Ето още една битка, която водят медиите за съзнанието, мислите и чувствата на човека – битката за правата на дебелите. Вестник „Капитал“ (как е възможно най-левият вестник да се казва „капитал“, то е все едно органът на пацифистите да е „танк“ или „бомбардировач“), та вестник „Капитал“ преди няколко дни излезе с проникновен материал на тема „Body positivity, или как се променя отношението към пълните хора“, озаглавен „Тегло и предразсъдъци“. Ето квинтесенцията:
Тоест, забележете, щом трябва да се промени към „разбиране, приемане и грижа“, то в момента отношението към дебелите е на неразбиране, отхвърляне и не знам кое е обратното на грижа – безгрижие, незагриженост? Еми, не е такова отношението към дебелите, съжалявам. Забележете също, че те са „стигматизирани“. Еми, не са, защо се гради теза върху основата на несъществуваща предпоставка? Все едно да кажа: „Непрекъснато увеличаващият се брой на динозаври в центъра на София налага спешни и радикални мерки!“. Дайте първо да видим дали наистина има динозаври, дайте да видим толкова ли е ужасяваща съдбата на дебелите (всъщност коректно е да ги наричаме не „дебели“, а „пълни“, както наричаме негрите афроамериканци, а циганите – роми).
В тази връзка забележете най-сетне как за пореден път се прилага формулата за изкуствено създаване на възмущение и протест, а оттам на солидарност и активизъм. „Какво да правим, за да подобрим безрадостната участ на „стигматизираните“ дебели?“. Чакай те сега. Коректно е първо да се зададе въпросът: стигматизирани ли са дебелите, отхвърлени ли са, преследвани ли са, малтретирани ли са? Защото аз съм на мнение, че не са. Толкова са дискриминирани, колкото и негрите в Съединените щати, където вече се наблюдава обратен расизъм. Формулата за изкуствено създаване на възмущение е тази: казват ти, че имаш някакви права, за които до този момент не си и сънувал, посочват ти някой, който иска да ти ги отнеме, и те насъскват против него. Сега какво, целта е всички, които не са дебели, да почнат да се чувстват виновни, както се чувства виновен белият човек заради това че е открил Америка и е създал най-изумителната цивилизация? Та чак репарации на потомците на робите трябвало да плаща според обещанията на американските демократи!
Най-виновна била модната индустрия, защото създавала еталони и тези еталони обикновено не са дебели. Или поне доскоро не бяха. Виновна е и медицината, защото, макар и индиректно, нарича дебелите „ненормални“. Да, точно така! Щом медицината е въвела термина „наднормено тегло“, то очевидно има предвид някаква норма, която сама е определила кой знае по какви свои критерии. Доколкото хората с наднормено тегло са извън тази норма, то те са ненормални, патологични. Ами вземете да промените нормата бе, г-да доктори! Вдигнете границата ѝ до 300 кила и тогава няма да има граждани с наднормено тегло! Но тогава ще се наложи да преправим всички антични статуи, въплътили идеала на едни по-здрави времена.
А борците против бодишейминга и радетели за „боди позитивити“ неуморно пропагандират, че не е справедливо, дискриминационно е даже да се твърди, че дебелаците са такива, защото са „лакоми и мързеливи“, тоест защото ядат много и се движат малко. Може. Но нека напомним, че в тази вселена материята не се самозаражда, не се самопоявява, особено пък в човешкото тяло. Веднъж сътворена… ох, прощавайте!… Веднъж самовъзникнала случайно от гигантското „космическо яйце“ (или пък от гравитационната сингулярност) с помощта на „големия взрив“, материята само преминава от едно място на друго. Пътят на материята в човешкото тяло минава през устата – ако ядеш повече, отколкото гориш – дебелееш; ако ядеш колкото гориш – не се променяш; ако ядеш по-малко, отколкото гориш – слабееш. Просто е.
Но най-важното е да променим отношението си към дебелите. Това ще стане на два етапа. Първо, ще се правим, че не ги забелязваме, че не виждаме нищо по-особено у тях. Второ, ще приемем, че всичко онова, което не виждаме, е прекрасно и всъщност грозни и уродливи са недебелите. Една от мисиите на модерния свят е да превръща девиациите първо в норма, а после – в идеал. Вижте хомосексуалистите. Не казвам, че дебелите са като хомосексуалистите. Общото между тях е само това, че някой ги е обявил за мъченици, без да са, и е повел кръстоносен поход за правата им, тормозейки цялото останало човечество. Никой не бива да измъчва грозните, никой не бива да ги унижава или „шеймва“, но да им казва, че са красиви, е извратено. Ето, аз не ставам за балерина, но не искам да дойде някой активист и да убеждава мен и света в обратното.
То така, ако видим утре някой, който не се е къпал два месеца, не бива да му казваме, че смърди, а да го поощрим да бъде такъв какъвто е, какъвто се чувства или какъвто си въобразява че се чувства под въздействието на видяното в медиите. Между другото, в Германия вече се гледа на къпането с лошо око, ама то е за друго – то е, за да се натрие мордата на Путин. Северният сатрап ни спира газа, а пък ние – гордите, свободни и просветени европейци – отвръщаме на удара, като преставаме да се къпем, кукиш! Но това е друг сюжет.
А иначе пропагандата е в ход – медиите налагат plus size модели като Ашли Греъм, през 2018 г. „закръглената“ Палома Елсесер се появява на корицата на Vogue, същата година Нета Барзилай, която не е просто дебелана, но дебелана-активистка в защита на дебеланите, спечели „Евровизия“ (която за мен отдавна е обикновено freakshow).
В момента обаче истинската „икона“ била някоя си Лизо – американска певица и дебела негърка или, ако трябва да се изразим политкоректно – пълна (закръглена, пищна, естествена?) афроамериканка. Вие виждали ли се я тая „икона“? А не бях. Не бях я и чувал, но във връзка с подетата от „Капитал“ акция я видях…
В масовите сериали задължително, по рецепта, трябва да има цветнокож, трансджендър, хомосексуалист и… дебелак. Сякаш цялата пропаганда ни казва: „Тъпчете се милички, тъпчете се! Вие сте свободни граждани, вие споделяте един и същи свят с Доналд Горске от Уисконсин, САЩ, който през живота си е изял 23 000 хамбургера Биг Мак. Но иначе е „стигматизиран“ и отношението към него е на неразбиране и отхвърляне!“.
Бодишеймингът и бодипозитивитито са само поредната тема в големия поход за изместване границата на нормалността. Всичко ненормално трябва да се приеме за нормално и да се поощрява. Вече нямаме право да кажем „дебел“, както нямаме право да кажем „негър“. Но дебелият си е дебел, както и негърът си е негър. Думата не променя същността. Можем да наречем чорапите криле, но те пак ще миришат на чорапи, а не на криле.
Каква е философската основа на всичко това? Философия на приемане без променяне, на примиряване и идеализиране на примирението, на отказ от всякаква борба и стремеж към съвършенство. Недей да имаш цели, недей да имаш идеали! Бъди самовлюбен, независимо как изглеждаш и какво представляваш! Това е философия на антипокаянието. Човек се ражда несъвършен, с вродени пороци, а не добър, нито пък tabula rasa. Смисълът на живота му е да положи усилия да поправи това, от несъвършен да стане съвършен или поне да мечтае да стане, да се стреми да стане. В религията това се нарича „покаяние“, „обръщане“, „метаноя“. Покаянието и стремежът към обръщане ни е довел до тук, където сме сега, ако приемем, че постигнатото през вековете е добро, а то е добро и не разбирам защо се мъчим да го унищожим. Питекантропът, като видял, че не може да убие мамута с голи ръце, изобретил копието, а не махнал с ръка и не казал: „Мани го, той ни за ядене става, ни за нещо друго! Добре съм си с корените, които питекантропката ми вади от земята с черните си нокти“.
Доколкото целта, смисълът на човешкия живот е обръщането и завръщането към първоначалния замисъл, към първоначални образ, то всяка философия на самодоволен отказ от промяна и усъвършенстване е атентат спрямо целта на живота, обезсмисляне на съществуването. Сатанинско дело. Левичарско: „Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41).
Ужасно било дебелите да се срамуват задето са дебели. Напротив, ужасно е да не се срамуват. Срамът е изключително полезно чувство, защото мотивира човека да преодолява несъвършенствата и да се стреми към съвършенство. Кой иска да убие този стремеж? Кой иска човекът да се откаже от покаяние, от обръщане и в крайна сметка от богоуподобяване? Срамът е полезно чувство, защото води до съкрушение и смирение, „жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50:19). Срамът е полезно чувство, а безсрамието е философията на модерния секуларист.
Виждаме безсрамието във всеки акт на въпросния секуларист, независимо дали ще се нарича либерал, маркузианец или умно-красив и жълтопаветен представител на „автентичната“ градска „десница“. Погледнете безсрамието в Парламента през последните две години и ще разберете за какво говоря. Опасното е, че някаква световна сила сякаш инвестира огромни капитали в това у хората да се възпитава безсрамие. Част от тези капитали отиват и в „Капитал“. Засрамете се! Shame on you! Обявявам ви нюзпейпършейминг!
