Днес с Фокус пак се разходихме из провинцията, но няма да ви кажа къде, за да не компрометирам КАТ-аджиите, които ми взеха 20 лева. Още на отиване ни спряха. Фокус много върви, пък и аз искам да го пробвам как изпреварва другите автомобили, затова му давам щедро газ. Бензиновите коли са моята стихия (никога не съм имал дизелова през живота си), разбираме се с тях и се уважаваме. Длъжен съм да призная, че Фокус се справя много добре. Чудесно си хулиганстваме двамата, особено там, където хулиганстването е нежелателно или направо забранено.
Тихо селце, окъпано от незлобливото юнско слънце. Цъфнали дръвчета, мушици и пчелици, игра на светли и сенчести петна. Ние двамата с Фокус връхлитаме в селото с около 150, изпреварвайки гузна японска кола, и не виждаме, че в една шарена крушова сянка са се спотаили органите на реда със своето техническо приспособление за засичане на скоростта. Не знам защо винаги спирам, когато ме спират – това е някакво характерово увреждане. Слязох от колата и се върнах няколко крачки назад към полицаите, послушно понесъл документите, които знаех, че така или иначе ще ми поискат. Фокус веднага се разпищя, че ключът му, който беше в джоба ми, се отдалечава от него. Не помня дали имах повод да спомена преди, че Фокус е оборудван с Keyless, тоест ключа не се пъха никъде, а се свързва с колата чрез Bluetooth, докато ти е в джоба. Запалването и загасването става чрез бутон на таблото. За първи път видях тази технология преди няколко години в аудито А8 на един приятел. Щуротии…
Изобщо, Фокус е натъпкан с ненужна, макар че трябва да призная, ефектна електроника. Например, можете да свържете мобилните си телефони към компютъра и да приемате или отправяте обаждания през централния телефон. Колкото и души да се натоварите във Фокус (не може да се натоварите повече от двама такива като мен, но пък аз все пак съм един горд 140-килограмов българин в разцвета на своята физическа мощ), толкова и телефона можете да свържете с компютъра. Позвъняванията и разговорите стават през аудио-уредбата. Моят телефон, за добро или за зло, звъни с най-различни военни маршове, предимно български и германски, така че е много впечатляващо, когато някой ме потърси, докато карам. Уредбата на Фокус е твърде удовлетворителна като качество на колоните и маршовете, които възпроизвежда от мобилния ми телефон, звучат въздействащо и носталгично. Фокус, или поне моят Фокус, има два дисплея. На единият се показват данните за пътуването, пробег, разход на гориво и други скучни подробности. На втория са радиото, навигацията, телефонът и други комунални подробности. Ужасяващо е, че няма телевизионен приемник като при BMW и Audi, но пък, както казва Лотар Матау (дано не ме лъже паметта) във финалната сцена на „Някои го предпочитат горещо”: „Nobody is perfect”.
Интериорното осветление обаче наистина е впечатляващо. То работи при включени ксенони. Алтернативата е ксеноните да не са включени и тогава диодите светят по-силно и придават един неповторим атрактивен и дори панаирджийски вид на колата отвън. Но сега говорим за вътрешния, а не за външния изглед на автомобила. Интериорното осветление е най-забележително нощем. Осветява почти всичко в салона – от краката на шофьора до плоската бутилка във вратата на пътника до него. Осветена е дори и бирата в онези неудобни и зле измислени гнезда между подлакътника и скоростния лост. Нещо повече, със специална врътка можеш да регулираш силата на интериорното осветление. И нещо още повече, има един бутон с икона „палитра”, чрез който можеш да избереш цвета на интериорното осветление. Абе, въобще да си е* м*ката! Обаче…
Винаги има „обаче” и това конкретно „обаче” охлади топлите ми отношения с Фокус, така бурно разгорели се след вчерашната ни експедиция за пържен сом във Видин. Признавам, че се чувствам малко отчужден, защото Фокус ме омайва с разни електронни шарении, за да не забележа, че ме лишава от елементарни права. Например, какво ме топли, че имам лампичка на бирата, когато страничните ми огледала не могат да се прибират автоматично отвътре! За какво са ми мигачи на страничните огледала, когато не мога да си ги прибирам отвътре?! Освен това, вътрешното огледало за обратно виждане може и да има сензор против заслепяване отзад, но няма компас. Все пак има определен хигиенен минимум, под който не трябва да се пада! Да не говорим, че Фокус няма парктроник. Това вече е варварство, което ми е трудно да коментирам. Мисля също така, че можеха на направят Фокус 4х4. Разпределение на усилието само между две колелета е палиетивна и лицемерна мярка. И най-тежкият проблем – Фокус не е автоматик. Ето това ме връща някъде в мрачните и безпросветни 90 години на миналия век. Когато не е автоматик, най-малкото, се обезсмисля автопилотът му. Що за автопилот е този, който не може сам да сменя скоростите! Изобщо, между нас двамата с Фокус повя хлад и навя рехави преспи над отношенията ни. Но днес говорим за друго. Говорим за отношенията ни с пътна полиция.
Както знаете, ние с Фокус обичаме да отиваме по един път и да се връщаме по друг. Когато ченгетата ни спряха на отиване, аз им предложих 20 лева, за да си затворят очите (като им разреших да си ги отворят, докато се качват в патрулката, за да не претрепят някого), те кооперативно приеха. На връщане избрахме друг път, почти успореден на онзи, по който отидохме. Пак имаше китно село. Пак жужаха пчелици и мушици. И пак ние с Фокус се врязахме в селото с над 150. И пак ни спряха пътните полицаи с радара, но, не щеш ли, те се оказаха същите като на отиване. Явно си имат и те схема на придвижване. Фокус е уникален. На този етап е единствен в България, но те не го познаха, а отново го спряха. Отворих прозореца и казах: „Какво, пак ли ние?”. Полицаите ме познаха и казаха: „Хаде, карай!”. Така с 20-те лева на отиване се оправих и на връщане. Върза ми се на две по 10. Докато ме проверяваха втория път, край нас префуча голям сребърен джип с неприлична скорост. Отвътре надникна застаряващ господин, късо подстриган и с побеляла брада. Извика нещо за Картаген, но така и не успях да го чуя добре.