Доколкото покемоните са джобни чудовища (Pocket Monsters), то покедентите са джобни президенти (Pocket Presidents). Очаквам съвсем скоро да се появи приложение за мобилни телефони, с което да се откриват и набелязват тези митични същества. Приложението ще има Pro- версия за партийни лидери и Light- версия за обикновени граждани, интересуващи се от темата. Всеки, който си го изтегли и инсталира, ще може да обикаля градовете, втренчен в екрана на телефона си, и да дебне откъде ще се появи пърхащо шарено създание, подходящо за президент на България.
Правилата на играта са следните. Покедентите не могат да бъдат видени с невъоръжено око и целта им е да се крият колкото може по-дълго, като казват, че не са чули за никаква номинация, все още обмислят, изчакват да видят какво ще направят другите покеденти, поласкани са, но има и по-достойни от тях, имат други планове за кариерата си и т.н. От своя страна ловците, въоръжени със споменатото мобилно приложение, ги дебнат по стъгди и пазарища, по кьошета и подмоли, по явки и землянки, за да ги локализират и разкрият. Когато го сторят, приложението предлага няколко опции за пленяването им. Бутонът „знаем го ние тоя“ се използва, когато покедентът е обществено разпознаваем. За новите лица в политиката е бутонът „кой го е чувал пък тоя“. Pro- версията на приложението, която е предназначена не само за партийни лидери, но и за журналисти, има и допълнителен бутон – „кофа с помия“.
Ето например за най-новия покедент – генерал Румен Радев, съвсем наскоро уловен с многократно натискане на бутона „кой е пък тоя“ – се разчу и то от руския вестник „Правда“ (невероятно, но факт: в превод на български „правда“ означава „истина“), че за него да бъде генерал в натовска армия било по-унизително и от Ньойския договор. Не стана ясно дали се е изказал лично за вестника или вестникът е ползвал цитат от рапорта му за напускане. Ако в документа наистина е пишело това, то той прилича повече на манифест, отколкото на военен рапорт. Та този покедент беше уловен така – с използването на два бутона.
Още в първите седмици на играта бяха уловени и други покеденти. Ловците, които тръгнаха надясно, скоро се натъкнаха на великолепна седморка. Покедентите Трайчо Трайков и Велислав Минеков са обагрени в ярките цветове на желанието да бъде дразнен Бойко Борисов (за когото също витаят подозрения, че е скрит покедент) – първият, защото беше изхвърлен от предишното правителство на г-н Борисов, задето не му вдигал телефона на плажа, а вторият заради традиционно гневното си отношение към ГЕРБ изобщо и в частност към своя колега скулптор Вежди Рашидов – странно, че го издигат от партии, които участват в правителството. С появата си в обхвата на мобилното приложение покедентът Гроздан Караджов иска окончателно да утвърди имиджа си на тежка политическа фигура вдясно (не знам, натиснете който бутон решите), докато покедентът Корман Исмаилов изглежда иска да държи жив спомена за партията, която представлява, но не си дава сметка, че дори и само теоретично президент на България с неговото име ще е нещо като президент на Турция, който се казва Иван Петров. Не че има нещо лошо или нередно, ама някак…
Освен леви и десни, жълти и розови, източни и западни, покедентите биват също мъжки и женски. Докато се въртеше още beta-версията на приложението, беше локализиран покедентът Цецка Цачева, който сърдито бръмчеше като голям бръмбар и мамеше да бъде уловен, но когато това се случи, оказа се, че става дума за покедент-мюре. Това е такъв вид покедент, който сам по себе си е питомен, но е обучен да привлича към себе си диви покеденти. Така се отвори „женската страница“ в лова. След Цецка Цачева ловците засякоха и Йорданка Фандъкова – универсален анимационен герой, дисциплиниран и готов да застане на всеки пост, на който Лидерът му го постави. Уловиха и Татяна Дончева, ама тя май сама им се натика. Плъзна даже слух, че бил видян покедент с формата и прическата на Ирина Бокова, който, обиден че никой не му обръща внимание в приложението за генерален секретар на ООН, припърхал и в тукашното виртуално пространство, но слухът беше своевременно опроверган.
По-възрожденски настроените играчи разказват, че горе в балкана – там, дето буки сплитат върхари, там, дето вятър шуми – може да бъде уловен покедентът Красимир Каракачанов, гордо развял националния пряпорец и зовящ под него всички патриоти. Патриотите обаче не идвали, защото не можели да се откъснат от екрана на телевизора, където Ку-ку бенд изпълнявал кахърни македонски песни в ориенталски аранжимент, а покедентът Слави заканително бляскал хем с голо теме, хем с големи черни очила.
Целта на играта е да събереш колкото може повече покеденти. Има такива, които сами ти се навират в ръцете като Андрей Пантев, Николай Банев или пък онзи покедент, издигнат от някаква причудлива коалиция между „Руския евразийски клъстър“, „Българския наказателен отряд“, „Асоциацията на пенсионерите“ и не знам още кой – да, има такъв покедент. Има обаче и покеденти, които и представа си нямат, че са такива. Просто приложението ги прихваща и ги предлага на играчите за улавяне. А те трябва да ги пленяват и колекционират. Когато се натрупат достатъчно пленени покеденти, играчите се събират и започват да си ги мерят – моят ще гарантира евроатлантическата ориентация; моят ще ни освободи от евроатлантическата ориентация; моят ще вдигне пенсиите; моят ще национализира фабриките; моят ще направи майчинството 10 години; моят пък ще направи България световен шампион по футбол…
В крайна сметка играчите ще се скарат на кого покедентите са най-много и най-хубави. Разбира се, най-хубавият покедент е онзи, от когото ще излезе и най-хубав президент на България. И тук опираме до профила на този президент. До този момент е ясно едно – президентът трябва да е обединител на нацията! Чудесно. Но на какъв принцип ще я обедини? Тя си е достатъчно обединена на териториален, езиков, културен и законодателен принцип. На какъв друг? Не се знае. Нищо, ще се разбере с времето. Какво още? На какви други изисквания трябва да отговаря президентът, че да е приемлив за цялата нация? Мисля, че минимумът, който трябва да покрие бъдещият ни президент, е редно да съдържа поне следното:
Да е на достолепна възраст – между 55 и 60 или даже малко над 60 – за да излъчва улегналост и мъдрост и да се опира на авторитета на поколенията.
Да е богат. Нека даже е милионер, няма лошо. Така мисленето му ще е мащабно, ще има спокойствие за личното си битие и няма да се изкушава от кокошкарски далавери.
Да е роден в България, но да има кариера и признание и отвъд границите ѝ. Все пак президентът е лицето на отечеството.
И най-сетне, нека да е жена. Днес това е модерно. Вижте Ирина Бокова! Вижте Тереза Мей! Вижте, ако щете, Хилари Клинтън и Йорданка Фандъкова!
Имаме ли такъв покедент? Имаме ли човек, който да отговаря на тези изисквания? Имаме, разбира се. И това е Гошка.
Тя е жена, на достолепна възраст е, работи в чужбина и на всичкото отгоре е милионерка. И не е направила милионите си от корупция по високите етажи на властта през годините на прехода, а най-почтено е ударила кьоравото, спечелила е от тотото. Да спечелиш от тотото – това е неувяхващият идеал на българина, това е нашата най-висша ценност и национална доктрина. Какъв по-естествен обединител на нацията от Гошка! Ние искаме да сме като Гошка. Гошка сме ние в осъществен вид.
Пък и Гошка се радва на медийната любов и внимание. И сигурно ще се радва още. А една от дефинициите за достоен кандидат (за каквато и да било обществена позиция) е: „човек, за когото са слушали достатъчно на брой други хора, без значение какво са чули за него“.
Да, ако някой от ловците на покеденти е хванал Гошка, то той според мен ще спечели и цялата игра. Макар че и останалите не бива да униват – от сега до октомври животът е способен да изкара още десетки Гошки, момчета със сини костюми и изобщо каквото там обича да изкарва и да възпламенява с него както социалните мрежи, така и неспокойните и възвишени съвести на обитателите им. Пък и политическите партии няма да останат назад. Те също ще продължат да търсят ярки и колоритни покеденти и да се надцакват една друга с тях – играта още се играе.
Аз пък признавам, че преди няколко дни, докато сканирах с мобилния си телефон зоната на жълтите павета в София, мерна ми се един покедент, който много приличаше на Росен Плевнелиев. Но нека това засега да си остане между нас.
Страхувам се само от едно – че президентските избори ще минат и отминат и докато дойде време за следващите парламентарни избори модата с приложенията за мобилни телефони ще отшуми. Как тогава ще изберем парламент и ще излъчим правителство? Как ще постигнем това без весел лов на анимационни герои? Успокоявам се с мисълта, че все ще дойде друга мода, все ще се появи някой друг извратен начин за освежаване на политическия живот. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
