Днес решихме да говорим за политика, но никога нямаше да вземем такова решение, ако не се бяхме напили рано сутринта. Да се напиеш до обяд има една лоша страна, а именно, че привечер си вече махмурлия, а ти предстои да пиеш още и ти се налага да го правиш без необходимото вдъхновение и старание. Затова и аз до десет и половина пия само няколко бири, а концентрат започвам да пия след това, за да мога да се напия чак към два-три следобед и да не изтрезнея до вечерта, когато ще седна да пия пак. За всяко нещо си има технология.
Седнахме към 12:30 в Murphy’s и поръчахме уиски с бира за разредител. Не знам кой предложи да говорим за политика, но си мисля, че е бил Теодор и че това имаше някаква връзка с новия джип, който си беше купил, но каква беше тази връзка, убийте ме, не помня. Помня само, че вън валеше дъжд, небето беше натежало като напикана пеленка, а сервитьорките, иначе лъчезарни и отзивчиви момичета, които философски приемаха дебелашките ни задявки, излъчваха притаено напрежение и скритата заплаха, че днес няма да се толерират никакви поръчки извън менюто като например яйца на очи с малко бекон отстрани.
Милен каза, че политическата система в България е тотално объркана, защото най-лявата партия, тази на комунистите, е всъщност най-дясна, управлява се от най-богатите олигарси и е най-консервативната, обаче всички останали му казахме, че е пиян. Тогава Светката реши да го защити и попита какво е една партия да е либерална. Отговорихме му, че това е партия, която иска хората да се оправят сами чрез конкуренция. Сега не съм сигурен дали това е бил правилният отговор, защото не помня съвсем добре въпроса, но помня, че поръчахме още уиски и бира, включително и за Теодор, който беше отишъл да пикае. Светката обаче държеше на своето и каза, че как тогава избирателите на ДПС може да гласуват за това да се конкурират свободно, като са неграмотни и чакат някой да им даде хляба в ръцете, следователно каква либерална партия е ДПС, при положение че за нея гласува аграр-лумпениата, който пък според Милен изобщо не трябва да има право да гласува, защото не знае за какво гласува, камо ли какво е либерална политика. Много пие този Милен и това ще му затрие главата…
И точно в този момент аз видях как на съседната маса донесоха ципура на скара и ми се допи узо. Поръчах си узо, но понеже масите в Murphy’s са малки, трябваше да си допия уискито на екс, за да освободя място, което и направих и после изказах мнението си за ДСБ и Иван Костов, който иска вот на недоверие заради лоша социална политика, а за каква социална политика трябва да се тревожи една уж дясна партия, която трябва да се тревожи за интересите на работодателите, а не на наемниците, каквито са например миньорите, шофьорите и сервитьорките, включително и тези, които вече десет минути не поглеждат към нашата маса, за да констатират тревожния факт, че бирата на Светката се е свършила!
И ето, Теодор се върна от клозета и каза, че вече е от Атака. Това толкова ни хареса, че решихме всички да се запишем и добре че мина Бранко, та го накарахме да вземе химикалка и да ни запише в Атака на една салфетка. Докато ни записваше, поръчахме още бира, качихме се върху диваните и изпяхме „Ерика”, „Хорст Весел”, „Рим, Берлин и Токио”, както и други ободряващи фашистки маршове. С крясъци от рода на „Хайл Хитлер!” изглежда успяхме да възмутим двамата англичани на бара и те си тръгнаха. Решихме да тръгнем след тях и да ги пребием, освен ако не кажат 100 пъти „Софиянски е пич”. За съжаление англичаните се бяха метнали в някаква кола, а пък ние се сетихме, че не сме платили и Милен се върна. Светката се изпика върху субаруто на Бранко, а Теодор го засне джиесема си. После се разделихме и аз се сетих, че не сме обсъдили най-важната партия в нашата политическа система – Герб! Опитах се да догоня другите, но се загубих. Почувствах се самотен и реших да се обадя на Бойко Борисов. Той ми вдигна, но звучеше напрегнат. Попита с какво може да ми е полезен и аз поисках да ми направи заменка на една нива до Карлово срещу градската градина пред Народния театър и тогава Бойко Борисов със загриженост ми каза да не прекалявам с алкохола и ми затвори. Не съм сигурен, че ще се вслушам в съвета му…
София, 2007