Не знам какви са били нобеловите награди едно време, но понастоящем са нещо като Оскари за уж по-умни хора. Днес, 14 октомври, ще бъде обявена и последната от тях – за икономика. Но понеже тя не е нобелова, тъй като не се плаща с парите на оръжейния магнат, нито е включена в завещанието, спокойно можем да приемем, че раздаването на наградите за тази година е приключило.
На 7 октомври дадоха за медицина (физиология). Отиде при Кейлин, Семенза и Ратклиф за откритието как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород – откритие, което се очаква един ден да доведе до пробиви в медицината и по-специално в борбата с анемията и рака.
На 8 октомври дадоха за физика. Пийбълс, Майор и Кело си разделиха парите заради това че са открили екзопланета, обикаляща около звезда от слънчев тип. Това безспорно е разтърсващо откритие, което ще промени мисленето на човечеството или поне ще му вдъхне малко оптимизъм, що се отнася до възможността да бъдат изпъдени някъде всички бедни, многодетни и недобросъвестни човеци с големите им въглеродни отпечатъци.
На 9 октомври, на връх рождения ден на Джон Ленън, обявиха наградата за химия и по-специално за разработването на литиево-йонни батерии от Гудинаф, Уитингам и Йошино. Всеки, който като мен си мисли, че литиево-йонните батерии са разработени отдавна, да замълчи! Сигурно има нещо, което медиите крият от нас.
10 октомври беше денят на литературата. В него се дадоха две награди – за 2018 и за 2019. През 2018 не се присъди награда за литература, защото беше помрачена от секс скандал със съпруга на член на Комитета – нещо като Me Too, само че в света на науката и изтънчената литература. Наградите взеха Олга Токарчук, защото „се опитва да създава литература от друг вид“, и Петер Хандке, „потресъл“ (по думите на „Свободна Европа“) прогресивното човечество с речта си на погребението на Слободан Милошевич.
На 11 октомври научихме при кого отива наградата за мир. Целият свят възкликна: не е Грета! и това му прави чест, защото показва, че здравият разум може да е притихнал, може да се е снишил, но все още не е изчезнал. Защото какво общо може да има контролираната дейност на Гета Тунберг с мира! Виж, етиопският премиер Абий Ахмед Али е нещо друго – в името на мира и прекратяването на кръвопролитните конфликти той призна отцепилата се провинция Еритрея, която остави Етиопия без излаз на море. Позицията му наистина е голяма заслуга в името на мира. Не знам само защо не дадоха нобелова награда и на Филип Димитров, задето през 1992 призна Македония преди всички други.
Това е. Догодина – пак. Остават обаче въпросите защо се дават нобелови награди и защо се смятат за толкова престижни.
Със сигурност не се дават по причините, по които са били учредени. Учредява ги Алфред Нобел, за да позалъже съвестта си, натегнала от факта, че за времето си той е най-големият производител на оръжие и особено заради изобретяването на динамита, който даже не е изобретение, а технологично решение за военното приложение на нитроглицерина. Нещо като, ако Опенхаймер беше направил фондация за борба с лъчевата болест.
Освен това идеята на първите нобелови награди е била да бъдат просто щедра стипендия за продължаването на научната работа по обещаваща тема. Отличават се първи стъпки с обещаващо бъдеще; плаща се именно за да може това бъдеще да се превърне в реалност. Никога не се отличават оттеглили се и приключили дейността си учени, защото идеята не е такава.
С течение на времето логиката се променя и нобеловите награди се превръщат в нещо като отличие за „цялостно творчество“ и „особен принос“. Вярно, присъждат се за конкретни постижения, но тези постижения се пречупват през значението им за човечеството. Нобелистите се превръщат в особен вид авторитети – когато се появят някъде, шепнат след тях: „той е нобелист!“, а мнението им добива неочаквана тежест дори и по въпроси, далеч встрани от компетенцията, в която са станали нобелисти. А знаем, че много често задълбочените учени извън своята област са трогателно невежи.
Освен че създават авторитети и източници на неопровержимо мнение, нобеловите награди легитимират и ценности. Защо се смятат за толкова престижни? Това ли е дневният ред на човечеството, в тези области ли са приоритетите му? Не, нямам отговор, просто задавам въпрос, не се опитвам да внуша нищо. Даже нямам представа как измерват значимостта на едно научно, литературно или политическо постижение, има ли обективен критерий, има ли методология. Защо откриването на далечна планета е най-важното в света на физиката? Няма ли постижения, които променят живота на човечеството по-осезателно? Олга Токарчук ли промени мисленето на читателите, тя ли помете старите естетически критерии, за да ги замени с нови и дори да е така, това ли е най-полезното, което може да се случи в света на литературата?
С извинение, ама всичко това започва да ми прилича на суетата в света на модата:
– Какъв е тоя парцал?
– Невежа! Та това е Исей Мияке!
Просто сме се договорили, че е страшно престижно да те отличат от Нобеловия комитет, както е върхът на върховете да те отличи Американската филмова академия с „Оскар“ – това е мерило, това е еталон, това е нещо, пред което може само да се мълчи.
Така е устроен човекът – вярва на сертифицирани източници. И откакто Библията вече все по-рядко се приема за такъв, налага се необходимостта празнините да се запълнят с нещо. Така се ражда сложната система на титлите. Когато най-прогресивната класа на всички времена – пролетариатът – изхвърли графовете и бароните на бунището на историята, се появиха героите на социалистическия труд, активните борци против фашизма и (забележете!) капитализма, заслужилите и народните артисти, учители и всякакви тям подобни. Науката също не остана назад – доктори, професори, доценти, академици, младши и старши научни сътрудници… Едно време имаше поне атестационна комисия, сега останките от тези титли могат да се купят и то не за много пари: „Недей да ми противоречиш, аз съм професор!“. Или: аз съм коуч! В по-късни времена се появиха даже и архонти, но се появиха по твърде смешен, прибързан и безвкусен начин, та не успяха да си спечелят очакваното преклонение (което на истинските архонти се полага). Всичко е заради пустото обществено мнение, което има някакво значение едва напоследък, в епохата на електронните медии и интернет.
Наистина би било интересно, ако някой си направи труда да провери какви са били нобеловите награди и кои са били нобелистите преди телевизията и интернет и след това. Резултатите биха били любопитни, макар и донейде обезверяващи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За NEWS.BG