Наистина се тревожа за боеспособността на НАТО, за неговата ефективност. В началото на седмицата научих от медиите, че „Китай и Русия разпространяват дезинформация за пандемията COVID-19, като една от целите е да се подкопае единството на НАТО“. Така е заявил генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, цитиран от радио „Свободна Европа“. Столтенберг бил казал още: „Руски и китайски представители внушават, че съюзниците в НАТО не се подкрепят взаимно в противодействието срещу пандемията, че страните ни не са способни да защитят възрастните си хора…“. Чакайте сега! Дали не бъркаме НАТО с Червения кръст? Не е ли НАТО военен съюз от годините на Студената война (която според мнозина още не е свършила) за координирана защита срещу могъщи и зли врагове? Откога задача на НАТО е да противодейства срещу пандемии и да се грижи за възрастни хора? Да няма някаква грешка?
Според мен няма. Просто е дошло време да се изкара на сцената и НАТО като международен говорител, защото в очите на публиката НАТО е нещо по-голямо и от Европейския съюз, и от Съединените щати, доколкото ги обединява чрез членство. В условията на една нова фаза от Студената война НАТО удобно може да олицетвори Запада като абстрактно понятие, противопоставяйки го на ясно посочените от генералния секретар Китай и Русия.
Друга особеност на новия етап от Студената война е, че тя се води с информационни средства, включително в социалните мрежи, където битката е за човешките души. Наред с обичайните фейкове и глупости, водеща тема днес е „Кой създаде и пусна вируса?“. Кой е виновен: китайската компартия или ЦРУ? Изкуствен ли е вирусът? И по-интересният въпрос: как може някой да разбере дали един вирус е изкуствен, ако самият той няма богат опит с изкуствените вируси? Дали пък няма да се окаже вярно, че обикновеният грип отдавна вече е изкуствен и се произвежда ежегодно в нова разновидност, за да се продават ваксините? Това е стара конспиративна теория, базираща се на подозрението, че не е възможно еволюцията да реагира в толкова кратки срокове и то ритмично и предсказуемо като гаров часовник – всяка зима, всяка зима, всяка зима… Всяка зима нови биологични видове! Да ѝ се ненадяваш на тази еволюция!
И преди е имало подобни истерии, но никога не са водели до такива драстични мерки. Дали изтървахме положението от контрол, гледайки какво правят другите, за да го правим и ние, и вече не можем да спрем? Или пък това е самото положение? Вижте Франция – витрината на либерализма, страната, първа прогласила „свобода, братство и равенство“ и изобретила термина „гражданин“: – вдигат карантината, но остава забраната да се събират повече от 10 души заедно на открито или закрито. Може би това ноу-хау против опасните събирания французите са наследили от Вермахта през годините на окупацията. Забраната за събирания е практика в окупирани територии и, повярвайте!, мотивът за нея никога не е бил здравето на хората и разпространяването на зарази.
Така или иначе, колкото по-зловеща е картината, толкова по-лесно ще се приемат необходимите драстични мерки и крайни решения. Сблъсъкът е титаничен. В един глобализиран свят конфликтите са междуцивилизационни. Както правилно отбелязва Мартин Табаков, вирусът, който ни мори, не е COVID-19, а нещо доста по-старо. Бих го нарекъл „вирус на лакомията“. Християнската цивилизация е технологична, което я прави интензивна за разлика от другите екстензивни цивилизации. Сравнително малобройна, тя е била принудена да разчита на хитроумни джаджи, първо за да се противопостави на по-многочислените цивилизации, а след това и да ги завладее. Появява се капитализмът. Появяват се империализмът и колониализмът. За комунистическата пропаганда това бяха мръсни думи, но едва ли цивилизованият човек е изобретявал нещо по-прогресивно. Колониализмът е взаимноизгодна размяна на ресурси и работна сила срещу технологии и политически модели. Така светът се уеднаквява и започва да се глобализира. Но тъй като светът „цял лежи в зло“ (1 Иоан, 5:19), резултатът от глобализацията не е царството Божие на земята, а това, на което сме свидетели днес. Нашата лакома цивилизация калкулира, че в краткосрочен план е по-доходоносно да „аутсорсне“ технологиите си към другите цивилизации, където производството е по-евтино и печалбите по-големи. Така другите цивилизации или поне техните тоталитарни върхушки бързо стават богати и започват да инвестират в нашата цивилизация (кой ще върне инвеститор с кеш!), като по този начин на практика я изкупуват, завладяват я без война. Изкупуват я със собствените ѝ пари. И днес, когато вече е късно, всуе има плач и скърцане със зъби. Всуе има „Ах!“, „Ох!“ и „Кой пусна вируса?!“.
Преди глобализацията е имало и други горделиви опити за свалянето на царството Божие на земята. Един такъв опит е проектът за построяване на Вавилонската кула – всички знаят историята: когато хората станали достатъчно много на брой, достатъчно умни и достатъчно богати, тогава станали и достатъчно велики в собствените си очи. Решили да построят невиждана кула, с която да стигнат до небесата, които вярвали, че им принадлежат по право. В отговор Бог направил едно единствено нещо – сринал комуникацията, объркал езиците. От този момент човеците се превърнали от един род в множество народи, държави, цивилизации и пр.
Съвременният свят е преди всичко свят на комуникации, а лесните комуникации пробуждат желания за строеж на Вавилонски кули. Ето го вечният проблем на разумната сила – добро ли твори тя или зло? Когато Айнщайн оповестява на света, че Е=mc2, човекът разбира, че на минимално количество материя съответства неописуемо огромно количество енергия, която би могла да бъде освободена. Оттам и баналното, но все пак печално, заключение, че овладяването на верижната реакция на делене на тежки атомни ядра води както до електроцентрали, така и до атомни бомби – факт, който г-н Столтенберг, с чието изказване започнахме, особено цени.
Заради тази двоякост на творчеството и в интернет са лесно достъпни както образците на човешката духовност, така също чалгата, развратът и насилието. Затова и социалните мрежи във времена на евтини и мощни комуникации са полесражения в последната фаза на Студената война между цивилизациите. Днес се инвестират милиарди в тролове и ботове, за да се внуши кой е виновен за вируса. Ще забранят ли социалните мрежи? Ще ги ограничат ли? Ще ги поставят ли под силов контрол? Вероятно да, след като целокупното човечество, макар и все още страдащо от разбърканите езици на вавилонските си прадеди, предпочита бомбите пред електроцентралите. И опитът да се ограничат социалните мрежи ще бъде направен с добри намерения, като мярка против човешкото самоунищожение, но историята показва, че без благодат и най-добрите намерения водят само до вавилонски кули.
Какво ще стане, когато затрият социалните мрежи и турят медиите под контрол? Ще настъпи ли ерата на карантините, на масовите домашни арести и безпрекословието? Онзи ден си направих горчивата шега, че догодина ще има извънредно положение, полицейски час и суспендиране на конституцията по причина че никой не показва никакви симптоми, което говори за ужасно смъртоносно заболяване с дълъг инкубационен период. Но нима вече не сме в преддверието? Живеем със смешната илюзия, че плуваме в глобален информационен океан, а всъщност във фейсбук общуваме с по-малко хора, отколкото бихме общували без него. С тях патетично си разменяме десетина фалшиви новини и толкоз. Мислим се за космополити, а всъщност сме доброволни отшелници в персоналните си вавилонски кули. Нуждаем се от истина. Инстинктивно се нуждаем, но когато доброволно сме отхвърлили Истината, търсим да я заместим с нещо друго, което щом е „нещо друго“, не е истина, а щом не е истина, следователно е лъжа.
Защо имаме чувството, че някой друг ни причинява всичко това, при положение че очевидно си го причиняваме сами? Ами, опитайте се да персонифицирате Истината и Лъжата и ще видите, че всичко ни го причинява един от тези двамата – въпрос на личен избор. Нека изберем истината. С творческата сила, която ни е дадена, да произвеждаме в душите си електроцентрали, а не бомби. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Илюстрация: Дейвид Паркинс, “The Economist”.
За в. “Труд“