В началото на месеца по време на икономическия форум в полския град Криница-Здруй премиерът на Унгария Виктор Орбан и лидерът на полската управляваща партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински направиха интересни изявления. Поводът беше напускането на Великобритания и кризата в балансите вътре в ЕС, водеща до хегемония на Германия. „Брекзит“ е прекрасна възможност за започването на културна контрареволюция“, заяви Виктор Орбан, а Качински също отбеляза необходимостта от реформа и допълни: „Тези промени (отпадането на Великобритания, мигрантския натиск и проблемите между Германия и Източна Европа във връзка с него, както и отслабването на средиземноморските страни – б.м.) трябва да доведат до културна контрареволюция, да напомнят, че богатството на Европа е в многообразието на нейните култури, техните различия и различните структури. Опит да се интегрират тези елементи ще превърне европейската култура в попкултура, де факто американска, което ще ознаменува огромно влошаване за Европа“.
Показателно е, че и двамата, когато говорят за необходимост от реформиране на ЕС и наричат тази реформа „контрареволюция“, не я наричат административна, нормативна или политическа, а именно – културна. Защо според тях причините за общата криза произтичат от кризата на ценностите?
За криза на ценностите се говори отдавна и повечето хора в това разбират ерозия на нравите, увреждане на морала, отчуждение, цинизъм, враждебност и съзнателно злотворство. Одобрение и възхваляване на доскоро осъждани модели на поведение и презрително неглижиране на модели, които в миналото са приемани за стойностни и важни.
Всъщност, кризата на ценностите не е явление на следвоенните години, нито е порок на ЕС. Промяната на ценностите започва още през Ренесанса с възприемането на хуманизма като „официален“ начин на мислене, а в криза се превръща след Френската революция.
Каква толкова е тази промяна на ценностите, настъпила в края на Средновековието? Мнозина смятат, че причините за Ренесанса са две: чумата, донесла толкова много смърт, че всеки оцелял живот се превръща в нещо изключително, и византийската интелигенция, дошла на Запад с книгите си, бягайки от турците.
Когато превърне живота в най-голямата (и застрашена) ценност, на ума му е лесно да постави в центъра на представата си за света Човека – там, където досега е бил Бог. Така Човекът става мерило за всички неща (а не Бог), Човекът става най-висшето и съвършено възможно нещо (а не Бог), а доброто, истината и красотата се превръщат от обективни в субективни категории. Днес, ако кажете на някой просветен либерал, че моралът не е въпрос на обществена договорка, ще ви изгледа като престъпник.
Веднъж положил себе си в центъра на мирозданието, Човекът ще направи два много важни извода, които ще определят живота и съдбата му за векове напред:
Първо. Животът е право, а не привилегия. Не е дар, не е удивително събитие, което ти даже не можеш да проумееш, а нещо, което ти се полага.
Второ. Животът, който ти се полага, е всичко. Освен него няма нищо или поне не нещо, за което си заслужава да мислиш. Тоест, всичко каквото има да постигаме, каквото има да придобиваме (понеже имаме „свещеното“ право да го придобием), с каквото има да се изявяваме и „реализираме“, трябва да го постигнем тук и сега, в този свят. Веднага!
Следователно, ние имаме права и проклет да е онзи, който посмее да посегне на тях! Най-важни са правото ни на щастие, на богатство и на забавление. Това са и основните ценности на нашето време. Ако някой се съмнява, нека да погледа малко реклами. В рекламите по най-ярък начин са изявени ценностите и мечтите на хората.
Нищо не е по-важно от тези ценности, следователно саможертвата е глупост, а за интересите на обществото ще мислим, едва когато са удовлетворени нашите интереси и са постигнати нашите мечти – тоест, никога. Така се раждат корупцията и предателството. И да не се скандализираме, когато политиците продават националните интереси, защото на тяхно място ние ще направим абсолютно същото – просто такова е мисленето ни, такива са нашите ценности.
И какво се получава в резултат? Парадокс. Светът никога не е бил толкова добро място за живеене, колкото след Втората световна война. Хората никога не са живели по-дълго, по-богато, по-достойно и по-сигурно. Никога не са се радвали на такива фантастични технологични придобивки. Никога не са имали и такава обществено-политическа система, която да гарантира техния живот и достойнство или поне да е длъжна и да се опитва да го прави. И тук логиката и психологията драматично се разминават. Логиката казва, че при това положение естественото състояние на Човека следва да бъде денонощна благодарност. Но психологията отчита гняв, мрънкане, оплакване, протестиране и вайкане за това колко сме нещастни и онеправдани.
Причината е, че Човекът е забравил на Кого да благодари за всичко, което има, и за всичко, което Е. Нашата цивилизация има спешна нужда от рехристиянизация, за да бъде отново най-великата и различна от всички останали. Ако Човекът смирено отстъпи центъра на Вселената отново на Бог, тогава всичко ще си дойде на мястото. Защото, ако Човекът изобщо някога е стоял в центъра на света, то това е било само в неговите собствени болни и горделиви фантазии. Когато това се изпълни, сами ще се наредят и проблемите с мигрантите, с балансите в ЕС, с ислямските държави, с тероризма и всичко останало. И културната контрареволюция на Орбан и Качински ще победи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.