинев пукаха балони с образа на Бойко Борисов на публични места, няколко години след като същият Волен Сидеров се беше обидил на Царя, задето не го направи депутат от НДСВ в Ямболски район. Много непостоянен среден крак, колеги, много непостоянен! На такъв ли среден крак да се опреш, когато искаш да врежеш името си в европейската история на народеца си, а всички наричат средния ти крак фашист и екстремист!
И тук идва време да опрем до темата за европейските пари, но няма да го направим. Защо – ще ме попитат най-ученолюбивите колеги, – защо няма да се спираме на европейските пари, след като те са едно от двете неща, заради които дойде това правителство, па макар на три крака. Едното беше да накажат крадливите комунисти и турци и, ако може, да ги накарат да върнат откраднатото, и другото – да отпушат потоците европейски пари, та да се влеят в живота ни и най-сетне да го направят хубав и достоен. Моят живот, колеги, си е хубав и достоен, но пак нямам нищо против да се отпушат потоците от европейски пари. Но къде са тези европейските пари?! Къде са ви европейските пари, дами и господа спасителки и спасители на нацията?! От всички европейски програми има някакво анемично движение само по ОПАК и това са спечелени преди време договори на общините, които половин година по-късно така и не могат да се организират и да започнат да ги изпълняват. Всичко останало е в застой едно, защото все още не са оправени докладите по съответствията, тоест не може да се плаща нищо друго по проектите освен няколко процента аванс, и друго, защото процедурите продължават да се организират от хора, които или искат да откраднат парите, или се водят от най-разпространения принцип в администрацията: „Защо да го правя, щом мога да не го направя?”.
Защо да не опираме до темата за европейските пари ли? Ами, колеги, няма да опираме, защото сме горд народ с развяна конска опашка над главата, сто каба гайди и десетина мускала розово масло в пояса. Не сме им приритали за европейските пари. Да си ги задържат! Имаме си други потенциални източници на благоденствие и ще разчитаме на тях. Единият източник са лихвите по кредитите. Знаем, че почти всеки изплаща някакъв кредит. Казвам „почти” злорадо, нали разбирате… Колкото по-малко плащаме, за да изплащаме, толкова по-богати ставаме, защото остава повече за нас. Ето, след като премиерът нареди на банките да намалят лихвите си, на тях не им остава нищо друго, освен да изпълнят нареждането, а на нас – нищо друго, освен да чакаме неизбежното забогатяване. И да сме благодарни. Но не на банките, а на Бойко Борисов, който им е наредил да се погрижат за нас. Друг източник за народно добруване са коледните премии, които ще раздадат частните работодатели. Те, разбира се, няма да го направят по свое желание, защото са капиталисти-скъперници, на които не им пука за кефа на наемния труд, който в частност се явява и техен гробокопач според Маркс, Енгелс и Ленин. Ще го направят отново по нареждане на Бойко Борисов. И гробокопачът ще бъде благодарен, но не на тези, които са организирали бизнеса и са отворили работните места, които той, гробокопачът, заема, а на Бойко Борисов, който е наредил на „старий вълк”* да отдели от печалбата си и да формира премии за гробокопача. Разбира се, извън всякакво съмнение е, че за да стане възможно както намаляването на лихвите, така и отпускането на коледни премии, Бойко Борисов се е погрижил предварително за печалбите и на банките, и на частните фирми. Иначе откъде те ще отчислят блага за благото на народа?… Разбира се, че се е погрижил за тях и аз, колеги, зная как. Това е станало така. Първо Бойко Борисов се е обадил на световните финансови институции и им е наредил да вдигнат кредитния рейтинг на България. После е вдигнал телефона на чуждестранните инвеститори, скръцнал им е със заби и те са се запрепъвали насам, нарамили тежките си чували с инвестиции. После е заповядал на икономическия растеж да расте по-бързо, ако обича, а на принадената стойност да позаглади косъма, защото каквато е пършива при нашата производителност на труда, за кого по-напред… И ето тук, дами и господа, опираме до обещаната в началото на лекцията тема за
Глобалното затопляне
След като се е обадил на Световната банка, Чуждестранните инвеститори и Икономическите показатели, понеже искал да е съвсем сигурен, че банките ще намалят лихвите по кредитите, а хищните частни работодатели ще отпуснат коледна премия на изсмуканите си от експлоатация служители, Бойко Борисов за пореден път е вдигнал телефона и този път е заповядал на Глобуса да се затопли. Глобусът, разбира се, се подчинил и така се е получило Глобалното затопляне, поради което и нашият премиер трябва да бъде почитан като едноличен негов автор. Всъщност именно то, глобалното затопляне, е най-великото дело на него, нашия премиер. Помислете само, колеги! Какви преимущества ни дава глобалното затопляне! То намалява необходимостта от отопление, а оттам и разходите за него. Какви ти тук енергоспестяващи крушки, какви ти алтернативни източници като например да гориш кравешки говна и от тях да правиш ток! Подгрей планетата и консумацията на ток веднага ще спадне. Няма да се изсичат гори за огрев и активистите от „Горичка.бг” ще припкат от щастие. Всъщност именно активистите от „Горичка” трябва да са първи фенове на Глобалното затопляне, защото то спасява горичките, не е ли така? Няма да има нужда от топли дрехи, защото няма да е студено. Следователно няма да се отглеждат толкова овци за вълна и като няма да ги отглеждат, тези овци няма да пърдят и да увеличават глобалното затопляне, което е лошо, защото, както се разбрахме, е хубаво да има глобално затопляне. А щом няма да има толкова много овце, няма да има и толкова много овчари. Оттам, ако прием за вярно, че овчарите са сред най-простите хора, най-простите хора ще намалеят, което ще означава единствено, че човечеството ще поумнее. Като се стопят полярните шапки, няма да има нужда от напояване на холандските ниви, защото океанът ще ги залее и вместо лалета холандците ще гледат ориз. И най-важното: като се затопли глобусът, разните там негри в Африка ще баялдисат съвсем и ще ни освободят от моралния ангажимент да им изпращаме хуманитарни помощи и калашници, за да се избиват един друг. Така ще се освободи допълнителен финансов ресурс, който ще може да се материализира под формата на тринайсета заплата за държавните чиновници. И всичко това благодарение на Глобалното затопляне, благодарение на един единствен телефонен разговор между Бойко Борисов и Глобуса!
Разбира се, трябва много да се внимава с менажирането на глобалното затопляне. Ако намалеят овцете, трябва някой друг да пърди, за да се поддържа парниковият ефект, иначе затоплянето ще се охлади и отново ще започнат да се изсичат горичките. За щастие, на този проблем решение има. Ще пърдят индийците и китайците, защото са много и се хранят главно с ориз, а от ориза се пърди. Откъде толкова ориз, ще попитате. От Холандия. Нали помните, че като ги залеят разтопените полярни шапки, те вместо лалета ще гледат ориз. Но, както казах, всичко това са деликатни процеси, които трябва да се управляват внимателно, за да не настъпи онова, за което също обещахме, че ще говорим, в началото на лекцията, а именно:
Краят на света
Според почти всички сериозни изследователи на въпроса, това ще се случи през 2012 година. Не е ясно само по какъв начин. Това, което е ясно, е, че може и да е краят на света, но няма да е краят на човека. Човекът като жилав бурен отново ще оцелее и ще продължи да краси вселената с гениалността на замисъла си. Човекът ще се превърне в някакъв особен вид енергийно същество, обаче в какъв точно вид енергийно същество, това все още никой не знае, дори най-мъдрите и просветлените, защото ще се разбере чак тогава, когато му дойде времето. Но пък хората вече започват да подготвят своята енергийност, за да са по-сигурни, че ще попаднат в списъка на достойните за трансформация. Само че, според мен, всички, които се подготвят за трансформация, хвърлят усилията си на вятъра. Това е така, защото има малка и досадна, но по съществото си фундаментална грешка в предпоставката. Думата „енергийни” погрешно се използва вместо „енергични”. В светлината на тази корекция през 2012 в спасителния списък на трансформацията ще попаднат не енергийните същества, а енергичните същества – тези, които потропвайки в ритъма я на чалга, я на кънтри, денонощно превръщат материята в енергия. Енергичните същества поглъщат огромни количества биг-бургери, дъвчат ги, гълтат ги и ги отделят, за да отворят място на нови. В този процес енергичните същества произвеждат много енергия, която им служи за две неща: да ядат още и да завиждат на неенергичните същества, като искат насила да откраднат благата, които неенергичните същества създават с мозъците си, които се нуждаят от много по-малко чалга и много по-малко пици, за да си набавят необходимата за мислене енергия: затова ги наричаме и неенерегични. Енергичните същества се плодят енергично, раждат енергични деца, които енергично крещят в ресторантите на неенергичните хора. Енергичните хора енергично питат „Каква заплата ще получавам” в случаите, когато неенергичните се интересуват „Каква работа трябва да се свърши”. Енергичните хора обичат властта, защото тя позволява на енергичността им да се разрази пълноценно. Те са енергични министри, енергични депутати, енергични активисти и цялата им енергичност е уж посветена на добруването на неенергичните, но всъщност истерично търси все нови енергийни източници за енергичността на енергичните. Енергичните хора са хищни, защото са машини за енергичност, те превръщат в енергичност всичко, до което се докоснат, а превръщането в енергичност физиката нарича ентропия, разпад на света чрез опростяване на сложните структури. През 2012 година именно енергичните, а не енергийните ще се превърнат в по-висши същества и ще напуснат този свят на толкова малко чалга и кюфтета. Лично аз, колеги, с огромно удоволствие ще седя и ще гледам трансформацията и възвисяването в други, различни от нашите, селения на всички енергични и червенобузи човеци и после с наслада ще протегна уморени нозе в опразнения от тях свят.
С това, уважаеми колеги, днешната лекция свършва. Ако сте на мнение, че няма логична връзка между трикракото ни правителство, глобалното затопляне и края на света, моля, не я четете. Не следвайте извратените криволици на моя ум, защото те не водят никъде. Недейте да си водите и записки, защото няма да ви изпитвам върху преподаденото, пък и едва ли някой друг ще го стори. Благодаря за търпението и за вниманието!
======================================================
*Смирненски, „Вълкът” 1921:
Мъглата вдига се. И цял в лъчи облян,
гърми стохилядния град,
а старий вълк – а старий свят
отива да си легне гузен и пиян.