Мъча се да дам пример за истински избор и се сещам за избора, който прави човек в ресторанта, старателно приведен над менюто и притихнал във внимателна преценка. Тогава той наистина избира. Преценява кое ще му бъде вкусно, кое отговаря на сезона, кое ще си отива с пиенето, което е решил да поръча, кое е диетично, кое е здравословно, кое е модерно, дори и кое колко струва. Накрая поръчва и си носи последиците от избора. В този смисъл първте избори за евродепутати, както впрочем и всички останали избори, които помня, не са съвсем избори. Те приличат повече на търговия, съглашателство, публична манипулация и противопоставяне на сили, поръсени с действителни и недействителни бюлетини, независими наблюдаващи, сдружения за честни избори и медийна бдителност. Може би заради тази прилика след избори с гневен и възмутен тон се поставят въпроси, които винаги са почти едни и същи и никога не получават отговор – било защото го съдържат в себе си, било защото не си струва труда да им се отговаря, когато всичко вече е свършило. Ето някои от тези въпроси, възникнали на последните избори:
Кой какво избира?
Спомних си вица за психологията, логиката и философията* и се запитах коя от тези три науки може да обясни факта, че евроизборите у нас се решиха от Кърджали, Шумен и Разград. Ако е логиката, то значи, че населението в тези райони най-добре познава устройството на Европейския съюз, структурата на неговите институции, механизмите на тяхното функциониране и политическите цели, които си поставят в стратегически план отделните групи в Европарламента. Това е логично, тъй както е логично за изкуство да се изказват най-активно изкуствоведите. Ако пък искаме да обясним изборния феномен със средставата на психологията, ще трябва да потърсим някаква емоционална мотивация – любов към Европа, страх от ДПС, сребролюбие…
Защо моряците не избират капитана?
Вероятно защото резултатите ще са такива, каквито са, когато футболистите избират треньора. Няма гаранция, че добрият футболист ще е добър треньор, нито че добрият войник ще е добър генерал, както и че добрият лекар ще бъде добър министър на здравеопазването. Ако беше така, то за председател по въпросите на младежда трябваше да се избира най-младият младеж. Защо тогава всеки да казва кой ще управлява държавата и кой ще провежда политиката й спрямо другите държави? Това е фундаментален дефект на демокрацията, който е поправим единствено с определянето на някакъв избирателен ценз.
Да има ли тест за гласоподаватели?
Да, нужно е, ако питат мен, но никой не ме пита. Децата попълнат тестове, за да продължат образованието си. Тези тестове показват най-вече дали са адекватни на това, което ги очаква по-нататък. Ако едно дете е толкова неадекватно, колкото неадекватен е избирател, който си мисли, че Президентът „вдига пенсиите”, то не бива допуснато да продължи образованието си. Ето, предлагам блиц тест за кандидат-избиратели:
Отговорите са лесни и който ги даде, да заповяда при урните. Който не може да ги даде, да си научи урока и да заповяда друг път. Защото, ако се върнем на примера за избора в ресторанта, как мога да избера риба, ако в съзнанието ми рибата е земеделско сечиво, с което боравят диригентите, които пък са вид румънци, преминаващи Дунава на лодки еднодръвки…
Защо няма връзка между права и задължения?
Един от принципите, на които се гради обществото е ползването на права след изпълнението на задължения – например според кодекса на труда правото на платен годишн отпуск може да се ползва след минимим половин година (ако не се лъжа) изпълнение на задълженията на работника по трудовия му договор. Следователно и правото да се гласува на избори трябва да се дава след изпълнението на елементарни граждански задължения. Например, образованието до осми клас е задължително. Задължително е да си плащаш данъците и осигуровките. Задължително е да не крадеш релси и кабели, а още по-задължително е да не крадеш паметници на хора, особено ако не знаеш кои са и какво са направили за държавата, в която ти не си плащаш данъците и крадеш релси и кабели. Има ли нещо странно в това да не се разрешава да упражняват правата си на хора, които не са изпълнили своите задължения?
Да отпада ли кандидат, който купува гласове?
Въпросът е интересен, защото става дума за гласове, подадени доброволно и с ясното съзнание на гласоподавателя, макар че това е гласоподавател, който в повечето случаи не може да попълни теста и има неизпълнени граждански задължения. Никъде не е казано какъв трябва да е мотивът ми да дам гласа си – дали е желанието да променя статуквото, дали е грижата за добрия живот на децата ми или пък е литър олио и три замразени пилета. Един предлага европейска перспектива, друг – маратонки. Един ще създава условия за частната инициатива, друг дава десет лева. Един иска да федерализира Европейския съюз, друг хвърля стотина кебапчета на скарата, отваря буре евтино вино и надува чалгата. Избирателят избира сам.
На тези избори аз видях два документирани случая на купуване на гласове – единия за 5, другия за 10 лева. И какво от това? Последва ли нещо? Знае се, че хора гласуват от страх. Следва ли нещо от това? Разбира се, че не следва. Няма и да последва. Защото проблемът отново е в това, че всеки има право да гласува и така се създават групи от избиратели, върху които може да се въздейства по тези варварски начини.
Та на въпроса да отпада ли който купува гласове… Не, защо да отпада. Той агитира. Агитира на езика на тези, които агитира. Проблемът не е в него, а в това, че тези, които агитира (купува) имат право да гласуват (имат какво да продават). Катаджията, който те пуска срещу пари, се интересува дали ше стигнеш жив, закъдето си тръгнал, точно толкова, колкото избирателят, който продава гласа си за бутилка олио и три замразени пилета, се интересува кой ще управлява държавата и ще я представлява пред другите държави.
Какво да се направи?
Вариантите са два: фантастичен и реалистичен. Фантастичният вариант за подобряване на избирателната система е следният в няколко точки:
1. Променя се конституцията и се установява президентска република;
2. Въвежда се имуществен и образователен ценз за Президента при строго съблюдаване на неговото чисто криминално минало;
3. Президентът въвежда избирателен ценз, който дава право да гласуват само на хора завършили задължителната степен на образование и изпълнили всички свои елементарни задължения към обществото. Това може да му коства мандата, но, ако отговаря на имуществения и образователния ценз, няма да му пука.
4. В условията на нов Закон за изборите се съставя нов Парламент, който ограничава правомощията на Президента, но не толкова, че да се превърне в смешен фигурант, принуден да върши задкулисни машинации, за да спаси достойнството си.
5. Във властта започват да се редуват интелигентни и материално обезпечени хора. И този, който иначе би спечелил литър олио и три замразени пилета, сега печели много повече и то без да му се налага да гласува.
А ето го и реалистичният вариант – гласуването да се превърне от право в задължение. Тогава поне ще знаем, че съотношението на силите е такова, каквото е, и че е представено в институциите с истинските си пропорции. Тогава вече можем да си правим изводи що за народ сме, народ ли сме изобщо и на кого да се сърдим, ако от нещо не сме доволни.
В цялата работа има и бонус. Когато гласуването стане задължително, циганите все ще намерят начин да не гласуват…