Нуждаем се от драстична социална политика! – отсече Батко Светльо и потропа с шампаниерата по масата, за да обостри вниманието на келнерката към нас. – Трябва да се поощряват онези граждани, които вместо да произвеждат принадена стойност, произвеждат деца! За второ дете държавата трябва да плаща по 100 лева, за трето 200, 300 за четвърто, 400 за пето и така нататък.
– Че то тогава циганите ще имат по 50 деца! – прекръсти се Теодор, братовчедът на Милен, и си плю в пазвата.
Сервитьорката опря стройните си стегнати бедра о масата и погледна Батко с широка усмивка. Той, вместо да я закачи, само мръдна вежда към празната бутилка „Токай Фурминт” и продължи намусено да рови с вилицата си в едрия лаврак, който му бяха опекли на плоча. Проблемът не беше че сервитьорката е грозна, напротив, не че Батко не искаше да се пробва, напротив, но тя знаеше само унгарски, а Батко не знаеше и в това беше цялата трагедия. А сервитьорката знаеше само унгарски, защото беше унгарка, а беше унгарка, защото бяхме седнали на един закотвен кораб на Дунав, в сърцето на Будапеща и по-точно на брега на Пеща, а Буда беше срещу нас с двореца, възстановен след пълното му разрушаване от английските военновъздушни сили, когато унгарските и немските фашисти са отказали да се предадат и изтеглят необезпокоявани по специално отворен за тях коридор. Кой казва, че фашистите нямат чест?
– Именно! – каза Батко. – На нас ни трябват повече цигани, ако искаме да станем енергиен център на Балканите.
– Ще ги горим в тецовете ли, какво?
– Глупости! Ще въртят велосипеди на място и ще произвеждат ток.
– Но ще има ли велосипеди за всички?
– Не. Тези, за които няма велосипеди, ще произвеждат електричество по друг начин. Генераторът ще се задвижва чрез вертикален пилон, на който срещуположно са закрепени две хоризонтални пръчки. На едната се връзва циганин, а на другата гладен питбул. Питбулът гони циганина, а циганинът бяга от питбула. Естествено, не могат нито да си избягат, нито да се стигнат, но пък все тичат и въртят пилона, пилонът върти генератора, гетераторът произвежда ток, а токът изнасяме за Македония и те ни плащат майка си и баща си.
По талвега на Дунав премина моторница и секунди след това вълните разклатиха нашия кораб. Бучките лед в шампаниерата дискретно потракаха и подсетиха Батко да се разпореди с новоотпушената бутилка, която беше възникнала на масата. Аз прибутах подканящо празната си чаша и размърдах ухо към масата зад нас, където унгарци с вратовръзки омайваха чуждестранни инвеститори на някъкъв твърд и отривист английски език. Отпред беше мостът Ланцит, а зад него – Парламентът, но фасадата му беше скрита от скеле – унгарците непрекъснато си лъскат сградите и вероятно са прави да постъпват така.
– Добре – логично попита Милен, – а откъде ще се вземат толкова велосипеди?
– Уместен въпрос – отбеляза Батко с едно самодоволство, което ни остави с впечатлението, че той е готов с отговора. – Но аз съм готов с отговора. Велосипедите ще се произвеждат на остров Болшевик.
– На остров Болшевик ли? Онзи срещу Бургас?
– Да. Там ще заточим всички комунисти да си строят комунизма. Понеже комунизмът е преди всичко тежко машиностроене, ще произвеждат и велосипедите, които циганите ще въртят, за да произвеждат ток.
– А къде циганите ще въртят тези велосипеди?
– В панелките, които ще останат от комунистите и от селяните.
– А със селяните какво ще правим?
– Те ще се върнат на село да гледат боб. Машини за отглеждане на боб ще им произведат комунистите на остров Болшевик.
– Добре де, какво ще правим с този боб?
– С този боб ще храним циганите, които въртят велосипедите, за да произвеждат ток. Като ядат боб, освен ток, ще произвеждат и природен газ. Те нали са деца на природата. Следователно и газовете им са природни. На седалките на велосипедите се пробива дупка. През тръбата на седалката минава маркуч и през дупката влиза в гъза на циганина. Циганинът яде боб и произвежда газ. Газът се отвежда през гъза в маркуча, а оттам – в газопровода „Южен поток”. Ето така се става енергийна сила!
– Само едно не разбрах. Къде сме ние? Къде са ресторантите?
– Как къде! Ние сме енергийни олигарси!
– Хайде да си поръчаме галушки…
Поръчахме си галушки.