Защо – попита Теодор, братовчедът на Милен – евтините неща са грозни?
– Не, евтните неща не са грозни – отговори Милен, братовчед му. – Просто красивите неща са скъпи.
– А може би не е вярно, че красивите неща са скъпи, а обратно: че скъпите неща са красиви – заиграх се със смисъла на нещата аз. – както е казал Платон: to spanion timion – рядкото е ценено, а колкото едно нещо е по-скъпо, толкова то е по-рядко по силата на логиката и на елементарната статистика.
– Наздраве! – обобщи Батко Светльо, който е човек със сериозен класически фундамент и всеки цитат на старогръцки или латински му отваря глътка.
Оказа се, че виното е свършило и е наложително да се поръча още. Ние, четиримата приятели, бяхме седнали пред енотеката в двора на замъка в Монталчино, в сърцето на Тоскана, там където всеки ред лози започва с цъфнал розов храст и всяка една гледка е като към картина на Леонардо. Слънцето вече слизаше зад крепостната стена и нейната рязка сянка презполовяваше плаца, тъй както повърхността на виното бележи рязката граница между изпитото и предстоящото да се изпие в една бутилка брунело.
Ведрият сервитьор откликна на жеста ми и възникна до масата.
– Desiderano? – осведоми се той.
– Prenderemo ancora due bottiglie di brunello, per cortesia – задоволих любопитството му. – E un piatto con formaggi misti.*
– Subito, signiore! – трогна се келнерът и потъна в средновековната вътрешност на енотеката.
– Не знам – каза Милен. – Има много скъпи неща, които са грозни, като, да речем, джип Хъмър, направен на лимузина, или пък къщата на Киро Японеца.
– Грозни са за теб, но са красиви за тези, които завиждат на притежателите им.
– И още нещо: нима цветето или което и да е живо същество не е красиво? А не е скъпо.
– Скъпо е. И неговата цена е цената на твоето образование и възпитание, на твоята наследственост и култура, които те карат да го оцениш като красиво. Красив ли е лебедът за селяндура? Не, той е просто една голяма гъска, за която трябва по-голяма тава.
Келнерът се появи с виното и мезетата.
– Grazie mille.
– Non c’e di che.
– Тоест – благоволи да ни осветли Батко, – въпросът опира до желанието и целеполагането. Дали искаме да сме богати или не искаме да сме бедни.
– То, това си е едно и също – каза Теодор.
– Всъщност не е – каза Милен. – Светката е прав.Да не искаш да си беден значи да се стараеш да намаляваш разходите. А пък да искаш да си богат, това значи да се стремиш да увеличаваш приходите. Намаляването на разходите води до все по-голяма беднотия. Увеличаването на приходите няма какво да го коментирам.
– Едва ли някой от нас е на различно мнение!
– Всок стандарт значи скъп живот с големи доходи – продължи мисълта си Батко. – Във Варна поскъпвал хлябът и хората се готвят да купуват по-малко, че поне за децата да имало. Грешка. Да мислят как да печелят повече. Защото ако хлябът е по-скъп, хлебарят ще е по-богат, ще си купува повече зарзават от зарзаватчията, зарзаватчията ще е по-богат, ще купува повече от млекаря и т.н.
Чукнахме се и допихме виното, за да поръчаме още. Батко добави и една бира, а аз минах на грапа, защото виното, колкото и хубаво да беше, ме престърга и почувствах потреба да го пресека с нещо. Туристите съвсем си бяха отишли, пък и те в малките тосканийски села не са много, защото какво ти разбират японци от кладенчова вода! Малките тосканийски села са за закоравели пияници като нас и, разбира се, за самите италианци.
– Да-а – поклати глава Милен и свали тъмните си очила, от които вече нямаше нужда. – бедността не е равносметка на материалните придобивки, а състояние на духа.
– При това много вредно състояние, което те кара да се интересуваш не от собственото си благополучие, а от благополучието на другите. Национален спорт е да се интересуваме какви заплати получават депутатите и министрите. Еми, естествено че трябва да получават огромни заплати. Били селяни и простаци. Ми, да не сте избирали селяни и простаци. Като сте ги избрали, нека получават огромни заплати. Те са в горните прослойки на обществото, без да имат право на собствен бизнес. Искат един депутат да печели по-малко от човек, който печата бланки и визитки? Това не е сериозно.
– При това големите заплати на депутатите и министрите няма да навредят на икономиката – все пак става дума за около 300 души. Но пък ще повлияят чудотворно на корупцията.
– Дреме ми! Аз депутат не искам да ставам.
– Не се заричай! Не знаеш утре какъв акъл ще ти дойде.
– Аз не съм депута-а-ат и никога няма да бъ-ъда-а-а-а-а… – кахърно поде Батко, но не срещна разбиране.
Поискахме сметката, платихме и тръгнахме към паркинга, където бяхме оставили колата си – едно голямо ауди под наем. Карах аз, защото грапата ме беше ободрила и бе изострила сетивата ми. След около час се прибрахме в Сиена, където се бяхме базирали, а след още половин час се наслаждавахме на риболитата на Папа в чудесната кръчма Il Rialto на една пряка от нашия хотел и точно зад прочутия площад Il Campo.
_________________________________________
* Ще вземем още две бутилки брунело, моля. И чиния със сирена асорти.