Със строг каскет и придружен от двама министри, новият главен прокурор отвори следваща страница от епоса на борбата за справедливост, като посети Бобов дол, изказа се за яхтите, вилите и майбасите (може би е правилно да кажем „майбахове“, ако приемем „бах“ – „рекичка“ на немски – за самостоятелна едносрична дума от мъжки род), срещна се с народа и обеща на бобовдолчани чист въздух. Това ли е новият Бойко Борисов с кожената тужурка? Това ли е поредният Крали Марко – любимец и защитник на клети сиромаси? Както се казваше преди години в рекламата на анимационното филмче „Кунг фу панда“: „Легендата разказва за легендарен герой, за когото се разказват легенди!“.
Едно са обаче решителните управленски действия пред обективите на камерите – доказано полезни за бъдеща политическа кариера – съвсем друго е онова, което се случва напоследък с легендарните български олигарси, за които също се разказват легенди. И съм сигурен, че то не се случва заради добрата воля и по инициатива на нашите власти. Просто нашите власти се оказаха неволен участник в един много по-голям спектакъл и сега са леко опиянени от славата и от ярките светлини на прожекторите.
Ето, мрачни облаци се събират и около един друг връх на родната олигархия – енергийния бос Ковачки (клишетата са от медиите). Събират се толкова недвусмислено, че наблюдателите от низината са на път да забравят дори и Васил Божков, нищо че всеки ден му повдигат нови обвинения, нищо че при него отиде шефът на руското външно разузнаване. За по-дребните хълмчета преди тях – Баневи, Арабаджиеви и пр. – вече не се говори. Наред с всичко това главният прокурор е наредил и проверка на цялата приватизация (тя досега не е ли проверена?), от която се очаква да завалят на снопи още малки и големи олигарси – истински пир за плебса!
Защо така, защо сега?
Има няколко теории. Първата е, че досега не сме имали за главен прокурор такъв енергичен и всеотдаен борец за правда като Иван Гешев. Дори самият Бойко Борисов като главен секретар на МВР не притежаваше този размах, нищо че и него го показваха денонощно по телевизията как громи злото с голи ръце.
Подобна на нея е теорията, че цялата власт се е сепнала, депутати, министри и магистрати са разтръскали глави и за рекли: „Докога! Време е за правда! Време е за справедливост! Време е да се очистим от тинестите наноси на прехода и да погледнем бъдещето с бистри очи“. Но и тази теория издиша, както и първата, най-малкото защото е подозрително селективна. Ако Черепа, освен за всичко останало, излязло впоследствие, е виновен и за хазарта, защото хазартът е вреден, то полезни ли са спортните залагания? Те също увреждат нравите и водят до пристрастяване. Обаче никой не закача „Ефбет“, а тъкмо напротив – нейният фронтмен (не помня как се казваше) е острие на атаките срещу Божков и удобен инструмент на борещата се за правда власт. Защо борецът за тишина Валери Симеонов избирателно погна лотарията и то не с цел да я заличи, а просто да я направи държавна, а пък спортните залагания не го притесняват изобщо? И как пък законът му беше приет само за няколко дни!
Не, очевидно и втората теория не е особено убедителна. Не стремежът към справедливост и законност е двигателят на случващото се. Затова се обръщаме към третата теория, която казва, че едни олигарси се разправят с други олигарси, за да се преразпредели огромен за нашите мащаби паричен ресурс и това да стане с активното участие на държавата, различните и „независими“ една от друга власти и институциите. Някои неправилно твърдят, че олигархията е срастване на частния капитал с публичната власт. Не, „олигархия“ означава управление на малцинство влиятелни персони, които са в картелна договорка помежду си. Срастването на публичната власт и капитала на тези персони, особено когато е придобит по престъпен начин, се нарича не олигархия, а мафия. Борбата с мафията е трудна, защото борците са съдружници в нея. Ето защо според третата теория ловът на олигарси не е нищо повече от вътревидова борба. Което отговаря и на въпроса защо десетилетия наред властта не предприе нищо спрямо тези лоши хора, а пък сега ги погна изведнъж.
Но не значи ли, че след като властта (и то една и съща власт) с години не е предприемала нищо спрямо лошите хора, все пак не е в някакви договорености с тях? Не къса ли днес властта собствената си опашка, за да се спаси и да продължи напред? Този въпрос ни отвежда до четвъртата теория, която гласи, че властта ловува олигарсите не по собствено желание, а под някакъв външен натиск.
Много събития, включително и посещението на шефа на руското външно разузнаване в ОАЕ, подсказват, че нашата малка лодчица преминава между два крайцера, които се гледат начумерено с дулата на оръдията си. Любителите на конспирации казват, че големите пари в България никога не са били различни от руски и че американците най-сетне са решили да сложат край на това по някакви техни си съображения, надхвърлящи мащабите на националната ни политика и на ставащото у нас. Тези разтърсващи за нас събития са просто турболенция от други, глобални движения. Така поне разправят чичовците в Ганковото кафене, но колкото и простодушни и мило неинформирани да изглеждат те, все пак трябва да признаем, че от хипотезата им струи известна правдоподобност. Ако Щатите са ти зад гърба, тук нито Черепи ще ти се опрат, нито Мерепи, нито пък други руски протежета. И това удобно отговаря на въпроса защо чак сега.
Несигурна работа излезе това да си олигарх. Оказва се, че богатството, колкото и голямо да е то, не може да купи на олигарха недосегаемост от страна на Системата, когато Системата реши да го експроприира и погуби. И като казвам Системата, нямам предвид властта в отделна държава като нашата, нито даже властта в гигантски структури като Европейския съюз. Властта също е зависима от Системата и може да бъде експроприирана и погубена от нея. Системата е световна закономерност, която не зависи от волята на никоя личност или на консорциум от личности. Системата сама по себе си е анонимна воля, на която доброволно подчинява волята си всеки, страстно копнеещ за власт и богатство.
Богатството само по себе си не е лошо. То е ресурс, с който може да се върши и добро, и зло. Лоша е цената, която се заплаща за него. Каква е разликата между милиардера и обикновения човек? Обикновеният човек се притеснява, когато го мрази зарзаватчията на ъгъла. Милиардерът се притеснява, когато го мрази президентът на Америка. Иначе притеснението е абсолютно едно и също. Не е една и къща обаче цената. Обикновеният човек не е заплатил нищо, за да бъде това, което е, или е заплатил обичайното – труд, упоритост и т.н. Милиардерът обаче само той си знае какво е платил и какво плаща всеки ден. Говорим, разбира се, за милиардери от нашия посткомунистически вид – както в България, така и в Русия, така и в останалите страни отсам Желязната завеса. Лоша е цената, която се заплаща за богатството. Затова често казват, че най-доброто богатство е наследеното, защото се предполага, че дедите вече са заплатили неприятната цена.
И друго: човек може да притежава парите до време. Когато количеството им прехвърли една критична маса, тогава парите притежават човека. Такова е положението и то е неизбежно. То е нещо като Системата с нейната анонимна и подчиняваща воля.
Къде държат арестувания Васил Божков и кой се среща с него? В крайна сметка ще го върнат ли в България и какво ще го правят тук, ако го върнат? Иска ли изобщо някой у нас да го върнат, след като му взеха каквото им трябваше? Какво ще стане с Ковачки? Каква ще е клетата му съдба? Ами с героите на приватизацията? Ще излязат ли наяве още зли олигарси и ако излязат, ще се сети ли някой да попита, защо едва сега ги сочим с пръст, къде бяха приватизационните, следприватизационните агенции, прокуратурите, съдилищата и политическата воля на властта? На всяка една власт оттогава досега, нищо че в парламента и в медиите изглеждат като непримирими противници, всеки със свое собствено виждане за чистата справедливост и порочността на другия. Ето такива въпроси може би ще си задаваме оттук нататък, но може и да не си задаваме, стига да излезе някое ново зрелище и умът ни да хукне подир него. Стига със зрелището да дадат и хляб. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.