Аз не съм знаел! Ако знаех какви съдбоносни ходове са правени, как до последния момент всичко е било на кантар, нямаше сън да ме хване от вълнение и напрежение! Като всеки среден лумпен обаче и аз не се интересувам особено от обществения живот и затова живеех със заблудата, че Владимир Путин е тук по повод 130-тата годишнина от руско-турския военен конфликт за контрол над Дарданелите. Малко цветя на Шипка, някоя сълза на историческа памет в плевенската панорама и хайде обратно в Москва. Обаче не било това. Путин бил тук, за да води енергийни преговори с акулите на българската дипломация. Путин бил тук, за да се бори за своята родина, да подпише три енергийни договора и, ако може, да защити руските интереси чрез тях. Сега, в първите дни след визитата му, разбираме, че не е успял да защити Русия, поставен на колене от Георги Седефчов, който направил „голям шлем” и проводил Путин обратно по живо – по здраво. Отварям скоби, за да се запитам какъв точно голям шлем (grand slam) е направил Първанов – прибрал е всички взятки на Путин или по време на неговото посещение в България е успял да стане шампион по тенис на Австралия, Франция, Англия и Съединените щати. Затварям скобите.
Представям си с какво хапане на устни е пристигнал тук Владимир Владимирич, как са е питал: „Ще успеем ли да вземем 51%?” и как се е разбил като вълна в скалистия бряг на гордата ни непреклонност. Как е станало това? Медиите мълчат, но аз съм почти сигурен, че е станало именно по следния начин:
Поразчувстван от славеевите трели на безсмъртния (в медицинския смисъл на думата) Йосиф Кобзон, най-големият олигарх неусетно попада в коварните мрежи на българското гостоприемство. Похапва в резиденция „Лозенец” и после отива да разпусне в пиано-бар Синатра, въпреки че последният (певецът, не барът) е жалка креатура на американската империалистическа музикална пропаганда. Атмосферата е затъмнена, уискито неусетно сменя водката, но не и сельодката. Уиски със сельодка?! Брррр….. Охраната и официалните гости се понапиват. Изведнъж под масата на Путин и Първанов пропълзява красива българска мома в национална носия. Разкопчава дюкяня на Путиния Дзеня и вади оттам обратното на фамилията му. Налапва го с наслада. Насладата скоро е споделена и от високия гост, който примижава с безизразните си сибирски очи и започва да мърка. Сдържано, по мъжки. Но ето че в един момент момата неочаквано изплюва налапаното и застава мирно до масата. Путин е неприятно прекъснат и отклонен от пътя към оргазма.
– Ну, Гога – обръща се той към Гога Първанов, – почему?
– Господин Путин – щраква капанът на нашия президент, – дали не сте склонен не на 51%, а на 50%. Да делим не по братски, а по равно. Като ще е делчев, нека поне е Гоце.
– Я знаю как вас зовут.
– Не, имах предвид Гоце Делчев.
– Извинете.
– Подпишете за 50% и свирката веднага продължава!
В един кратък миг две филмови ленти преминават пред очите на Путин. На едната е неговия живот, кариера в КГБ и пътя до върха. На другия е историята на Матушка Русь от Петър Първи, обръснал брадите на болярите, през Ленин и Сталин, обръснали ги до кръста и пратили останалото в Сибир, та чак до наши дни. Втората лента натежава и президентът гордо и непреклонно вирва недоразвитата си брадичка:
– Не! Русия ще вземе 51%!
Девойката се обръща кръгом и се отдалечава с маршова стъпка, като безизразно изтрива уста о ръкава на народната си носия.
– Сам си го изпросихте Владимир Владимирович! Преговорите трябва да продължат на друго място.
Късно през нощта. Влажно подземие. Мъждива крушка се поклаща на кабела си и гони гротескни сенки по подпухналото от бой лице на Владимир Путин. Той е вързан за стол по средата на стаята, а около него, тежко дишайки, обикалят Георги Първанов и Сертей Станишев, съблечени по ризи с тиранти и запретнати ръкави. Станишев държи в ръка сопа, на която пише: „азъ знамъ всичко”.
– Фрасни го, Серго! – садистично просъсква Седефчов.
Дмитриевич фраска Путин през ребрата и те пропукват.
– Ще подпишеш ли за 50 на 50 процента, мръсник! – изкрещява в лицето на руския президент българският такъв и от устата му пръсват слюнки.
– Нет! – надсмива се над палачите си Владимирович и намира сили да запее: „Вставай, страна огромная-а-а-а-а!…”
– Утрепи го, Серго!
Призори. Първанов замислено гледа през високото решетесто прозорче разпукването на зората. Станишев плисва кофа вода в лицето на Путин, за да го свести от нечовешкия побой, който за съжаление не е успял да придвижи в желаната от България посока преговорите за „Южен поток”.
– Мда-а-а…. – обобщава Седефчов и намята сакото си. – Явно няма да стане така. Ще трябва да прибегнем до крайни мерки.
– Налага ли се? – потреперва Дмитриевич.
– Налага се! – непреклонен е Седефчов и със стиснати зъби вдига телефона (тоест, не го вдига със зъби, вдига го с ръка, докато зъбите му са стиснати). – Изпълнявай операция „Калинка”!
– Какво е „Калинка”? – профъфля с подутата си и беззъба уста Путин.
Първанов не му обръща внимание и излиза от стаята.
– Не ти трябва да знаеш – старае се да избегне погледа му Станишев.
– Скажи, пожалуйста!
Станишев поглежда хленчещата и сополива купчинка на стола, която до вчера беше горд президент на една велика държава, и нещо дълбоко в него трепва.
– „Калинка” – казва глухо Сергей – е операция за нахлуване на български войски в Русия. До 24 часа ще сме в Москва. До 48 – във Владивосток. До седмица М-тел ще държи всички мобилни комуникации, а до месец руснаците ще ядат само кренвирши „Леки” и ще се трият с „Белана”. И знаеш ли единствено кои български фирми няма да завладеят Русия? Винпром „Карнобат” и Винпром „Пещера”, защото ще наложим сух режим!
– Не! Не-е-е! – пречупва се накрая Путин. – Ще подпиша! Всичко ще подпиша! Нека да е 50 на 50 процента!
В този момент вратата се отваря и влиза Георги Първанов с готовите договори. Путин подписва с трепереща ръка и се отпуска назад в стола.
– Ето че можело – връща се човечността в гласа на българския президент. – Хайде да се оправяме, че от 10 часà имаме тържествено посрещане на паметника на незнайния войн.
Обективите на камерите и фотоапаратите са насочени към трибуната. Националните медии предават директно. Артилеристите са готови да дадат церемониалните 21 топовни салюта. Първанов прави крачка към микрофона, поглежда мило руския си колега и казва:
– Успяхме да постигнем голям шлем!
Останалото се знае. България ще бъде световна енергийна сила. Сърбия, Гърция, Турция и Румъния ще подадат молби да ги анексираме и ние ще го направим, само че по азбучен ред, за да няма обидени. После лисабонският договор ще се влее в българската конституция и Европейският съюз вече ще се нарича България със столица София, но със строго софийско жителство, защото като заприиждат онези ми ти провинциалисти от Стокхолм, Лондон, Париж и Милано, направо не ми се мисли къде ще се паркира до НДК!
автор: sulla.blog.bg
прочетен: 1759 коментари: 18
последна промяна: 22.01.2008 23:00