С ужас установявам, че напоследък съм се превърнал в хроникьор на „дъвките“ във фейсбук – това Босия, това баба Дора, това Истанбулската конвенция, а сега и кметицата на „Младост“, повлечена с пранги пред очите на цялата прогресивна общественост.
Властта беше наречена „човеконенавистна“ и бързо се забравиха всякакви чумави кози, джендъри и гладуващи боси. Издигнаха се гласове:
– Всеки ден бягат арестанти, а те влачат горката женица окована!
– Ами да оковат и арестантите, че да не бягат!
– Това е медийна акция заради задаващите се избори за нов главен прокурор, нищо не разбирате…
– Ай стига бе! Акция! Това си е чисто отмъщение, защото като е гепила, не е делила с когото трябва.
– Системата бие извънсистемните политици.
– То па един политик…
– Защо не оковаха Митьо очите и оня там с него, дето е давал пари на БСП?!
– Много просто: Бойко Борисов тормози една слаба жена, за да покаже, че се бори с корупцията, докато Делян Пеевски е на свобода.
– Тц, тц, тц…
– Абе, остави ги да правят каквото искат…
Ето такива и много подобни на тях гласове се чуха. Наистина, защо не оковаха Митьо Очите или поне защо не го снимаха окован, та да го пуснат за всенародно обсъждане? Вероятно, за да не го направят ненужно герой, за да не променят нагласата на обществото към него, за да не превърнат отвращението от деянията му в съчувствие към суровата му съдба и в симпатия към иначе не лошата му личност.
Тогава защо и с Иванчева не постъпиха така мъдро, ами всеки път, когато ни я показваха, беше или с белезници на улицата, или се мяташе и гърчеше (с белезници, разбира се) между конвоиращи полицаи , които я влачеха нанякъде, или стоеше изолирана зад стъкло (и с белезници, разбира се) в съдебната зала, или ситнеше към болницата с кожен колан и пранги на краката (и с белезници, разбира се)?
Картината е наистина безобразна и са прави всички, които се възмущават. Възмущението винаги идва там, откъдето е изгонена справедливостта. Всички виждат, че с Десислава Иванчева се държат толкова тенденциозно, че отношението към нея започва да прилича на целенасочен тормоз и дори на издевателство. Друг на нейно място сигурно щеше да е под домашен арест, докато тече съдебният процес, а нея показно я разкарват наляво-надясно, окована, както някой беше направил сполучливото сравнение, като Ханибал Лектър.
Хората гледат, чешат се по главите и спират да мислят едно, за да започнат да мислят друго. Спират да мислят, че кметицата действително беше заловена с подкуп. Спират да мислят, че тя беше обвинена в много лоши неща. Спират да мислят за алчността, бруталността, изнудването, корупционните схеми, които в началото олицетворяваше Иванчева в медиите, и започват да мислят за „човеконенавистната власт“ и за страданията на дребничката жена, които не заслужава да изживее никой.
Кой иска да направи Десислава Иванчева герой?
Според мен никой, но така се получи от само себе си. И ако целият спектакъл си е имал автор, то той сега гледа ужасèн как всичко се обръща с главата надолу. Идеята сигурно е била да се покаже как институциите (все едно кои) са се вдигнали на кръстоносен поход срещу корупцията в държавата и кметицата е само първата паднала крепост, но и назидание за всички корумпирани чиновници – да си знаят какво ги чака. И колкото назидание за корумпираните чиновници, толкова и залъгалка за гражданското общество, което иска някой от време на време да бъде хвърлян на дивите зверове.
Вместо това обаче се получи точно обратното. Вместо да кажат: „Хак ти е дето си крала и изнудвала!“, те махват с ръка: „Крала била! Че кой не краде? Кой на нейно място няма да топне пръстче в меда? Бива ли за такива обикновени човешки работи да мъчат женицата!“. И ето как корупцията, този най-зловещ демон на обществото, изведнъж добива човешки черти, отстъпва назад и ни се усмихва подкупващо.
Ако „Окованата Иванчева“ е било пиар операция с цел да лустроса имиджа на институциите и да убеди обществото, че държавата юнашки се бори с корупцията, то нейният стратег е бил абсолютен глупак и некадърник. Той успя да превърне кметицата на „Младост“ от обществен враг в знаме на справедливостта. Превърна чувството към нея от възмущение в симпатия. И направи така, че органите на реда, на които се полага уважение, да получат хули и ругатни и да изглеждат като диваци и варвари. В някакъв форум даже четох как гневен гражданин кълне униформените полицаи, конвоиращи Иванчева, да се разболеят от ебола. Потресох се! Толкова лесно се отключва омразата и толкова руйно блика из душите ни.
Какво щеше да е, ако живеехме в свят без телевизия? Сигурно нямаше да има показни арести и оковани злосторници, но пък щяхме да ходим в неделя на колизеума да гледаме кървави схватки между подкупни катаджии и длъжници на НАП. Едните ще избият другите, а накрая ще пуснат лъвовете да довършат оцелелите под благия поглед на главния прокурор в правителствената ложа и щастливите възгласи на тълпата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.