Не е важно как ще наричаме аксесоара, с който се зачулват мюсюлманките – бурка, фередже, никаб или яшмак. Не е важно и какви са историческите корени на това зачулване – дали да не съблазняват и да не пробуждат лъстиви мисли у постоянно разгонените минувачи или пък по традиция (фараджи) от забулването при ритуалното инкогнито-проституиране в чест на месопотамската богиня Ищар. Важно е да разберем защо настояват да го правят в християнски европейски държави. Според мен го правят не толкова от религиозно чувство, не толкова от смирение или целомъдрие – твърде неизяснени в исляма понятия, – а предимно с цел демонстрация: да покажат, че са по-добри и по-морални от нравствено разложения либерално-секуларен Запад. Пък и да проверят как ще им мине номерът, докъде могат да стигнат в подигравката си с новия култ на мултикултурализма, с две думи – какво и докога ще бъде изтърпяно и преглътнато от тяхна страна.
Нашият псевдо-мултикултурализъм дава кураж на мюсюлманите. Иначе те са дисциплинирани хора и знаят какво значи забрана – я питайте в Афганистан! Всъщност тази религия е възникнала именно като забрана. Не бива да забравяме, че ислямът е хаотична сплав от юдаизъм, християнско сектантство, зороастризъм и тотемизъм, обожествяващ камъни и джинове. Именно затова той се разпространява така масово и бързо сред примитивните народи – защото всеки от тях открива в него своите собствени племенни вярвания и суеверия. Ислямът дисциплинира тези хора, като въвежда в живота им моралното усилие и го прави чрез забрана. Ако следват определен кодекс, те няма да бъдат жестоко наказани от гневния Аллах и даже след смъртта си в негово име, ще получат райска отплата. Най-същественото в тази отплата са хуриите – девици, които ще се дадат на всеки правоверен – 500 броя на глава, облечени в одежди в 70 различни цвята и готови да доставят всякакви сладострастни наслади (ако е такава нагласата на мъжете, то е обяснимо защо жените крият лицата и телата си от техните погледи). С две думи, ислямът е дисциплинираща доктрина, основана на забрани и ограничения, мюсюлманите са свикнали на забрани и ограничения. Следователно, ако ислямските жени бъдат ограничени в носенето на традиционни покривала на обществени места в християнските държави, то те ще ни разберат. Ние пък обещаваме, когато пребиваваме в техните страни, да не пращаме децата си на училище увити в тамплиерски плащове.
За по-лесно нека мюсюлманите в християнските страни да си представят, че се намират в дом, в който не се пуши. Точка. Ама няма там пушенето ни е културна особеност, наша ценна традиция, извор на самочувствие и самоопределяне; пушенето е нашата вяра, то е задължително за нас, такъв е духовният ни строй… Не се пуши и толкоз. Ако у вас си събувате обувките пред вратата, ще си ги събуваме и ние, когато ви дойдем на гости. Защо ние трябва да се съобразяваме с етнографските особености на всички останали, а ако се опитаме да изтъкнем своите собствени, веднага се намира някой да ни изкара тесногръди и назадничави расисти?
Мисля, че мирното и добросъседско съжителство изисква усилия и от двете страни. Аз съм те приел да живееш в моята махала, а пък ти ще се постараеш да живееш както живеят и останалите ми съседи – да спазваш едни и същи правила с тях, да споделяш едни и същи ценности и даже да се обличаш по един и същи начин. Иначе ще тръгнат и индианци с пера по главите. Не мисля, че е редно да се стига дотам. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.