В четвъртък, когато и софийските лични лекари се включиха в протестите, вечерта по националната телевизия министър-председателят каза, че е доволен, задето представителите на тази благородна професия протестират не за пари, а за нещо друго. Какво е то? Честно казано, през предишните дни от медиите не стана особено ясно. В централните новини в сряда показаха някаква таблица с искания, която не успя да обясни даже и репортерката, която я беше направила. Да се опитаме тогава да обясним ние, простите граждани, макар че сме толкова зле информирани, че можем само да гадаем.
С две думи, лекарите протестират срещу намалените регулативни стандарти. Ще напомня, че т. нар. „регулативни стандарти“ се състоят от три стълба, както е модерно да казват политиците: 1. „Направление за специалист“ – документ, с който личният ви лекар, който е общопрактикуващ, ви изпраща при свой колега – специалист, в чиято специалност е преценил, че попада вашият случай; 2. „Направление за високо специализирани дейности“ – например ядрено магнитен резонанс, кардиоехография, електроенцефалография, електромиография и т.н.; 3. Това е т.нар. Талон №4 и тук вече говорим не за брой направления, а директно за пари – за образна диагностика (скенери, рентгени и, грубо казано, всичко на монитор) и лаборатории. През последните 5-6 години, а може би и повече, и по трите стълба показателите тихомълком спадат ли спадат от тримесечие в тримесечие – Здравната каса изпраща протоколи до изпълнителите на медицински дейности и тези протоколи определят с колко направления разполага личният лекар и колко пари се отпускат за образна диагностика и лабораторни изследвания. Пълното и точно име на документа е „Протокол за определяне на броя на назначаване на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности“. Що се отнася до „изпълнителите на медицински дейности“, то това са общопрактикуващите лекари и заведенията за доболнична помощ.
И така, лекарите протестират срещу намаляването на тези три показателя от тримесечие на тримесечие, година след година, неумолимо. Намаляване, което в един момент поставя под въпрос възможността им да изпълняват най-елементарните си задачи. И понеже лекарите не могат да връщат болни, заведенията за доболнична помощ задлъжняват, работещите в тях търпят наказания за преразходване на бюджета и се започват унизителни съдебни процеси. Ето срещу това протестират лекарите.
Защо обаче тези три „стълба“ стават все по-ниски и все по-крехки? Защо Здравната каса отпуска все по-малко направления и все по-малко пари за диагностични дейности? Ами защото на държавата ѝ се услажда да ползва парите за здраве с други цели и по други направления, по-неотложни от здравето, поне от политическа гледна точка, от гледна точка на рейтинга и на „връзването“ на бюджета. Има ли право? Не. Как го прави? Сега ще видим.
Да речем, че по бюджет парите за здравеопазване са около 4 млрд. Ако не се усвоят до края на годината, те образуват резерв на касата. Точно този резерв изхарчи и Дянков като беше финансов министър и като трябваше да извади пари за магистрала „Тракия“, ако не ме лъже паметта. Тоест, като орязва протоколите, здравната каса насила акумулира по-голям резерв, който после правителството намира начин да използва за нещо друго. Това се нарича „одържавяване на здравната каса“. Защо не е редно?
Парите в Здравната каса идват от нашите осигуровки. Те са публичен ресурс, за разлика от ресурса, който се формира от данъци и акцизи. В Европейския съюз се прави много отчетлива разлика между тези два ресурса, защото природата им е коренно различна. Публичният ресурс не може да бъде харчен за нищо друго, освен за онова, за което е събран и натрупан. Тоест, ако в училище съберат от родителите пари за екскурзия, то не може с тези пари да заведат децата на балет. Напоследък в България се наблюдава сливане на двата ресурса (противно на европейските стандарти) и това сливане е именно споменатото одържавяване на касата, което донякъде прилича на национализацията на пенсионните фондове след „социалистическата революция“.
Шефът на Здравната каса Глинка Комитов, чието задължение, мисия, отговорност или както искате там го наречете, е да управлява публичния ресурс, не се появява никакъв. Глинка се е обвил в мълчаливо послушание. В действителност публичните пари се управляват не от него, а от министъра на здравеопазването чрез надзорния съвет на Здравната каса. Няма нов рамков договор, а се продължава действието на стария. По този начин здравната каса се превръща в отдел на министерството, макар че трябва да е независим партньор и страна по договора с Лекарския съюз.
Е, и аз да бях здравен министър, и аз нямаше да искам да минавам в опозиция и да напускам брега на този паричен поток. И аз да бях министър-председател, и на мен щеше да ми е мил и драг такъв здравен министър, който ритмично освежава бюджета с пари, които съвсем не са за тази цел. Още повече че ако работата най-накрая се размирише (някъде там, надалеч в бъдещето, да не дава Господ!), пешкира ще опере въпросният здравен министър, а не аз, министър-председателят.
Ето защо личните лекари се смущават. Не от липсата на пари, а от липсата на правила и това не бива да дава на г-н Борисов повод за радост в националния ефир. Министерство на здравеопазването съзнателно създава административен хаос, защото иска да отклони част от публичния ресурс в друго направление, може би изгодно за държавния бюджет и за правителството, но против волята на онези хора, които са събрали пари с точно определена цел – за здраве, не за дофинансиране на инфраструктурни проекти, не за заплати на администрацията, не за социални придобивки на представители на определени професии, даже не и за пенсии и коледни надбавки. Иначе не че няма пари. Има. Но по пътя тихомълком се „гепят“.
И всичко това се нарича „реформа“. Търпете, защото реформите са болезнени, но полезни в дългосрочен план! Познатият мит за светлото бъдеще. Вярно е, че реформите изискват време, често по-продължително от мандата на едно правителство, но в момента не се прави реформа. Истинската реформа трябва да започне съвсем иначе, например с въпроса какъв модел на здравеопазване искаме – солидарен или застрахователен? Разбира се, при застрахователния модел, когато полученото от всеки отделен човек здравеопазване е реципрочно на извършеното от него осигуряване, ролята на държавата е съвсем друга и тя (а не Касата) трябва да поеме грижата за определени сектори. Ако не е възможен чист застрахователен модел, познати са и смесени модели, къде продължава да действа и солидарна каса, каквато имаме сега. Вярно, няма да спират да я крадат, но все ще я има за радости и успокоение на онези, които са свикнали с нея. Ако пък не е възможен никакъв застрахователен модел, нека поне се диверсифицира касата, да има алтернатива, да има конкуренция, да има поне още една каса и хората да избират. Това е изключително важно, за да не бъде Здравната каса като филиал на НАП, който събира просто още един данък от населението, а правителството решава как да го използва. Да не говорим за всички други полулегални или направо престъпни схеми за източване на касата.
По-нататък реформата трябва да мине през Националната здравна карта. Добра по замисъл, тя дава ценна информация за всяка община, за всяко селище относно необходимостта от медицински специалисти и здравни заведения. Когато престанем да пренебрегваме тези данни, вероятно ще се наложи да се закрият болници и да не се дават така щедро лицензи на нови и нови частни такива, създадени с единствената мисъл да живеят от Здравната каса. Тези две неща – създаването на конкуренция при финансирането и запушването на течовете – ще помогнат публичният ресурс да отива повече за здравето ни и по-малко за генериране на търговска и друга печалба. Това е реформа, другото е дрън-дрън, медийна шумотевица. Но, за жалост, не се наблюдават никакви действия, даже и намерения за действия не се наблюдават в тази посока.
За това протестират лекарите. Наистина не е за заплати и придобивки, а за елементарни (ясни и устойчиви) условия, в които да вършат работата си. В много случаи лекарите също не са стока, те също имат принос в уродливостта на системата и за това може да се говори много. Никоя система не е ад, в който незаслужено страдат ангели – всяка система е такава, каквато я правят населяващите я. Но пък държавата да краде от Здравната каса и после да наказва лекарите задето нямали пари да лекуват болните – и това не си е работа. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.