Каква е връзката ли? Както знаете, имам приятел, който търгува с устройства за четене на електронни книги и същевременно с това има неблагоразумието да се интересува от мнението ми за тях. Затова и от време на време ми дава по някой нов модел да си поиграя и да кажа после какво мисля за него. Ще кажете, че като споделям публично мнението си за стоките на моя приятел, аз му правя фактически реклама. Ами, да, разбира се, аз обичам да правя фактически реклама на приятелите си. И така, като ми даде приятелят ми, който се казва Валери, новия четец да го пробвам, аз се съгласих и взех да се чудя коя книга да му кача. Незнайно защо, след не много дълъг размисъл, реших това да е добрата стара „История на първото българско царство” от Стивън Рънсиман. Тя започва с именника на българските ханове, а той пък започва с Атила. Ето къде е връзката между първия прабългарин и последния четец на SONY.
Това е най-елегантният четец, който ми е попадал. Много приятен да го държиш в ръце дори и без калъф . Хубав тъч скрийн и удобни менюта. Добра организация на файловете. Можеш да ги сортираш по книги, периодика или пък колекции. Има си, разбира се, и електронен магазин – Reader Store. Вероятно ще трябва да се регистрираш като в Амазон или Барнс и Ноубъл (аз съм регистриран само в първото), но не съм пробвал чак пък да си правя регистрация в Рийдър стор. Качих „Историята” на Рънсиман в два файлови формата – EPUB и TXT. Той, четецът, ги поддържа само тях плюс добрия стар PDF, който е най-голямата възможна мизерия за четене на e-ink, освен ако дисплеят на устройството не е достатъчно голям. Prestigio, например, поддържа почти всички файлови формати без DOC. IRIVER пък поддържа включително и DOC. Но пък те отстъпват по други съществени неща на SONY, NOOK и KINDLE (мерцедесът, според мен, на четците), който пък поддържа само неговия си MOBI. Предполагам, че повечето от вас знаят каква е историята на „Историята”. Написана е през 30-те години и е посветена на Н.В. Цар Борис ІІІ. Забележителна е, защото е систематична, позовава се на почти всички (ако не и на абсолютно всички) исторически извори за онази епоха и, най-важното, е написана от британски джентълмен, решил, кой знае защо, да посвети научните си усилия на нашите балкански и в частност български работи. Това, което сме учили в училище за историята на Първото българско царство, все едно е преписвано оттам. Разбира се, по времето на социализма се неглижираше идеята за хунския произход на прабългарите, за недотам славянските основи на държавността ни и за органичната принадлежност на македонските славяни към българското царство, но пък по времето на социализма се неглижираше какво ли не, тъй че няма какво да се чудим.
И ето, че започнах да чета Рънсиман на устройството SONY Reader PRS (купете си го на всяка цена и на всяка цена си го купете от Валери, защото само той има сервиз за такива неща у нас). Нека кажем, че четецът разполага с Wi-Fi и с приличен браузър, на който, ако не друго, можете да си проверявате пощата, стига бавната скорост да не ви вбесява. Батерията е много добра – зарежда се веднъж месечно. Може да слушате музика, можете да пазите и изображения. Има слот за външна памет micro SD, ама не мога да ви кажа за колко памет, защото не проверих, а пък вече върнах устройството на Валери. Но сигурно е за достатъчно. Моята колекция е към 5 GB и, повярвайте, е внушителна. Картата вероятно е до 32 GB, пък и не е задължително всичките ви книги да са постоянно в устройството – за какво ви е иначе персоналният ви компютър!
Просълзих се от умиление, като видях възможностите за водене на бележки. Като задържиш пръста си на някоя дума, тя се осветява и се появява контекстно меню, което ти предлага да я подчертаеш, да добавиш коментар, да търсиш думата в текста на книгата, която четеш, да я търсиш в Wikipedia или да я търсиш в Google. На всичкото отгоре в дъното на екрана се появява и статията за съответната дума в Оксфордския речник, което е много удобно, стига текстът да е на английски. Четецът, впрочем, може да поддържа много речници, но как се инсталират те, ще разберете като си го купите – аз не се задълбочих чак дотам. Веднъж отбелязали думата, после можете да я търсите в списъка с бележките, като при това имате възможност да ги филтрирате по различни признаци. Това е тотална революция в т.нар. „маргинални приписки”! А най-гъзарското е, че можете да пишете и на ръка със стилоса, който любезно ви предоставя производителят (и моят приятел Валери) в комплекта на устройството.
Към всяка страница има меню: Навигация из страниците; Бележки; Шрифт (големина и начертание); Персонализация на визуализацията (извинявайте за грубия превод, но няма менюта на български и аз в случая използвам такива на италиански): вид на страницата, преоразмеряване на страницата, настройки на визуализацията (наситеност, детайли,яркост); Писане на ръка; Друго (търсене, ориентация, настройки). Вкарването на бележки е малко бавно (изобщо всичко става малко бавно, но, да приемем, че е направено за пестене на мощност и за по-разумна цена). Клавиатурата обаче е удобна. За съжаление, не е кирилизирана, което прави търсенето в текстове на български невъзможно. Има зададени ръчни настройки на яркостта и контраста. Ако ви се счупи някой кирилски шрифт, не се отчайвайте: изберете друг и ще тръгне.
Изобщо, ако сега сте решили да си купите четец , купете си SONY Reader PRS T1, за да ви е мирна главата, да се глезите с хубав дизайн, интелигентен интерфейс и големи възможности за управление на информацията. Ако пък не сте чели „История на първото българско царство” от Стивън Рънсиман, прочетете я, че е срамота…
