Един изпада, друг се въздига. Един излиза и друг влиза, за да седне на мястото му в Парламента, и нека влезлият по-късно, като гледа празната банка на предишния, да си спомня за онзи, който я е търкал. Колко сочни са прякорите на политиците! „Костя Копейкин!“, „Маяма Нолова“! Те, дори понякога малко жестоки, дори понякога малко несправедливи, правят политическия живот по-колоритен, дават му човешко лице. Но сега не говорим за прякорите, макар че ако говорехме, може би щеше да се получи забавно четиво. Сега говорим за резултатите от изборите, както правят всички други и за да не изостанем от тях.
Кой е героят на последните избори, Кирил Петков? Не, не е той. Кирил Петков е поредният очакван и предвидим изпълнител на главната роля, нищо повече. Истинският герой е Костадин Костадинов, който се настани в парламента на мястото на Мая Манолова. Мая Манолова и нейната бунтовна агитка оставиха след себе си само досаден спомен и един служебен министър на културата, който в момента се снишил с надеждата, че току-виж може да го оставят и редовен.
Извън успеха на партията си, Костадин Костадинов отбеляза и важен личен успех като задмина даже Лозан Панов в надпреварата за президент. Костадинов събра 104 128 гласа (3.92%) срещу 96 922 (3.65%) на Панов. Вярно, резултатът на Панов не е тъй обезсърчаващ като този, да речем, на Горан Благоев (0.46%) или пък на Марина Орфей Малчева (0,24%), но все пак си е резил. Защото Лозан Панов беше предаден по най-долнопробен начин от онези, които го издигнаха. Предадоха го „десните“ проевропейци, за да подкрепят в последния момент Румен Радев (не знам какви точно сметки са си правили – да се подмажат на ПППП (M&M), които са Радевски продукт?), предадоха го и после сами се провалиха дотам, че бяха принудени от елементарно приличие дружно да си подадат оставките.
Оставки подадоха и във ВМРО. Там пък защо! Кой сега ще води бащина дружина юнашка? Но не говорим за ВМРО. Не говорим и за БСП, която също се провали гръмотевично, но нейната лидерка, която в крайна сметка постъпи като Христо Иванов и Красимир Каракачанов, в едно свое телевизионно изявления (дали пък не беше пресконференцията в нощта на изборите?) нарече БСП „партия на промяната“. Каза буквално така: „…БСП и другите партии на промяната“. Вие ли сте партия на промяната, бе? Но след като тяхната бивша членка Мая Манолова може да е „ново лице“ и антисистемна протестърка, защо пък и БРСДП (т.с.)/БКП/БСП да не е партия на новото, партия на промяната! Но да не говорим за ВМРО и БСП, а за Костадин Костадинов.
Аз лично съм учуден от малкия му резултат. Той единствен имà смелостта или лудостта да предложи алтернатива по най-горещия въпрос – ковида. Опълчи се във времена, когато всичко живо мре от ковид, както мреше от фини прахови частици през далечната вече 2019 (рождената година на ковида, дала и името му), когато в София се водеше битка за кмет и злата Фандъкова искаше да строи инсинератор, за да изтрови цялото население начело със „Спаси София“ и активистите на „Да, България“. И тогава ходеха с маски, помните ли? Но то беше заради автомобилните гуми, които циганите горяха в кюмбетата. Сега може би не горят и ФПЧ са в норма, защото я няма онази искрена предизборна загриженост.
Костадин Костадинов се обяви за отпадане на зелените сертификати и на другите мерки, най-вече на дистанционното обучение. По тези въпроси обществото наистина е разделено по ярък и категоричен начин. Ако т.нар. „антиваксъри“ наистина са повече от половината българи, то не трябва ли и резултатът на Костадин Костадинов да е над 50%?
Според Костадин Костадинов Европейският съюз е „затвор“, а еврозоната „гори в инфлация“. Това е твърдото убеждение на евроскептиците, които не са малко, техният брой расте дори в самия Европейски парламент, но изборният резултат на Костадинов не отговаря на тази тенденция.
Ковидът и европейската интеграция са важни разделителни линии, но големите политически играчи нямат никакви различия по тях. Опълчват се само маргинални формации с екзотични лидери, които са забавни, но не звучат достатъчно сериозно. Може би заради това единодушие на големите партии по важните въпроси, всякакви избори заприличват все повече на фарс и „суверенът“ губи интерес към тях. Може би заради това е и мизерната избирателна активност, а не заради вездесъщия и зловещ ковид.
Такава е картинката в дъното на класацията. Какво става по върховете? ПППП, усетили, че нещата вървят към първи мандат, обявиха, че са готови на всякакви коалиции, само без ГЕРБ и ДПС. Тоест коалиция с БСП се оказва напълно приемлива. Това за тях е нормално, защото най-почтено се самоопределиха като партия „център-ляво“ (аз продължавам да търся онзи тайнствен елемент, по който се различават партиите център-ляво от партиите център-дясно, но това е тема на друг разговор). От своя страна ДБ веднага побързаха да се солидаризират с ПППП, тоест със собствените си бивши избиратели, и също да заявят, че допускат всякаква коалиция, само без ГЕРБ и ДПС. Тоест с БСП може. И ако за ПППП да кажат това е приемливо, за ДБ (особено в частта му „ДСБ“) е скандално. Но те си знаят. В крайна сметка ДБ и ПППП са две редакции на едно и също нещо, копие и резервно копие. Както сървърите автоматично си правят бекъп. Въпросът е кое е истинското име на сървъра, кое му е реалното IP. По този въпрос има само догадки, колкото и правдоподобни да са понякога.
Това, че ПППП ги създадоха – отдалеч, с много пари и с много влияние – е ясно. Че рекрутираха на тяхна страна медии, журналисти и „интелектуалци“ – също е ясно. Удивен съм от свои стари познати, с чийто начин на мислене и политически вкусове съм наясно, как запяха в един глас дитирамби с почти едни и същи думички и изречения. Такива наколенки не бях виждал от времената, когато Любомир Левчев казваше просълзен: „Скъпи другарю Живков, не можете да ми забраните да ви обичам!“. Нещо такова (и то журналисти от моето поколение) подеха по адрес на младежа Кирил Петков. Очевидно е въпрос на целево финансиране.
Превърнаха Петков в звезда. Скандалите с канадското гражданство и потъпкването на Конституцията не помогнаха. Такива неща никога не са помагали, „суверенът“ не се скандализира от такива неща. За Бойко Борисов се знаеше, че е „мутра“ от първия миг, когато се появи в публичното пространство. И хората нямаха нищо против, даже им харесваше ореолът на Яне Сандански. Борисов беше „мутрата“ на народа дълго, докато едва напоследък не се появи „фатмакът“ на народа, за да каже: „Мутри вън!“. На „суверена“ толкова му трябва.
Ясно е, че ПППП е „проект“. Също така е ясно, че на ПППП им „помогнаха“ и с резултатите от изборите. До вечерта на 14 ноември знаехме едни прогнозни резултати, но изведнъж се оказа друго, поради което не успяхме да научим кой щеше да бъде тайнственият и равно отдалечен от всички партии кандидат за премиер на Бойко Борисов. Социологът Димитър Ганев от „Тренд“ (който всъщност е политолог) каза, че агенциите не са сбъркали, защото за президентските избори са познали съвсем точно, а за парламентарните са предсказали едно и също. То обаче не се сбъднало, защото, видите ли, през последните дни настъпила безпрецедентна консолидация, за която си имало и научно обяснение, но аз не го запомних чак в такива детайли, че да се одързостя да го възпроизведа тук. Обаче си мисля, че ако социолозите не са сбъркали, ако са предрекли в един глас нещо, но после е излязло друго, то очевидно може да се допусне външна техническа намеса в изборите. Защо бе, г-да социолози, не коментирате тази толкова проста и същевременно толкова правдоподобна хипотеза? Заради академичното правило, според което в публичните си коментари се правим, че задкулисието не съществува?
Но всичко това – и подмазването, и изборната „помощ“ – не е достатъчно, ако го няма народния копнеж по поредния избавител, който ще отсече главата на змея, дето държи заключена бездънната пещера с мангизите и червените Ферарита. Макс и Мориц са слуги, а за нас остава да си блъскаме главите чии слуги са. Вероятно на някого – човек или група, или държава дори, – който и преди е имал слуги начело на нашата държава, ще има и отвъд следващите избори, на които ще видим физиономиите на Макс и Мориц, посърнали като онази напудрена и гузна физиономия на Слави Трифонов, преживял своя миг на звездна слава, превалил кривата на своя възход, за да не се върне никога вече в онези години, когато пред себе си имаше загадъчно и многообещаващо бъдеще.
Хайде, правете там някакво правителство, че да приемете бюджет! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За TRIBUNE
