Как се казваше онзи сайт… „Рекичка” ли беше…
– Не, според мен е „Пътечка”.
– Не е „Пътечка”, а е „Лопатка”.
– Откъде накъде пък „Лопатка”!
– Че нали както имаме „Срало мече на пътече”, така имаме и „Срала патка на лопатка”. Защо да не е „Лопатка” сайтът?
– Има логика.
– Сайтът е „Горичка” – казах аз без да вдигам поглед от монитора на лаптопа си.
При мен в офиса бяха дошли Батко Светльо, Теодор, братовчедът на Милен, и Милен, братовчед му. Трябваше да гледаме скиците на някакви имоти, които евентуално искахме да купуваме, но понеже свършихме с това разглеждане бързо, сега приятелите ми разглеждаха барчето в кабинета ми, което е просълзило от умиление не едно закоравяло сърце. Времето навън беше мъгливо и топло. Поради първата от тези две причини обичайната гледка към Черни връх, която се разкриваше от терасата ми, в момента не беше достъпна, а поради втората преспите по отсрещните кооперации се топяха и караха покривите им да изглеждат парцаливи. Ветрец имаше само толкова, колкото мързеливо да поразмърдва знамето на Сиена.”Защо именно на Сиена?” ще попита пак някой. „Защо не?” пак ще отговоря аз.
– Това не беше ли някакъв сайт за екология? – осведоми се Милен и си сипа още едно уиски, този път не обичайния 12-годишен несмесен малц Glendronach, а един необвързващ Royal Lochnagar, за който се черпи вода от изворите в подножието на едноименната планина.
– Да – казах аз и затворих игричката, понеже ме убиха. – Даже ми подарихакалендара си. Направен бил изцяло на рециклирана хартия и от страницата на всеки месец ти се дава по един съвет за правилен живот, който те кара да се чувстваш примитивен и нечистоплътен.
– Много ги обичам аз тези… – поклати глава Батко.
Вдигнах телефона на секретарката си и я накарах да донесе въпросния календар.
– Вижте – отворих на януари. – На всяка страница също така бясняват и по нещо, което очевидно предполагат, че не знаеш: „Не знам дали си се замислял откъде идва токът. Навярно си имаш куп други грижи и ти е все тая…”
– Чакай, бе! – опули очи Милен. – К’ви са тия, че ще ми говорят на “ти”, бе…
– След това всяка страница завършва със съвет как да постъпиш с нея. Ето март: „Какво да правя с този лист?”…
– Да си изтрия гъза? – с надежда попита Батко.
– Не. Пише: „Сложи го за рециклиране”
– Чакай, чакай! – каза Теодор, братовчедът на Милен, и обърна страницата от месец март на месец април, който беше отпечатан от другата страна на листа. – Я да видим какво пише тук: „Какво да правя с този лист? Увий нещо в него.” Интересно, след като листът е един, макар и отпечатан от двете страни, как първо да го дам за рециклиране, а после да си увия нещо в него…
– Братчед, много искаш от еколози и вегетарианци!
– А какво е това „Лесно е:…” – надникна Батко през рамото на Теодор.
– Е, точно това е съветът за правилен живот, който цели да те накара да се почувстваш деструктивна свиня.
– И какво съветват?
– Глупости. Да садим дръвчета, да купуваме био, да не използваме найлонови торбички, да търсим рециклирана хартия…
– Я карай наред! Какво пише за януари? Кажи ми какво пише, пък аз ще ти кажа какво ще направя.
– За януари пише: „ЛЕСНО Е: да си сменя крушките с енергоспестяващи”
– А така! – потри ръце Батко. – Щом това е лесно, аз пък не мечтая за пътища леки*…
– А какво: ватенка топла за зимния ден?**
– Ще поема по трудния път. Ще си подсиля инсталацията и ще добавя нови осветителни тела. Всяко от тях ще има по седем крушки, като всяка крушка ще е по 500 вата. Разбира се, крушките ще са боядисани в черно, за да не ми дразнят очите. Освен това ще си направя локално парно, което ще паля целогодишно с еделвайси и байкушеви мури. И понеже ще стане много топло, ще си сложа изключително мощни и енергоемки климатици, с които да се разхлаждам. Няма да си отварям прозорците, освен в случаите, когато ще изпръсквам навън по един дезодорант наведнъж, за да разширявам озоновата дупка. В кенефа ще ползвам тоалетна хартия, специално направена от дървесината на изчезващи растителни видове. Знам, че не е толкова мека и уютна, колкото обикновената. Знам, че ще ме драска, но пък ще е скъпа и снобарска. Ще си построя хотелски комплекс с казино и публичен дом в резервата „Сребърна”. От пеликаните ще направя мастило. Нали мастило се прави от пеликани? Или беше от паркъри? Или от монблани… Забравил съм.
– Ех, Батко, Батко…
– После ще започна да се храня нездравословно. Никакви риби, никакви морски дарове, никакви пресни зеленчуци и сосове с билки! Само мазни кюфтета и хамбургери! Само водка Флирт и Карнобатска ослепяваща!
– Това да го видя, няма да го повяврвам!!!
=============================
* Пеньо Пенев – „Аз, един от народа”
** пак там