Нормално ли е ненормалното семейство?
в. "Труд"

Нормално ли е ненормалното семейство?

от

Преди известно време Кристиян Шкварек бил на някакъв концерт с жена си в Барселона. Между парчетата публиката била облъчвана от големи мултимедийни екрани с посланието „Никой не е нормален“ – Nobody is normal, нещо като Nobody is perfect от незабравимия филм „Някои го предпочитат горещо“. Между другото там тази крилата фраза прозвуча на финала, точно в момента, когато се оказа, че една жена не е жена, но другата страна нямаше нищо против. Разбира се, през 1959 този контекст далеч не е имал днешната си цивилизационна стойност. Тогава не е бил императивно послание, а просто комична ситуация, но какво да се прави – nobody is perfect.

И няма как да не се замисли човек: какво означава дадено нещо да е нормално? Без съмнение това означава въпросното нещо да се вписва в някаква норма, в шаблон, приет за естествен, в някакви граници, вътре в които всичко е спокойно, всичко е наред. Например нормалната кръвна захар е под 5,5 mmol/L. Това е нормална захар, над тази стойност не е нормална, а ненормална. Нормалната продължителност на земното денонощие е около 24 часа (± 50 секунди). Денонощие с друго времетраене не би било нормално или поне не би било земно.

Нормално семейство означава социална конструкция с участието на мъж (Y-хромозоми) и жена (Х-хромозоми) на основата на биологична необходимост от създаване на поколение и продължаване на рода. Ако биологичната част отпадне и остане само социалната, то това вече не е нормално семейство, даже не е никакво семейство. Ако аз съм палав пастир и въртя любов с нежната си козичка – хайде да я наречем Ерато, – то ние с нея може много да се обичаме, може да сме много толерантни и никому зло да не струваме, обаче не сме семейство. Някакъв вид двойка за плътски наслаждения може би да, съдружници в удоволствието, но не и семейство. Защото не е нормално.

И точно по тази линия идва либералната релативистична атака. Очевидно има два вида нормалност – обективна (безспорна) и субективна (подлежаща на преговори). Засега все още никой не е казал, че кръвна захар над 10 mmol/L е нормална, но защо пък да не е нормално едно „семейство“, при което биологичните параметри са игнорирани и са оставени само социалните? Между другото икуменизмът действа точно така: не ни интересува по какво се различаваме, дайте да видим по какво си приличаме. И икуменизмът, и джендър идеологията са елементи от една ясно различима и агресивно налагана панрелигия на глобалния свят (атеизмът също е религия, нали знаете?), така че всичко си идва на мястото.

Когато биологичната част отпадне от дефиницията за семейство, тогава всяка конструкция между кои да е два субекта и/или обекта, пък и защо само два?, може да бъде семейство. Нима не са семейство Луис Армстронг и неговият тромпет?

И защо, ще попитате, е нужна нова дефиниция? На кого е потрябвало да нормализира физиологични и социални отношения, които винаги са се приемали за девиации? Защото, ще си отговорите сами, човекът трябва да е свободен да бъде какъвто е (или какъвто си е въобразил, че иска да бъде), включително и да се съешава със същества и предмети, с които не е редно да го прави. Може. Да речем, че може. Свободата е много важно нещо. Но бихме приели свободата на сексуалните извращения, водеща но нови социални определения, като нещо нормално, стига тази свобода да беше гарантирана и навсякъде другаде.

Всъщност обаче изобщо не е така, човекът е оставен свободен само в няколко съвсем малки и ненужни сегмента от своето битие. Ето, мога да си избера един от няколко десетки пола и всички са длъжни да се съобразят с това. Никой не е свободен да не се съобрази. Мога да претендирам за свободата да сключа еднополов брак, но ще ми даде ли някой свободата да не си плащам данъците, защото не съм съгласен с политиката на правителството? Или да откажа да си плащам вноските по кредитите, защото банката ме вбесява?

Свободен ли съм да изнеса масичка на тротоара и да продавам на нея нещо, което съм произвел сам, без да плащам за лицензи и разрешителни? Свободен ли съм да карам колата си като такси? Свободен ли съм да не притежавам лични документи с биометрични данни? Свободен ли съм да разпъна палатка край магистралата и да пуша марихуана, мечтателно загледан в луната? Свободен ли съм да наричам негрите негри и циганите цигани?

Разбира се, докато живее в голямо и сложно общество със себеподобни, човек трябва да се откаже от много свободи, повечето от които наистина не са му от първа необходимост. Иначе не може. Но защо го поощряват да настоява за правото си на сексуални извращения и за свободата да руши конструкции като семейството и нацията? Кой финансира целия този световен поход против семейството? Защо го финансира.

Понеже на 17 юни ще има Шествие за семейството, пиарите на другата страна са се хванали за думата „семейство“ и са залели града с билбордове, изобразяващи „семейства“, които канят гражданите на прайда, който, види се, ще се проведе на същата дата. Вижте една от контрарекламите:

Нашето семейство ви кани… ние възпитаваме нашите деца да обичат, а не да мразят… Галя, Елена и техните син и дъщеря“.

Нито това е семейство, нито децата са техни деца, техни син и дъщеря. Те са нечии други деца, направени от други хора с необходимите хромозоми по НОРМАЛНИЯ начин, независимо дали в брак или извън брак. Що се отнася до възпитанието в любов и омраза, нали „обичливите“ и „толерантни“ автори на кампанията не се опитват да внушат, че децата в нормалните семейства традиционно се възпитават в омраза?

Това „семейство“ от плаката изглежда щастливо, красиво, доволно и материално осигурено. За какво тогава е прайдът, срещу какво протестират? Както сами казват: „срещу омразата, дискриминацията и неравенството“. Кой ви мрази? Кой ви дискриминира? Да не би да има градинки, киносалони и автобуси за хетеросексуални, в които не ви допускат? На какво неравенство сте жертва? Има ли специални закони за вас, които ограничават правата ви? Или липсата на достатъчно привилегии вие приемате като дискриминация и неравенство?

Преди изборите навиваха кандидатите за депутати да подписват декларации, че „ще защитават интересите на ЛГБТИ хората така, както интересите на всички останали хора“. Че мигар някой ги защитава по-различно? Ако някой ограби лесбийка, прокуратурата да не би да казва: „а, тази е лесбийка, няма да повдигаме обвинение“?

Защо се поддържа тази илюзия за обреченост? Защо за „жертви“ се представят очевидно привилегировани хора? Привилегировани дотам, че вече не е рядкост да видиш някого, който се представя за хомосексуален, без да е такъв в действителност, единствено с цел по-лесно кариерно израстване и други материални облаги?

Всичко това се прави по една много проста причина. Днес масовият човек е по-масов от всякога и на елитите им става все по-трудно да го управляват. Затова е необходима ляволибералната идеология, доведена до религия – накарай масовия човек да се възгордее, накарай го да повярва, че е велик, и това ще го направи най-слаб и безпомощен. Дай му свобода в маловажните неща и му я отнеми във важните. Дай му право да се съвкупява с когото (и с каквото) пожелае, за да не се сеща за другите си права. Създай му измислена цел, за да забрави истинската си цел.

За да се постигне тази относителна, тази условна нормалност обаче е нужно да бъде преборена и заглушена истинската, абсолютната и обективната нормалност. Защото всяка лъжа, дори и най-напарфюмираната, най-убедителната и правдоподобната, се разпада на пепел пред лицето на истината. Лъжата – и това са го знаели още светите отци – може да зарази мнозина, може да зарази почти всички, може да ги зарази за кратко, а може и за по-дълго, но лъжата винаги има край. А когато нещо има край, то няма значение колко е продължило. Жалко само за хората, които са повярвали. Жалко за онези, които са превърнали лъжата в своя житейска правда. Но те не са много, не са толкова, колкото изглеждат или колкото им се иска да изглеждат. Те умеят да бъдат шумни – десетима от тях вдигат врява колкото хиляда други и затова понякога ни се струва, че злото е победило, но то не е. Докато го наричаме „зло“, значи доброто все още е повече. Докато все се мъчим да изкараме ненормалното нормално (защото и най-върлите ЛГБТ активисти знаят, че това, което защитават, е ненормално), значи нормалното, естественото е на мястото си. И няма как да не е така, защото иначе не би било нормално и естествено. Човек има вродени критерии за нормалност, както има и вроден естествен нравствен закон. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“.

Може да харесате и: