Ободряващо е да пръднеш след кисело зеле, а и носи известно облекчение. Но даром ли идва това благо? Не е ли редно да се чувстваме задължени някому за това празнично удоволствие?
Месец: декември 2006
Както би казал героят на Георги Русев от „Вилна зона”, аз например може да не съм прав, обаче рекламите на Спрайт не ги одобрявам. Особено онази, която върви в момента – за чуждото нещастие, което ни развеселява. Що за нещастие е да си избиеш...
Не е нужно да си рекламист, за да доловиш красотата на думата „дуплика”. Това е нещо, което бързо се връща, за да хване репликата в надупено положение и да каже колко много я уважава. Известно объркване внася думата „триплика”, защото отваря кутията на Пандора...
Разтревожен съм не на шега, защото от известно време се чувствам необратимо обсебен от клозетната тема – Пръдльо, Смръдльо и детенцето, което на прощъпулника си избира тоалетната хартия като своя бъдеща професионална реализация, са само върхът на айсберга. Ето защо реших да положа усилия...