в. "Сега"

Цената на цигарения дим

от

Защо темата за облагането с акциз на ужкимските (нагреваеми, IQOS или както там ги наричат) цигари вдигна толкова шум през седмицата? Защото – веднага ще отговорят любителите на конспиративни теории – по този начин се отклонява вниманието от края на европредседателството и поскъпването на тока, газта и парното. Няма такова нещо. За всичко има място в медиите и всичко се коментира.

За цигарите се вдигна шум, защото авторите на идеята я обясниха по нагъл и неприемлив начин. Те казаха, че (първо) вдигат акциза на ужкимските цигари, защото заради тях истинските се пушели все по-малко и все по-малко парички дзънкали в касичката на държавата, и че (второ) производителите да ужкимски цигари много ще забогатеят и ще трябва да бъдат дернати малко. Дразнещо, както и да го погледнеш. Нещо като вица за Зайо, който яде бой независимо дали е с шапка или без шапка.

Дразнещо е и за друго. Дразнещо е, защото властта вече с трогателно простодушие изговаря иначе скандални неща, решила, че те вече са съвсем нормални и подразбиращи се. Но защо да са скандални?

По първата опорна точка скандален е пътят, който очевидно е извървяла представата за акциза в съзнанието на властта. Акцизът е стар данък. Още Адам Смит го е определи като вид наказание с цел ограничаване на вредни и неблагоприлични стоки. Наричали са го „данък на греха“. По-късно смисълът му е разширен и акцизът е започнал да се разглежда като налог, различен от другите данъци, целеви налог. Докато другите данъци са част от печалбата, която субектите са осъществили в рамките на обществото и с негова помощ и която доброволно внасят, за да се превърне в правосъдие, сигурност, публични услуги и всичко останало, което държавата дължи на гражданите, то акцизът е налог, който се събира специално за ограничаване на вредни практики и най-вече за борба с последиците от тях. Официално все още се приема, че е така, но всъщност акцизът отдавна е най-обикновен данък, който се влива в хазната и се харчи по усмотрение на правителствата.

Но да речем, че акцизът все пак е средство за възпитание и борба с нежеланите последици. Заслужават ли пушачите да бъдат наказвани? По принцип да. Да се пуши е лошо. Пушенето е страст, а човек трябва да се бори със страстите си. Заслужават ли пушачите да ги лекуват от пушачески болести? Разбира се, още повече когато сами си плащат за това чрез акциза. Ето как излиза, че управляващите са прави. Остава обаче основният въпрос.

Основният въпрос в цялата работа е цигари ли са ужкимските цигари. Авторите на законопроекта твърдят, че са; другите казват, че не са и в подкрепа на това се е изказала и самата Европейска комисия. Следователно, потребителите на ужкимски цигари не са баш пушачи и не се нуждаят от наказания и лечение.

Основният въпрос си има и подвъпрос: вредни ли са ужкимските цигари колкото истинските или не чак толкова. Защитниците на ужкимските казват, че почти не са вредни за тези, които ги пушат, пък за онези наоколо съвсем не са вредни. Подвъпросът е важен, защото явно все още се преструваме, че акцизът е налог именно за борба с вредите от конкретна консумация.

Тези разсъждения край нямат. За нас е важно да подчертаем, че където и да отведат те, за управлението, олицетворено от Менда Стоянова, вредата от пушенето на истински и ужкимски цигари няма абсолютно никакво значение, лечението на специфичните заболявания от тяхната употреба – също. Превенцията, научните изследвания, сенсибилизацията на населението – тоже. Значение имат единствено парите. Интересът се изчислява на около 30 милиона – предвижданите загуби. За това ли е целият зор? За 30 милиона? Да не би пък да има и нещо друго? Ще се върнем на този въпрос след малко.

С какво е скандална втората опорна точка – тази, че производителите на ужкимски цигари много ще забогатеят и това не бива да им се позволява. Скандална е с това, че излиза от десен политически субект, какъвто е ГЕРБ, ако не в своята същност, то поне в идеологическата си претенция и електоралната си подкрепа. Въпреки че за мнозина „модерни“ политици няма ляво и дясно, по въпроса за печеленето има ясно изразени лява и дясна гледна точка. Лявата казва: вземете каквото можете! Вземете, изтръскайте, остържете, изскубнете всяка стотинка чрез данъци, такси, глоби и всичко, които ви дойде на ум, влейте го в държавната хазна, пък после ще му мислим! Дясна казва друго: определете един по възможност не много висок данък и оставете фирмите да работят. Колкото повече работят, толкова повече ще печелят; колкото повече печелят толкова повече данъци ще внасят и всички ще са доволни. Ама много ще забогатеят! Нека. Те не могат да изядат всичките си пари – ще влагат, ще харчат, ще стимулират потреблението, ще създават нови предприятия и т.н. Тъй че по въпроса с данъците си има лява и дясна гледна точка и десните избиратели останаха леко шокирани от гледната точка на своите избраници. Да оставим настрана глупостта, че с увеличаване на акциза не наказваш производителя, а потребителя. Производителят ще пострада тогава, когато потребителят се откаже да бъде потребител поради нетърпимата малоумност на ситуацията.

Освен двете скандални гледни точки, които не се посвениха невинно да споделят, управляващите допуснаха и още една недомислица. Те сякаш разсъждават с презумпцията, че България е самотен астероид в необятния и пуст космос. Тя обаче не е такава. Тя се намира посред твърде оживена планета и членува в организация, с която уж споделя общи пазари. На тези пазари ситуацията с ужкимските цигари е различна. Вярно, те навсякъде са обложени с акциз, но той е между 20% и 50% от размера на акциза, с който са обложени истинските цигари. Извън ЕС нещата са още по-либерални. Така че в крайна сметка, ако акцизите на истинските и ужкимските цигари в България се изравнят, то ще се получи дисбаланс. Когато у нас една кутия фишеци за ужкимски цигари (знам, че терминологията ми е безобразна и моля да ме извините!) започне да се продава за 10 лв. (ок. 5€), то в близка не само до сърцата ни, но и географски Украйна цената ще продължи да е 1€. Аз, ако съм контрабандист, пеша ще нося фишеците от Украйна и пак ще съм на сметка. Съсипването на естествената търговска логика води до контрабанда. Въпросът е от простотия ли се прави това или със зла умисъл. Няма как да знаем. Ние, простите граждани, не сме експерти. Експертите знаят какви СА нещата, а ние знаем само как ИЗГЛЕЖДАТ. И за жалост, все по-често не изглеждат добре.

И ето, че е време да се върнем на залога. Той е, както се разбра, 30 милиона – крупна сума, ако трябва да я изпиеш с приятели, и жълти стотинки от гледна точка на държавен бюджет, дори като нашия. За това ли е цялата дандания? Да не би да има нещо скрито отзад?

Показателно е, че знакови медии, които не публикуват случайни и безцелни материали, се включиха в битката. Плъзнаха слухове: Делян Пеевски съсича конкуренцията, известен олигарх стои зад вноса на IQOS, мастит контрабандист си създава условия за бизнес… Може да е вярно, може и да не е. Да оставим тези въпроси на по-проникновените тълкуватели на действителността. За мен всичко това е просто още една черна точка в бележника на ГЕРБ. Трета черна точка.

Всъщност черните точки може да са и повече, но аз броя само онези, които по същество са автоголове, постъпки, които подкопават убеждението, че ГЕРБ се старае да бъде дясна партия и да представлява десни избиратели. Първият автогол беше Истанбулската конвенция. Вторият – АЕЦ „Белене“. Третият е несправедливото и необосновано изравняване на акцизите и особено официално обявените мотиви то да се случи. Слава Богу, и при трите автогола топката все още лети към вратата, но не е влязла и не е опънала мрежата. Нека да видим – току-виж духнал вятър и я отклонил. Да пожелаем внезапен вятър за всички топки, които летят към собствените си врати! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

P.S. Горният текст беше написан на 4 юли сутринта. Половин ден по-късно Борисов сякаш ме чу и оттегли акциза за бездимните цигари. После Цветанов му се опъна. След туй решиха, че „да, ама не, първо половината, пък после ще видим“… В крайна сметка никой не е очаквал акцизът на ужкимските цигари да е по-малък от 50% от този на истинските, тъй че на практика идеята беше оттеглена. И третият автогол засега е избегнат. Да живей внезапният вятър!

Може да харесате и: