Батко, облечен в бродирана риза като наркобарон, беше взел три супени лъжици от алпака. Две от тях държеше здраво притиснати една о друга в изпъкналата им част, а дръжката на третата бързо и отривисто прекарваше между тях, така че те трещяха като кастанети. Под този съпровод Батко пееше латино-песни, но едва успяваше да надвика собствените си перкусии.
– Ла кокара-ЧА! Ла кокара-ЧА! – крещеше Батко. – Нещо в гащите ми ска-ЧА! Ла кокара-ЧА! Ла кокара-ЧА!…
– Батко, престани! – не издържа Милен. – Намираме се в болница все пак!
И наистина, от пейките отсреща ги гледаха изнурените лица на страдащи пациенти. В очите им тегнеше укор. Възрастна дама, толкова ярко гримирана, че сякаш някой беше плиснал канче вряла вода в лицето ѝ, даже възмутено изсумтя.
Компанията се беше разположила пред кабинет за физиотерапия с някакъв ултрамодерен апарат, закупен по европрограмите. Много неща напоследък се закупиха така. Сакати от цялата страна търпеливо чакаха ред за тази вълшебна апаратура, а когато най-сетне им назначаха процедури, те се тълпяха пред кабинета с надежда за изцеление. Теодор, братовчедът на Милен, разбира се, не пожела да чака толкова, а веднага се пререди с помощна на шефа на клиниката – д-р Иван Стипеса, стар съпияница и изтъкнат член на Клуб „Алкохол“. Теодор страдаше от странна спортна травма – нещо като тенис лакът, силна болка в предмишницата, която обаче се проявяваше само при сервис. Нещо повече, при плосък сервис беше тъпа, а при лифтиран се изостряше.
– Така е, когато те мързи да загряваш преди игра – отсъди Милен, когато Теодор изплака несретата си преди няколко седмици.
– Игра без загрявка – мъдро допълни Батко – е като секс без ерекция.
– Ти контузвал ли си се от секс без ерекция? – учудено попита Хер Дидев.
– Само емоционално – призна Батко. – Но и това боли.
И ето ги сега – вече трета процедура поред членовете на клуба стоят с гранитна солидарност в болничния коридор и чакат верния си другар.
Батко остави лъжиците върху количката с храна за лежащо болните, откъдето ги беше взел, и каза:
– Теодор няма да излезе скоро, а стана ракиено време. Допи ме се…
– И на мен – подкрепи го Милен.
– И на мен – подкрепи го Хер Дидев.
Решиха да пратят някой от шофьорите. Спряха се на Благой Транспортера като най-опитен. Връчиха му една кредитна карта и строго го инструктираха да се ограничи само до най-близкия източник на алкохол. Нямаше никакво време за губене.
Най-близкият пункт за продажба на алкохол се оказа панорамата на парк-хотела. Докато приятелите преглъщаха в очакване, Транспортера спря джипа под козирката на главния вход, метна се на асансьора и се озова в ресторант-панорамата, където тъкмо започваха да се суетят в подготовка за обяда. Попита някакъв пъпчивец за алкохол и онзи посочи с глава количката с двайсетина вида уиски от старо по-старо и от скъпо по-скъпо. Сред бутилките се мержелееха и две-три водки, джинец, колкото да не е без хич, и някакви сладки женски простотии. Транспортера инструкции можеше да изпълнява, но решения не се наемаше да взима. Какво да избере? Ами ако не им хареса и строшат в главата му някоя тежка гарафа за хиляда лева? Затова каза, че купува всичко – нали му бяха дали кредитна карта от една страна и от друга не бяха определили лимит на разходите…
Батко сериозно обмисляше да грабне отново лъжиците и да изкара „Кукурукуку палома“, когато от далечния край на коридора се разнесе хлопане, скърцане, тътразене, бутане на врати със задник, тикане на аперитивни колички и звън на бутилки, кльоскащи се една в друга. Транспортера се зададе със строго изражение на лицето, под озадачения поглед на две медицински сестри, притиснали гърбове в прясно реновираната стена, за да му сторят път.
– Аферим, Транспортер, машаллах! – плесна с ръце Батко, а Милен и Хер Дидев мъдро поклатиха глави. Даже Хер Дидев, ако имаше дълга бяла брада, щеше да я поглади, но нямаше.
– Чаши взе ли?
– Взех.
– Ех, злато си ти, Транспортер! – въздъхна Милен. – Какви кадри раждаше УБО, еееех…
Болните също въздъхнаха, но не от носталгия по УБО, а от мрачни предчувствия за това, което предстоеше да се разрази пред очите им.
– Не! Това не може да бъде здравеопазване! – Батко и си наля огромна чаша Мънки шолдърс „Горила“ от 380 евро бутилката – знаеше цената, защото неведнъж се беше възмущавал от нея.
– Пълно безобразие! – разсеяно се съгласи Милен докато избираше между Порт Шарлот PC8 и 24-годишен Милтъндъф-Гленливет.
– Как може да не са осигурени елементарни условия за близките на болните, които ги чакат и се тревожат за тях! Ръцете ли щяха да им изсъхнат, ако бяха турили едно барче?!
– Така е, Батко – подкрепи го Хер Дидев, загрижен за всеки, който се тревожи.
– А изобщо не е трудно – продължаваше Батко.
– Кое не е трудно? – стресна се Милен и в крайна сметка върна двете бутилки в количката, за да си сипе водна чаша най-обикновен Хайленд харвест саутърнс финиш каск 469.
– Да се реформира здравеопазването! – сопна се Батко.
– Аааа…
– Всички я мъчат тая реформа – поклати глава Хер Дидев – и никой не успява да я прокара.
– В здравеопазването има много пари и много интереси – обясни защо е така Милен.
– Дрън-дрън! – презрително сви устни Батко. – Здравната реформа е най-простото нещо. Само че трябва да подходиш към нея под точно определен ъгъл.
– И кой е този ъгъл?
– Гръбнакът! – тържествено оповести Батко и изпи на един дъх уискито си, за да мине на водка. – Кой е гръбнакът на здравната система сега? Джипитата. А трябва да бъдат пипитата.
– Пипитата?
– Пипитата! Какво значи GP? Даже децата знаят, че това означава general practitioner, тоест общопрактикуващ лекар. А какво е РР? Очевидно това е personal practitioner или персонално практикуващ лекар.
– А как ще става изборът на пипи?
– Много лесно. Като начало отиваш в една модна агенция и си избираш манекенка. По-твой вкус – кеф ти с големи цици, кеф ти с малки, кеф ти със силикон в устните, кеф ти без. После я спонсорираш да следва и да завърши медицина. Когато завърши, тя подписва доживотен договор да бъде твое пипи – персонално практикуващ лекар. Инвестирал си в нея и сега е време инвестицията да се рентира. Манекенката не може да има други пациенти, за които да се грижи. Това е. А не като сега да си зачислен при някоя дебелана, която има още две хиляди като теб. Но всичко това не е достатъчно. За да бъде твое пипи, манекенката трябва да е въоръжена със съответните познания и квалификация. Ето защо ще ти се наложи да спонсорираш и още някого – няколко изтъкнати професори, които да напишат учебниците, по които ще учи манекенката и върху които ще полага изпити. Тези учебници ще бъдат селективно ориентирани. Ще има учебник не по обща, а по твоята персонална анатомия, твоята физиология, твоята психология и т.н. Това се прави, за да могат професионалните грижи на манекенката да бъдат фокусирани единствено върху твоите индивидуални нужди.
Системата с прегледите и направленията също ще бъде обърната. Няма ти да ходиш при своето пипи, ако се почувстваш неразположен, а твоето пипи ще си записва час при теб, за да се интересува как си. Ако, да речем, ти се гади и твоето пипи не е съвсем сигурно дали си махмурлия или си ял нещо развалено, то ще напише направление за специалист, но не така че ти да трябва да ходиш. Ще направли специалиста към теб, след като старателно го подбере, и той ще те посети в удобен за теб момент. Няма да се казва „направление ЗА специалист“, а ще се казва „отправляване НА специалист“.
– Добре – размърда се рациото на Хер Дидев, – но дори джипитата имат някаква медицинска специалност. Каква ще е специалността на пипито?
– Сексология – отвърна Батко, без да се замисля. – И ще има втора специалност тайландски масаж.
– И кой ще плаща за всичко това? – попита Милен.
– Здравната каса, разбира се!
– Дори за тайландския масаж? – усъмни се Хер Дидев.
– Би трябвало. Той е важен – каза Батко и после великодушно добави: – Но ако не може, ще го пишем псориазис.
Точно тогава излезе Теодор. Транспортера изчака браточките да се изнижат и потътри количката с аперитивите в ариергарда на кавалкадата. Ярко гримираната възрастна пациентка се провикна след тях:
– А ракията против депресия ще се реимбурсира ли?
Обаче никой не я чу.