Ако не беше изявлението на варненския владика, ние, простите граждани (с изключение може би на най-простите), изобщо нямаше да обърнем внимание на културно-духовното събитие, което и в момента се разразява – 8, 9, 10 април – под зареденото с всевъзможни енергии небе на Велики Преслав. То се нарича „Международен културно-духовен събор за богомилите“ и представлява нещо като симпозиум на хора, които „не са религиозни, но са вярващи“ с цел „да възстановят богомилството“, което „е изиграло своята роля в историята“, а сега негови достойни приемници са розенкройцерите и белите братя. Нямало било друг народ по света, който да е зареден с „толкова силен езотеричен импулс“ като българския.
Организатор е някаква фондация (обикновено най-силните духовни пориви се случват в неправителствения сектор), която ратува за „популяризиране, разпространение и съхранение на българския дух и култура в България, Европа и света. Изграждане на морално-духовни ценности в младото поколение за запазване идентичността, съхранение на българския род, бит, традиции, култура и интеграцията ни с европейската“. Как точно става съхраняването на българския род и популяризирането на българските дух и култура?
Преди всичко в „уникална атмосфера до много специално“ – има се предвид църква с „великолепен хотел“, където с „най-ерудираните лектори, езотерици и запознати с духовното и сакрално значение“ се беседва за „великолепието“ на богомилите. Тази „уникална атмосфера до много специално“, популяризираща българска култура по света, включва паневритмия, китайска гимнастика, Фалунг дафа, йога, тай-чи. Това са новите богомили, розенкройцери, бели братя и всякакви други рицари и роднини.
Кои всъщност са истинските богомили? Според организаторите на „събора“ това са най-светлите личности на средновековието. На тях дължим Ренесанса и реформацията, както и „втория златен век на България (?), демокрацията, болниците, училищата за деца в света и много други“. Всъщност богомилите са еретици. Ереста е изопачаване на някой християнски догмат (аксиома). В случая богомилите изопачават още чл. 1 на най-важния догмат на християнството – Символа на вярата. Този член казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“. Никой друг не може да твори ex nihilo, от нищото. Според богомилите обаче може. Те твърдят, че първородният син на Бог е Сатанаил (Христос е едва втори) и той е сътворил сетивния (материалния) свят, включително и нашите тела. Не е могъл да сътвори само душа и затова Сатанаил помолил Баща си да свърши това. Той го свършил, но Сатанаил завидял на божествената ни душа и решил да я поквари с бесовството си. И понеже светът е творение на сатаната, то той е лош и трябва да бъде мразен, саботиран, разрушаван, погубван и отричан. Ето ги богомилите.
И ако това сме ние, ако богомилите са най-ценното, което сме създали в духовен план, то е разбираемо защо и днес мразим всичко и всички около себе си – нали са творение на сатаната!
По съществото си събитието в Преслав, т. нар. „събор“, е най-рутинна и типична изява на синкретизъм с елементи на организиран туризъм. В него освен богомили (с централа в Загреб) участват и рицари-розенкройцери (те освен всичко друго са и алхимици), дъновисти, а може би и представители на други окултни организации, всяка от които пази тайната на истинската истина по свой неразгадаем начин.
Синкретизмът е особено характерен за модерните секуларни времена. Той е суетен и несръчен опит за запълване на духовната празнина, която съвременният човек сам и доброволно е отворил у себе си. При синкретизма се сблъскват гордостта и суетата на „венеца на еволюцията“ с инстинкта му за нещо „отвъдно“, надхвърлящо и надрастващо собственото му битие, колкото и славно да е то. Синкретизмът казва, че всяко духовно учение не е нито по-добро, нито по-лошо от всяко друго духовно учение. Следователно, духовното учение на бъдещето ще е някаква сплав, някаква амалгама от всички духовни учения, които е създало човечеството през своята история от пещерата до космическия кораб. Защо то ще бъде само едно и всеобщо? Много просто. Според модерната либерална мисъл историята свършва със съвременния модел на цивилизация, със секуларната държава, с парламентарната демокрация и най-вече със социалната държава (welfare state). Край. Няма повече история. Не може да се измисли нищо по-съвършено, а пък светът, който се развива само във възходяща посока – от по-просто към по-сложно, от по-бедно към по-богато и от по-малки социални придобивки към по-големи – ще застине в глобална справедливост. Един такъв съвършен свят има и една съвършена идеологическа доктрина – сплав от всички досегашни, за да не се обиди някой от недостатъчно толерантно отношение. В това число и бисерите на България.
Турците са завладели Балканите по две причини: чума и ереси. Чумата обезлюдява територията, а ересите опустошават душите. Политическата разпокъсаност и военната неадекватност, които изтъкваше социалистическата историография като основни причини за тези печални събития, са само закономерни следствия. Освен богомили, по онова време тук се вихрят и всякакви други ексцентрици, които претендират, че именно те пазят словото Божие и именно те разбират Божията воля. Богомилите доброволно са се предали на исляма, защото наистина доста неща ги свързват с него и, да, в този смисъл богомилите наистина са „мост между християнството и исляма“. Смята се, че помаците, босненците и другите изповядващи исляма балканци, са потомци именно на доброволно и с радост помохамеданчили се богомили. Защото тогава ислямът не е бил днешното „страшилище“, а просто една от много ереси, каквато е било и богомилството.
Вкусът на българите към средновековните ереси е същият вкус, който ги кара да се увличат по екстрасенси и контактьори, тамплиери и розенкройцери, ходжи и баячки, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, с обич наричана от „народа“ баба Ванга. Същият вкус, който поставя начело на организираната българска култура такива като Людмила Живкова, Светлин Русев и всички останали поклонници на „агни йога“ – комунистическия прочит на теософията на Блаватска, антропософията на Щайнер и прочие „езотерически“ изблици. Този вкус, когато не е съзнателно злонамерен (и зловдъхновен), идва от лоша информираност и високо самочувствие. Идва от глупост и от гордост. Идва и от желанието да си по-различен от другите, да си с нещо повече от тях, да знаеш някаква тайна, в която те не са посветени, или пък да си достатъчно извисен, за да проумееш някоя „истина“, която те не могат да проумеят. Когато човек няма реален източник на самочувствие, а пък е суетен, набавя си измислен. Започва да се увива в рицарски плащове, да си измисля „тайни“ ритуали, да танцува паневритмии и да заема причудливи индийски пози, които тренират тялото, а душата подготвят за дългия път на преражданията, които водят до нейното пълно обезличностяване в нирваната.
Случи се така че да разбера (съвсем не нарочно), че организаторите на панбогомилския „събор“ са се опитали да въвлекат и държавата в събитието си и по този начин да се легитимират като официално явление. За щастие, нашата държава все още не е дотам деградирала и е отказала участие, за разлика от местната власт в лицето на кмета на Преслав, който, разправят, се чувствал голям учен историк и явно иска да се поотърка о нещо по-така, нещо по-„духовно“ и по-историческо, нещо което разпалва патриотичния гъдел и кара общественици от неговата величина да изглеждат по-благородно в очите на електората.
Държавата отказа и по една друга причина – очевидно зад мистичните огньове и китайската гимнастика е прозряла не само поредното идеологическо извращение, но и най-обикновен „духовен“ туризъм. Извисяването на желаещите към древните богомилски ценности – най-великото българско и световно достижение, на което дължим Ренесанса, демокрацията и образователната система – се осъществява възмездно, срещу 155 лв. на куверт. Цената на пакета включва две нощувки, две вечèри и две закуски; беседи за езотеричните процеси през вековете; изложба на енергийни картини; сутрешни практики (споменатите вече паневритмии и гимнастики); музика от Учителя на цигулки; „вечерен огън и тихи раздумки“; томболи; „специална енергизирана вода от най-мощния источник (правопис – оригинала) на кундалини в Европа“; оригинални подаръци и „още приятни изненади“.
Съотечественици и съотечественички! Това не е смешно! Простотията е смешна, само когато е безобидна. Така характерната за съвременния свят псевдо-духовност уврежда мисленето на хората, включително и на онези, при които няма кой знае колко много за увреждане. А хората с увредено мислене са особено опасни. Тях лесно ги манипулират всякакви „водачи“ – духовни, политически и модни – и ги карат да вършат ужасии в силата на свещената си масовост. Повреденият човек поврежда света, а повреденият свят не става за живеене. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Особено този Картаген…
България – земя на еретици
Ако не беше изявлението на варненския владика, ние, простите граждани (с изключение може би на най-простите), изобщо нямаше да обърнем внимание на културно-духовното събитие, което и в момента се разразява – 8, 9, 10 април – под зареденото с всевъзможни енергии небе на Велики Преслав. То се нарича „Международен културно-духовен събор за богомилите“ и представлява нещо като симпозиум на хора, които „не са религиозни, но са вярващи“ с цел „да възстановят богомилството“, което „е изиграло своята роля в историята“, а сега негови достойни приемници са розенкройцерите и белите братя. Нямало било друг народ по света, който да е зареден с „толкова силен езотеричен импулс“ като българския.
Организатор е някаква фондация (обикновено най-силните духовни пориви се случват в неправителствения сектор), която ратува за „популяризиране, разпространение и съхранение на българския дух и култура в България, Европа и света. Изграждане на морално-духовни ценности в младото поколение за запазване идентичността, съхранение на българския род, бит, традиции, култура и интеграцията ни с европейската“. Как точно става съхраняването на българския род и популяризирането на българските дух и култура?
Преди всичко в „уникална атмосфера до много специално“ – има се предвид църква с „великолепен хотел“, където с „най-ерудираните лектори, езотерици и запознати с духовното и сакрално значение“ се беседва за „великолепието“ на богомилите. Тази „уникална атмосфера до много специално“, популяризираща българска култура по света, включва паневритмия, китайска гимнастика, Фалунг дафа, йога, тай-чи. Това са новите богомили, розенкройцери, бели братя и всякакви други рицари и роднини.
Кои всъщност са истинските богомили? Според организаторите на „събора“ това са най-светлите личности на средновековието. На тях дължим Ренесанса и реформацията, както и „втория златен век на България (?), демокрацията, болниците, училищата за деца в света и много други“. Всъщност богомилите са еретици. Ереста е изопачаване на някой християнски догмат (аксиома). В случая богомилите изопачават още чл. 1 на най-важния догмат на християнството – Символа на вярата. Този член казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“. Никой друг не може да твори ex nihilo, от нищото. Според богомилите обаче първородният син на Бог е Сатанаил и той е сътворил сетивния (материалния) свят, включително и нашите тела. Не е могъл да сътвори само душа и затова Сатанаил помолил Баща си да свърши това. Той го свършил, но Сатанаил завидял на божествената ни душа и решил да я поквари с бесовството си. И понеже светът е творение на сатаната, то той е лош и трябва да бъде мразен, саботиран, разрушаван, погубван и отричан. Ето ги богомилите.
И ако това сме ние, ако богомилите са най-ценното, което сме създали в духовен план, то е разбираемо защо и днес мразим всичко и всички около себе си – нали са творение на сатаната!
По съществото си събитието в Преслав, т. нар. „събор“, е най-рутинна и типична изява на синкретизъм с елементи на организиран туризъм. В него освен богомили (с централа в Загреб) участват и рицари-розенкройцери (те освен всичко друго са и алхимици), дъновисти, а може би и представители на други окултни организации, всяка от които пази тайната на истинската истина по свой неразгадаем начин.
Синкретизмът е особено характерен за модерните секуларни времена. Той е суетен и несръчен опит за запълване на духовната празнина, която съвременният човек сам и доброволно е отворил у себе си. При синкретизма се сблъскват гордостта и суетата на „венеца на еволюцията“ с инстинкта му за нещо „отвъдно“, надхвърлящо и надрастващо собственото му битие, колкото и славно да е то. Синкретизмът казва, че всяко духовно учение не е нито по-добро, нито по-лошо от всяко друго духовно учение. Следователно, духовното учение на бъдещето ще е някаква сплав, някаква амалгама от всички духовни учения, които е създало човечеството през своята история от пещерата до космическия кораб. Защо то ще бъде само едно и всеобщо? Много просто. Според модерната либерална мисъл историята свършва със съвременния модел на цивилизация, със секуларната държава, с парламентарната демокрация и най-вече със социалната държава (welfare state). Край. Няма повече история. Не може да се измисли нищо по-съвършено, а пък светът, който се развива само във възходяща посока – от по-просто към по-сложно, от по-бедно към по-богато и от по-малки социални придобивки към по-големи – ще застине в глобална справедливост. Един такъв съвършен свят има и една съвършена идеологическа доктрина – сплав от всички досегашни, за да не се обиди някой от недостатъчно толерантно отношение. В това число и бисерите на България.
Турците са завладели Балканите по две причини: чума и ереси. Чумата обезлюдява територията, а ересите опустошават душите. Политическата разпокъсаност и военната неадекватност, които изтъкваше социалистическата историография като основни причини за тези печални събития, са само закономерни следствия. Освен богомили, по онова време тук се вихрят и всякакви други ексцентрици, които претендират, че именно те пазят словото Божие и именно те разбират Божията воля. Богомилите доброволно са се предали на исляма, защото наистина доста неща ги свързват с него и, да, в този смисъл богомилите наистина са „мост между християнството и исляма“. Смята се, че помаците, босненците и другите изповядващи исляма балканци, са потомци именно на доброволно и с радост помохамеданчили се богомили. Защото тогава ислямът не е бил днешното „страшилище“, а просто една от много ереси, каквато е било и богомилството.
Вкусът на българите към средновековните ереси е същият вкус, който ги кара да се увличат по екстрасенси и контактьори, тамплиери и розенкройцери, ходжи и баячки, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, с обич наричана от „народа“ баба Ванга. Същият вкус, който поставя начело на организираната българска култура такива като Людмила Живкова, Светлин Русев и всички останали поклонници на „агни йога“ – комунистическия прочит на теософията на Блаватска, антропософията на Щайнер и прочие „езотерически“ изблици. Този вкус, когато не е съзнателно злонамерен (и зловдъхновен), идва от лоша информираност и високо самочувствие. Идва от глупост и от гордост. Идва и от желанието да си по-различен от другите, да си с нещо повече от тях, да знаеш някаква тайна, в която те не са посветени, или пък да си достатъчно извисен, за да проумееш някоя „истина“, която те не могат да проумеят. Когато човек няма реален източник на самочувствие, а пък е суетен, набавя си измислен. Започва да се увива в рицарски плащове, да си измисля „тайни“ ритуали, да танцува паневритмии и да заема причудливи индийски пози, които тренират тялото, а душата подготвят за дългия път на преражданията, които водят до нейното пълно обезличностяване в нирваната.
Случи се така че да разбера (съвсем не нарочно), че организаторите на панбогомилския „събор“ са се опитали да въвлекат и държавата в събитието си и по този начин да се легитимират като официално явление. За щастие, нашата държава все още не е дотам деградирала и е отказала участие, за разлика от местната власт в лицето на кмета на Преслав, който, разправят, се чувствал голям учен историк и явно иска да се поотърка о нещо по-така, нещо по-„духовно“ и по-историческо, нещо което разпалва патриотичния гъдел и кара общественици от неговата величина да изглеждат по-благородно в очите на електората.
Държавата отказа и по една друга причина – очевидно зад мистичните огньове и китайската гимнастика е прозряла не само поредното идеологическо извращение, но и най-обикновен „духовен“ туризъм. Извисяването на желаещите към древните богомилски ценности – най-великото българско и световно достижение, на което дължим Ренесанса, демокрацията и образователната система – се осъществява възмездно, срещу определена цена. Цената на пакета включва две нощувки, две вечèри и две закуски; беседи за езотеричните процеси през вековете; изложба на енергийни картини; сутрешни практики (споменатите вече паневритмии и гимнастики); музика от Учителя на цигулки; „вечерен огън и тихи раздумки“; томболи; „специална енергизирана вода от най-мощния источник (правопис – оригинала) на кундалини в Европа“; оригинални подаръци и „още приятни изненади“.
Съотечественици и съотечественички! Това не е смешно! Простотията е смешна, само когато е безобидна. Така характерната за съвременния свят псевдо-духовност уврежда мисленето на хората, включително и на онези, при които няма кой знае колко много за увреждане. А хората с увредено мислене са особено опасни. Тях лесно ги манипулират всякакви „водачи“ – духовни, политически и модни – и ги карат да вършат ужасии в силата на свещената си масовост. Повреденият човек поврежда света, а повреденият свят не става за живеене. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Особено този Картаген…
P.S. Забравих да направя реклама на организаторите и партньорите на всебогомилския „събор“: Фондация “Виделей”, сдружение “Велика БОЛГАРИА”, ВИП Комюникейшън ПР, “Магнум Опус”, “Богомило-катарски център”, “Духовен център Слънце”, НПО “Геум”. Цена на духовния експириънс: 155 лв. на човек. Без майтап.[LS1]
[LS1]Това може да отпадне, ако е в повече.