в. "Труд"

Цената на ината

от

Когато избирателите изпращат някого във властта, те си представят, че го намятат с божествена мантия и той отлита сред облаците да върши героични дела. Доходи, заетост, екология, енергетика, социална политика, национални доктрини… Това наистина са велики дела, но има и ежедневна работа за вършене.

Има две концепции за бъдещото управление. Условно можем да ги наречем „Национално съгласие“ и „Избори до дупка“.

Според първата, всички в парламента, независимо колко и кои са те, трябва да се обединят, водени от неизтребимия си патриотизъм, кристална честност и натрапчиво чувство за отговорност, за да направят правителство, което да проведе най-важните реформи и да стабилизира политическия живот така, че да не се тътрим на предсрочни избори всяка година.

Според втората, мошениците, които с лъжи и измами са се добрали до парламента, нямат никакво право да бъдат там и час по-скоро трябва да се разкарат. Дори и да успеят да направят някакво правителство, то ще е коалиция на кражби и далавера и няма да доведе до нищо хубаво. Затова, ако се налага, ще правим избори и през пет минути, докато не се появят смислени хора във властта.

Има обаче и трета концепция. Даже не концепция, а по-скоро съображение, но много важно съображение.

„Международното положение“, а и положението в страната са такива, че икономиката не показва ръст дори и в размерите, заложени в бюджета. Чуждестранните инвестиции са почти на точката на замръзване, а вътрешният дълг е пред експлозия. Демографията е плашеща. Селското стопанство, с изключение на пряко дотираните сектори, накуцва и не може да се справи дори с натиска на китайския чесън. Образованието и здравеопазването са потресаващи. Квалификацията на кадрите главоломно върви надолу.

На фона на всичко това имаме уникалния шанс да инвестираме в политиките и секторите си чрез европейските фондове и най-вече чрез оперативните програми. За съжаление обаче, първата година от новия програмен период си замина ей така, в игра на тронове. Технологично, при добра организация, европейските пари ще тръгнат не по-рано от средата на следващата година от новия период. За целта в министерствата трябва да цари спокойствие и делова атмосфера, управляващите органи да си изпратят драфтовете до Еврокомисията, написани така, че Комисията да ги върне с одобрение. После да отидат в Министерски съвет и нещата да тръгнат.

Хубаво е да тръгнат, защото хиляди предприятия чакат новите си машини, за да произвеждат продукция и да плащат данъци. Хиляди сгради чакат проектите си по енергийна ефективност, за да оптимизират разходите си и да облекчат системата. Хиляди хора чакат да повишат квалификацията си, за да бъдат конкурентоспособни, да получават по-високи доходи и да подобрят качеството на живота си. Хубаво е, но за да стане, трябва да има спокойна обстановка и уверена в себе си технократска администрация, която бързо и вещо да свърши необходимото.

Не ме интересува какво ще вършите, дами и господа стари и новопоявили се политически муцуни. Коалирайте се, сепарирайте се, цепете се, люспете се, номадствайте, продавайте се, ръгайте се с лакти, дебнете се – не ме интересува. Но не превръщайте в заложник на безобразията си програмния период 2014-2020. Осигурете делова среда и компетентна администрация, за да може да се върши работа. А щом се върши работа, и за вас ще има – не бойте се.

Може да харесате и: