Попаднах на едно съобщение в сайта на Телевизия „Блумбърг“, което преразказва мнението на Масимо Ди Одоардо, вицепрезидент за изследвания на газ и втечнен природен газ в Wood Mackenzie Ltd. (голяма консултантска компания, обслужваща бизнеса с природни ресурси). Със суховат, дори леко досаден тон той обяснява как, ако Северен поток спре, Европа ще си осигури едва половината от необходимия за зимата природен газ. Причината, разбира се, са руснаците. Те казали, че вследствие на санкциите не могат да осигурят достатъчно тяга и да изпомпват газ по Северен поток 1 (плува ли корабче в окото?), но виж, ако Северен поток 2 тръгне, няма да има никакъв проблем. Обаче, видите ли, той за зла участ не тръгва, защото е с прекратена процедура за сертифициране заради войната в Украйна. Или с други думи, на езика на икономиката и енергетиката, руснаците са казали нещо от рода на: „Хайде да видим сега кой кого санкционира!“.
Чуден е Божият промисъл. Европейците, които изобретяват толкова много неща, взимат енергията за това от хора, които не изобретяват нищо. Потресаваща справедливост! Ние имаме Ренесанса и Леонардо, арабите пък имат петрол. От гледна точка на западния и особено на англосаксонския свят, и руснаците не изобретяват кой знае какво (по-скоро имат афинитет да крадат чужди изобретения и да ги представят като свои), но пък притежават газ. Така никой не се възгордява прекалено много. Много, да, но не и прекалено.
Ето ги сега гордите европейци. Чудят се какво да правят, но не се отказват от гордостта си, не се обличат във вретище (нали помним историята на пророк Иона и кита?) и не сядат в пепел. Градят своята Зелена сделка като нова Вавилонска кула. Казват: достатъчно сме богати, за да инвестираме в извращения и да не бъдем зависими от арабите, руснаците и американците. Всички приказки за въглеродните емисии и за вредата от фосилните горива са за това. Грижата за бъдещето на планетата е само лицеприятно лустро. Понякога си мисля, че Зелената сделка е от маниакална лудост, но понякога ми се струва, че е от отчаяние. И за съжаление, от гледна точка на здравия разум, второто изглежда по-вероятно. Отчаянието на една велика цивилизация без достатъчно природни ресурси. Потресаваща справедливост!
И като виждат, че може и да не успеят навреме със зелената сделка, почват да агитират хората да стоят на студено и да не се къпят. А колко лесно е да облекат вретището и всичко останало ще им се придаде!
Над всеки гръб плющи някакъв бич. Можем да разглеждаме ЧОВЕКА в различни степени на обобщение – от отделна, обособена личност, през народи, през цивилизации, та чак до обобщеното човечество, което също можем да наречем „човек“ и да говорим за него в единствено число, вгледани в невероятната му съдба. Всеки си има бич. Дори безметежната дореволюционна аристокрация е страдала от подагра. Болката вразумява и пречиства. И в крайна сметка спасява. Но когато говорим от историческа гледна точка, обикновено се фокусираме върху народите и цивилизациите.
Европа винаги е била бичувана от североизток. Още в самото начало на 5 век св. Йероним въвежда термина „бич Божий“ за хуните, защитавайки тезата, че те са изпратени като наказание за греховете на развратната Римска империя. А пък Атила, праотецът на българите (според именника на царете) дори е придобил „Бич Божий“ за свое прозвище.
Бичове плющят през тъмните векове, когато всевъзможни варвари напълзяват останките от Римската империя и хвърлят в ужас бащицата на Ренесанса – Франческо Петрарка от град Арецо. Многовековна гавра с тленните останки на една цивилизация, изобретила съвременния свят и погинала от греховете си.
Българите – самите те част от големия и аморфен хунски свят – също идват като бич, за да накажат източната част на същата тази цивилизация. Тогава цивилизацията успява да оцелее и да претопи българите така, че от тях да остане само името и желанието да имат държава, каквото славяните, от които пък е останал езикът, не са имали. Което никак не е малко. Stat rosa pristina nomine; nomina nuda tenemos – някогашната роза остана само в името; имаме само голото име (това беше лирическо отклонение).
Фаталният и окончателен бич за Източната империя са турците. Цивилизацията рухна, но пък оцеля църквата, спасена от изкушенията, които не бяха спестени на католиците и които в крайна сметка доведоха до отцепването на цял един свят – светът на протестантството или иначе казано – съвременния свят, който е пред очите ни. Константинопол рухна, за да оцелее православието в мистичния вид на старата църква от вековете на гонения. Днес цивилизования свят гледа православието малко отвисоко, защото го е яд, че никога не може да бъде толкова близо до небесата, колкото него.
Мюсюлманите са бич за християните. Арабите са бич за евреите, евреите са бич за арабите. Руснаците са бич за европейците. Източните европейци още носят последните белези, дано на западните да им се размине. Плащат ли си бичовете за това, че са бичове? Да. Бичовете са инструменти на Божия промисъл, но и Юда е бил такъв инструмент, а си е платил. Но в крайна сметка всеки си получава заслуженото с висша справедливост и никой не се възгордява докрай, защото винаги над него виси бич. Този бич може да го повали, може само да го вразуми, а може и да го унищожи. Потресаваща справедливост.
Днес сянката на Русия отново пълзи към Европа – същата тази Европа, която сама си отгледа Русия като свое уродливо отражение. Руснаците настояват, че са продължение на Византия, но всъщност са продукт на западноевропейски мислители и свои местни епигони. Русия е бич за изправление на грехове. Путин, с когото толкова много се занимаваме, та чак сме го митологизирали, също е най-обикновен бич, който няма да свърши добре, както не е свършил и Атила, удавен в собствената си кръв.
Да опитаме да гледаме на Путин като на суша, градушка или горски пожар. Като на мор по добитъка или чума. Като на възмездие за грехове – възмездие, което носи страдание, но и възмездие, което води до вразумление и поправление.
Ако не е природният газ, ще е нещо друго. Ако не е Путин, ще е някой друг. Ако не е война, ще е пандемия. Ако не е пандемия, ще е вулкан или земетресение. Бичовете са, за да не се самозабравим по пътя към окончателното си съвършенство.
Знам, че тази гледна точка не е особено популярна, но все пак не ви ли е любопитно да я пробвате? Защо сме готови с лекота да приемем теорията, че хората са резултат от огромен лабораторен експеримент на свръхразвита извънземна цивилизация, но яростно отхвърляме дори само мисълта, че човекът е продукт на съзнателен, божествен творчески акт? Защо сме готови да търсим Съдбата под всеки камък, но сме слепи за Промисъла? Защо за нас сляпата случайност е по-приемлива идея от идеята за домостроителния план? Нямам друго обяснение освен увредата на грехопадението. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За News.bg
