Алкохол От стария блог

Политическата система в България

от

Днес решихме да говорим за политика, но никога нямаше да вземем такова решение, ако не се бяхме напили рано сутринта. Да се напиеш до обяд има една лоша страна, а именно, че привечер си вече махмурлия, а ти предстои да пиеш още и ти се налага да го правиш без необходимото вдъхновение и старание. Затова и аз до десет и половина пия само няколко бири, а концентрат започвам да пия след това, за да мога да се напия чак към два-три следобед и да не изтрезнея до вечерта, когато ще седна да пия пак. За всяко нещо си има технология.

Седнахме към 12:30 в Murphy’s и поръчахме уиски с бира за разредител. Не знам кой предложи да говорим за политика, но си мисля, че е бил Теодор и че това имаше някаква връзка с новия джип, който си беше купил, но каква беше тази връзка, убийте ме, не помня. Помня само, че вън валеше дъжд, небето беше натежало като напикана пеленка, а сервитьорките, иначе лъчезарни и отзивчиви момичета, които философски приемаха дебелашките ни задявки, излъчваха притаено напрежение и скритата заплаха, че днес няма да се толерират никакви поръчки извън менюто като например яйца на очи с малко бекон отстрани.

Милен каза, че политическата система в България е тотално объркана, защото най-лявата партия, тази на комунистите, е всъщност най-дясна, управлява се от най-богатите олигарси и е най-консервативната, обаче всички останали му казахме, че е пиян. Тогава Светката реши да го защити и попита какво е една партия да е либерална. Отговорихме му, че това е партия, която иска хората да се оправят сами чрез конкуренция. Сега не съм сигурен дали това е бил правилният отговор, защото не помня съвсем добре въпроса, но помня, че поръчахме още уиски и бира, включително и за Теодор, който беше отишъл да пикае. Светката обаче държеше на своето и каза, че как тогава избирателите на ДПС може да гласуват за това да се конкурират свободно, като са неграмотни и чакат някой да им даде хляба в ръцете, следователно каква либерална партия е ДПС, при положение че за нея гласува аграр-лумпениата, който пък според Милен изобщо не трябва да има право да гласува, защото не знае за какво гласува, камо ли какво е либерална политика. Много пие този Милен и това ще му затрие главата…

И точно в този момент аз видях как на съседната маса донесоха ципура на скара и ми се допи узо. Поръчах си узо, но понеже масите в Murphy’s са малки, трябваше да си допия уискито на екс, за да освободя място, което и направих и после изказах мнението си за ДСБ и Иван Костов, който иска вот на недоверие заради лоша социална политика, а за каква социална политика трябва да се тревожи една уж дясна партия, която трябва да се тревожи за интересите на работодателите, а не на наемниците, каквито са например миньорите, шофьорите и сервитьорките, включително и тези, които вече десет минути не поглеждат към нашата маса, за да констатират тревожния факт, че бирата на Светката се е свършила!

И ето, Теодор се върна от клозета и каза, че вече е от Атака. Това толкова ни хареса, че решихме всички да се запишем и добре че мина Бранко, та го накарахме да вземе химикалка и да ни запише в Атака на една салфетка. Докато ни записваше, поръчахме още бира, качихме се върху диваните и изпяхме „Ерика”, „Хорст Весел”, „Рим, Берлин и Токио”, както и други ободряващи фашистки маршове. С крясъци от рода на „Хайл Хитлер!” изглежда успяхме да възмутим двамата англичани на бара и те си тръгнаха. Решихме да тръгнем след тях и да ги пребием, освен ако не кажат 100 пъти „Софиянски е пич”. За съжаление англичаните се бяха метнали в някаква кола, а пък ние се сетихме, че не сме платили и Милен се върна. Светката се изпика върху субаруто на Бранко, а Теодор го засне джиесема си. После се разделихме и аз се сетих, че не сме обсъдили най-важната партия в нашата политическа система – Герб! Опитах се да догоня другите, но се загубих. Почувствах се самотен и реших да се обадя на Бойко Борисов. Той ми вдигна, но звучеше напрегнат. Попита с какво може да ми е полезен и аз поисках да ми направи заменка на една нива до Карлово срещу градската градина пред Народния театър и тогава Бойко Борисов със загриженост ми каза да не прекалявам с алкохола и ми затвори. Не съм сигурен, че ще се вслушам в съвета му…

 

София, 2007

Прочети най-новите публикации от блога ми

Не използвам спам! Прочетете моята Политика за поверителност за повече информация.

Може да харесате и: