Отишли в Москва и взели интервю от Александър Дугин, а после го излъчили по Нова телевизия. Аз телевизия не гледам (с изключение на Fox Crime), дано не обидя някого. Гледах интервюто в интернет, предаването се казва „Ничия земя“. Признавам, че го гледах с намерението да го коментирам в отделна статия, но като го видях, не намерих за необходимо да му посветя повече от няколко изречения във фейсбук. Мислейки, че е предостатъчно като коментар по темата, написах следното:
„Дугин е много умен мъж. Но харесва Юнг и Ницше, казва, че е последовател на Платон, че “живее в света на идеите”, а тези неща никак не са православни. Православието разглежда античното философстване като “елинска ерес”, то подхожда повече на западните схоластици. А Юнг и Ницше са идеолози на човекобога и като такива – предтечи на антихриста. Дори на Дугин не му е лесно да превърне православието в политическа идеология. “
И реших, че с това ще се свърши. Да, ама се намериха възмутени, задето наричам Дугин умен. Все едно да бях написал „Товарищ Сталин, вы большой учёный“ и те да скочат да ме убеждават, че Сталин никакъв учен не е бил.
Те така се амбицираха да доказват, че Дугин не е умен, а напротив – че Дугин е пълен глупак и тъпак, – че изобщо не обърнаха внимание на следващите изречения след първото. Но това е масов синдром. Ако някой напише статия за метриката в поезията на текстовете за детски песнички и я озаглави „Зайченцето бяло“, веднага ще му скочат, че зайците са по-скоро бежови и около това ще се въртят всички коментари, дискусии, спорове и препирни.
Кой е Дугин и какво толкова каза?
На няколко пъти го нарекоха „мозъкът на Путин“ и той даже малко се поучуди. Сравниха го с Распутин. Нарекоха го „руския Розенберг“. Открай време се знае, че той е „идеолог на путинизма“ и „идеолог на евразийството“. Въобще – голяма работа. Даже онзи Волгин от БНР се възмути, че при Дугин не е изпратен достатъчно опитен журналист, подготвен да разкрие пред българската публика цялото му величие.
Всъщност, Дугин съвсем не е този зъл гений, който го изкарват. Путин се влияе много повече от олигарсите си, нежели от ексцентричния професор-старообрядец. Но идеологията на евразийството е удобна за путинизма, а именно тя е „номерът в живота“ на Дугин, той е известен именно с това – с евразийството.
Какво е евразийството? Опит за идеологическа санкция на противопоставянето на Русия срещу Запада. Както има евроатлантическа идея, така трябва да има и нещо подобно срещу нея, някаква съизмерима по мащаб друга идея. И това е евразийството. Ако евроатлантизмът е либерален, то евразийството трябва да е консервативно. Ако евроатлантизмът е атеистичен (макар че според мен той просто е набеден за такъв, без да е в действителност), то евразийството трябва да е християнско. Ако евроатлантизмът е Рим, то евразийството е Византия.
Дугин казва (перифразирам, защото не ми се пуска интервюто още веднъж): „България няма място в НАТО, защото България е славянска и православна страна; България и Русия носят византийското наследство, те са друга цивилизация“. Да, благодарение на определени династични бракове в миналото Русия има право да сложи на знамето си двуглавия византийски орел, но тя е толкова Византия, колкото Бразилия е Римската империя. Дугин го казва много убедително, но като се замислиш, виждаш, че всъщност цялата някогашна Византия (особено Гърция и Турция) днес е в НАТО.
България и Русия са православни страни и това е чудесно. България допринася за проникването на православието в Русия и то в такава степен, че даже повлиява на езика. От своя страна Русия приема с горещо сърце вярата и я съхранява в трудните за България и Гърция векове. Нещо повече, Русия успява да развие забележително православно богословие, което е от голяма полза за всички поместни църкви в новосъздадените национални православни държави. България и Византия са дали на Русия православие и после са си го върнали с лихвите. Няма нищо лошо.
Но православието е нещо, което свързва народите и най-вече хората духовно, не политически. Това се отнася и за другите вероизповедания, с изключение може би на исляма, но това е друга и огромна тема. Наистина, през вековете църквата неизменно е забъркана по един или друг начин с политиката, но то е защото тя е велик духовен проект и всеки се блазни да се възползва от неговото влияние. Може би защото църквата е неопетнима, винаги божествено чиста, независимо от поведението на клира и миряните си. Парадокс. Един от парадоксите на християнството.
Дугин е философ, мислител, както определя себе си. Мислител, който изразява мнението на руския народ (пак по негово определение). Неговата амбиция, целта на живота му е да създаде идеология и тази идеология е евразийството. Той правилно отчита, че след отпадането на Рим от Православието и след отпадането на протестантите от католицизма, западният свят неминуемо ще стигне до отстъпление от Църквата, това ще отвори ниша и който пръв успее да я заеме, ще бере сладки плодове.
Западът допуска слабости, допуска крайности и непремерености и Дугин хитро ги улавя още във въздуха, за да ги обърне срещу него с чисто политически цели.
Дали това е угодно на Путин? Безспорно. То му дава основание да се пише ръководител на държавата-ядро (според Хънтингтън) на една от световните цивилизации. От тази позиция той може да си позволи да разговаря с господарите на света като един от тях. Но дали това прави Дугин „мозъкът на Путин“, който не може да бъде интервюиран от нищо по-малко от онзи Волгин – едва ли.
Евразийството е много интелигентен модел, но за негово съжаление на този етап не е нищо повече от изсмукана от пръстите теоретична конструкция. Той е нещо като нацизма с възвеличаването на расата и като комунизма с възвеличаването на класата. Евразийстото се мъчи да инструментализира православието (което не знам как ще му помогне да привлече нехристиянските азиатски държави, но пък за това май вече не се говори толкова много), но тук се сблъсква с непреодолимо противоречие. Православието не е учение на разделянето, а на обединяването. Православните са толерантни към другите хора, но не защото са склонни да оправдаят заблужденията им, а защото са научени да не осъждат другия и, което е по-важното, те мислят себе си като граждани на Царството Божие, чужденци, които са само временно в този свят.
Осъзнал всичко това, Дугин прави много хитър ход. Той казва, че евразийството не е политически конструкт от този свят, а по-скоро трансцедентно духовно общение на хора с консервативни убеждения. Той стига дотам да каже, че и Доналд Тръмп е евразиец, че евразиец е всеки, който е смутен от безбожието на модерния либерален свят. Глупаво ли е това? Не, не е.
Така Дугин (доста нагло според мен) очертава евразийството като един вид Царство Божие, общество отвъд и над земните държави и политическите съюзи.
Разбира се, той не е прав и е сравнително лесно да бъде оборен дори и от малко по-начетени аматьори. Но това в никакъв случай не го прави глупав. Напротив. Той нито е глупав, нито е луд. Той е решил да обезпечи идеологически амбициозната идея за Третия Рим. И колкото повече Европейският съюз се стреми да заприлича на Римската империя, включително и с грозната си бюрокрация, толкова повече идеологията на „Новата Византия“ трябва да търси аргументи да му противоречи.
Всъщност, Европа е имала една истинска империя – римската. Всички останали ѝ подражават, включително и британската, от която по-голяма няма, включително и онази, която доста късно и неправилно започват да наричат Византия. Включително и модерният, толерантен, мултикултурен и либерален Европейски съюз. Включително и масонско-републиканските Съединени щати с всичките им орли и Капитолии. Рим – това е неувяхващата мечта на белия човек от Урал до Исландия и от Северния полюс до Гибралтар и Огнена земя.
Глупак ли е Александър Дугин? Не. Де да бяха всички глупаци като него. Манипулатор ли е, тоталитарен идеолог ли е? Това е тема на друг разговор. Православен ли е? Не съвсем. Прекалено е шумен и натрапчив за православен. Православният човек е малко или много исихаст, който иска да прибере ума си обратно в себе си, който мълчи и се моли световната суета да го подмине. Дугин не е такъв. Напротив, той е даже малко нещо медиен ексхибиционист. Но глупав не е.
Ето че както не исках да пиша статия за Дугин, в крайна сметка струпах нещо, провокиран от реакциите в социалните мрежи. Но пък си мисля, че не беше лошо да поизясним тези неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.