Имам приятел. Той има кръчма. Кръчмата се казва “Murphy’s”, а приятелят ми – Бранко. Кръчмата предлага бира, а Бранко плаща на управителя, за да има бира винаги и кръчмата винаги да може да я предлага.
Имам и правителство. То управлява държава. Държавата се казва България, а аз и всички ние плащаме щедри данъци на правителството, за да има винаги в тази държава простички неща като храна, енергия и справедливост.
Какво ще направи Бранко, ако един хубав ден в ирландската му кръчма бирата свърши? Ще извика управителя и ще го попита:
– Защо няма бира, управителю?
– Защото ни спряха кранчето, собственико!
– Е, как така ще ни го спрат?
– То и за тях нямало, Бранко?
– Че мен какво ме интересува? Нали им я плащаме на цената на уискито?
– Да, ама…
– Нали сключи дългосрочен договор за доставка?
– Да, ама…
– Ти само от едно място ли зареждаш бира?
– Ами, само от едно, ама доставчика ми е селски…
– Уволнен си!!!
Не само Бранко, но и всеки собственик на заведение, който не страда от синдром на Даун, олигофренизъм или друго някакво ментално заболяване, ще постъпи така, без да се замисли и без да почувства никаква потреба да предизвика дебат по отношение на решението си.
За съжаление, българският народ, който формално и номинално е собственик на България, изглежда страда от синдром на Даун, олигофренизъм или друго някакво ментално заболяване, защото не уволнява управителя (правителството), макар че в кръчмата отдавна няма бира.
Какво се искаше от управителя (правителството):
- Да увеличи богатството на хората – вместо това, то трупа взетите от хората данъци в бюджетен излишък, за да може да го открадне в края на мандата или да ги раздаде от свое име и за своя слава вместо парите от ЕС, които са му отказани поради некадърност и крадливост.
- Да пази хората от бедствия или да ги компенсира, ако не може да ги опази – няколко години наводнения, причинени от некадърно стопанисване на язовири, подарени на турски фирми, водят единствено до гласуване на извънредни пари за справяне с тях, които се открадват от други турски фирми.
- Да води адекватна външна политика, за да спре светът да ни приема като цигани – вместо това държавата членка на ЕС се държи като подлога на Русия и Турция, които още не са членове на ЕС. Но пък какво се чудим, щом Кърджалийска област се държи не като област на България, а като Турски вилает.
- Да обезпечи енергийно икономиката и домакинствата– чудеса от храброст се направиха, за да не се приватизира „Плама” – Плевен и да не мине „Набуко” от тук, само и само руснаците да останат енергийни монополисти.
- Да се погрижи за здравето на хората – а не да изпраща флуорографи и мамографи, закупени с европейски пари, от името и за славата на ДПС и то само в райони, които гласуват за ДПС, че на всичкото отгоре да кара хората и да си плащат за прегледите, иначе финансирани по европейски програми, защото трябва да краднат всички по веригата – от най-големите до най-малките.
- Да ограничи организирана престъпност – а не да й лиже задника от парламентарната трибуна и то лично с езика на премиера.
- Да бъде така добър (управителя – правителството) да краде, да пълни партийни каси, да пълни лични каси и да пълни касичките на послушни роднини и симпатизанти, но да свърши и някоя работа, да назначи хора, ако не кадърни, то поне грамотни, ако не грамотни, то поне интелектуално пълноценни и психически здрави, а не само нечленоразделни роднини и себеподобни, знамето на които е министърът им на икономиката, и които са плъзнали по всички нива на държавната администрация до най-ниските и безрадостните. Ако не се върши работа, утре няма да има какво да се краде, разберете, господа комунисти, ятаци и помагачи!
Ето това се искаше от правителството. Това народът възложи на властта, това собственикът възложи на управителя и за това му плаща. И понеже очевидно работата отива към уволнение на управителя, аз смятам в сряда
ДА ОТИДА ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Ще заведа десетина души със себе си и ако от прочелите блога ми се мотивират още десетина да отидат, ще бъда щастлив. Извинявам се на всички, че не мога да предложа един по-лековат и фриволен текст, тематично неочакван и естетически издържан, но някак си не ми идва. Дано дойде време пак да пишем смешки и да им се смеем.
автор: sulla категория:
прочетен: 399 коментари: 2