Гледах хубав репортаж от блокадата на Атина. Имаше и интервюта с българи. Охранен магазинер съжалява, че българите не са като гърците и не знаят да протестират. Руса психоложка, помолена да опише Гърция само с няколко думи, казва: „Борбен дух, слънце, море, стачки…“ и добавя: „Гърците могат да излязат на площадите и да си търсят правата“. Да оставим настрана разсъжденията за правата – обективна даденост ли са те или обществена договорка. Според мен едно право възниква едва тогава, когато дадени страни се договорят за него. Не случайно търговските договори съдържат важната глава „Права и задължения“ (забележете – „…и задължения“!). Но да оставим това. Да видим за какви права гърците излязоха по улици и по площади, по магистрали и гранични пунктове.
Признавам, че като реших да пиша по тази тема, срещнах трудност да открия какво точно желаят фермерите. Да, добре знаем какви неприятности и загуби причиняват, но какви са исканията им? Трябваше да се поровя в специализирани медии и да прочета включително и гръцките вестници. Ето за какво става дума. Повод за протеста е проектозакон за реформа в пенсионната и осигурителната система. Приемането на такъв закон е изрично условие от третия пакет спасителни помощи на стойност € 86 милиарда, договорени през миналото лято, когато Гърция каза, че все пак няма да развее червеното знаме и няма да напусне еврозоната. Според този проект социалните разходи ще се свият с 1% от прогнозирания за 2016 г. БВП на Гърция. За да не се намалят пенсиите (понеже тогава ще има вой до небесата, плач и скърцане със зъби), осигурителните вноски на работещите се увеличават с 1,5 процентни пункта. Отчаяната цел на всичко това е да се изстискат (спестят) около € 2 млрд. Освен това се планира пенсионната възраст да се увеличи на 68 години, което един от протестиращите нарече „дълбока старост“ и добави: „Ципрас ни излъга!“. Добрутро! Като гласувахте за него не се ли сетихте, че ще ви излъже?
За съжаление, протестите се отразяват пагубно на бизнеса, а именно на него се разчита да печели и да плаща данъци, които да се превръщат в пенсии и други социални блага. Разбира се, сърцето на протестите са синдикатите и по-специално синдикатът на комунистическата партия – ПАМЕ. Комунистите и синдикатите винаги са имали интерес от подобна брожения, защото им обръщат повече внимание и политическата им тежест расте. Те не се борят за доброто на членовете си, а за собствения си рейтинг. За тях страданието на трудовите маси е капитал. За съжаление обаче, масите невинаги са в ментална готовност да проумеят това.
Синдикатите подклаждат ескалация на исканията. Ето, в процеса на протестите се добавиха настоявания за необлагаеми доходи, намаляване на данъци в определени сектори (които, започнали веднъж, ще стават все повече), както и тригодишно замразяване на задължения към аграрната банка. За постигането на тези „справедливи“ искания фермерите блокират пътищата и граничните пунктове с новите си трактори, закупени с пари от европейските фондове през кредит от банките – пари, които сега не желаят да връщат.
И така, за какви права се борят борците за права? Борят се за правото да не си връщат дълговете и за правото да не плащат данъци. Кого наказват? Невинни хора, които не могат да решат проблемите им. А как се нарича онзи, който наказва невинни? Терорист. Ясас, паликари!
