сп. "Икономист"

Колко голям ще бъде шлемът на Радев

от

Ето че си имаме нов президент – вторият русофил в епохата след СИВ и Варшавския договор. Първият президент-русофил беше Георги Първанов. Политически русофил. Защото сантименталният русофил е друго. Помните ли „големия шлем“ на Първанов? В началото на 2008 той подписа с Путин договори за АЕЦ Белене, Южен поток и Бургас-Александруполис – все проекти в интерес главно на руската страна и после на нейните български комисионери от БСП. Първанов приписа тези договори на тънкия си дипломатически нюх и едва ли не изкара, че е сложил Путин на колене пред Майка България. И ако все пак се окажело, че е направил отстъпки на Русия, то срещу това последната щяла да ни върне откраднатите през войната архиви. Нито се изпълни някой от проектите на „големия шлем“, нито Русия върна архивите.

Сега идва Румен Радев на крилете на народната амнезия. За разлика от Георги Първанов, той е никой от политическа гледна точка. Първанов беше поне апаратчик и лидер на БСП – една от големите. Радев е обикновен военен, временно подкрепен (вероятно под условие) от някой си, който винаги може да оттегли подкрепата, ако условието не се изпълни. Въпреки това в интервю за френска телевизия той се държа с достолепието на световен държавник и също даде заявка за „голям шлем“ дни преди официалното си встъпване в длъжност. Какъв и най-вече – колко „голям“ ще бъде неговият „шлем“?

Първа задача. Да си развали отношенията и с Русия, и със Съединените щати, после те да си ги оправят помежду си, а той (ние) да остане(м) да подсмърчаме отстрани с пръст в устата. Радев си позволи да се изкаже в подкрепа на анексията на Крим („Де юре Крим е украински, де факто е руски“) въпреки официалната позиция на България, изразена в становище на КСНС („Република България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна“) и определението на съда в Хага, според който анексирането е „акт на въоръжена агресия“ и „незаконна окупация“. Освен това си позволи да се изказва за санкциите против Русия в момент, в който дори самият Путин благоразумно замълча и каза, че те не са тяхна работа, Русия не е виновна за тях и затова няма да се изказва. Като се прави на пò католик от папата, какви сигнали излъчва Радев от името на България точно в този момент? Или за пореден път вместо други изговаря онова, което в Кремъл считат за по-благоразумно да премълчат? Дано самият той да е наясно.

Втора задача. Да си развали отношенията с Европейския съюз. Радев казва: „Очакванията, че ЕС като абстрактно понятие ще донесе богатство, сигурност и просперитет, не се оказаха верни доколкото очаквахме“. Едва ли някой би се поласкал да бъде наричан от бъдещи президенти на периферни държави „абстрактно понятие“, но и едва ли би се почувствал виновен, ако тези държави са имали фантастични очаквания, които не са се сбъднали. Лошото е, че с такава позиция Радев казва на българите: напразно полагахме усилия да станем членове на ЕС, нямаше смисъл. И по този начин отваря вратата на соц носталгия тоталитарен реваншизъм, който никой не знае до какво ще доведе.

Трета задача. Да отдели политиката от икономиката. Когато се чудиш какво да говориш, как да угодиш на всички, обикновено говориш глупости. Да се отдели политиката от икономиката е все едно да се отдели дипломацията от политиката. Но Радев се мъчи да каже друго. Той иска да каже, че бихме желали да се опитаме политически да сме верни на Европа, а икономически – на Русия. Неудобно ми е да цитирам поговорката за душата и рая, която се използва в такива случаи. Не знам само, вече на българска почва, какво ще правят всички червени олигарси, ако се отдели политиката от икономиката. Едва ли ще бъдат благодарни на новопроизведения от тях президент за тази негова иновация.

Та такъв се очертава „шлемът“ на Радев. Сега сме само на етап анонс, но предстои разиграването. За голяма своя изненада, за много по-голяма, отколкото сега му се мисли, Радев ще бъде подложен на непосилен за него натиск от три страни – на Европейския съюз, на Съединените щати и на Русия. Нека не се заблуждава, че за България е изгоден съюз между силите, от които тя зависи и които ѝ оказват натиск, нека не се прави на архитект на такива съюзи. По-слаба страна като нас има интерес силите, от които зависи, да са в конфликт, за да може всяка от тях да я ухажва срещу другата. Когато големите сили се разберат и договорят помежду си, такива като нас отиват в ъгъла, мълчат си и приемат с благодарност всичко, което им се подхвърли. Да ме извинява Радан Кънев, който е на обратното мнение.

За щастие, от Радев не зависи много. Но зависи толкова, че да даде лош тон, да отправи лоши послания, да ни покаже глупави и недалновидни пред „чужденците“, а във вътрешната политика да направи белѝ като поощри нова сиромахомилска популистка вълна. Не го съветвам да не прави тези неща, защото няма да ме послуша. Но не преставам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Вторник, 17 януари, по повод интервюто на Радев във Франс 24 и два дни преди клетвата на новия президент пред Народното събрание.


Прочети най-новите публикации от блога ми

Не използвам спам! Прочетете моята Политика за поверителност за повече информация.

Може да харесате и: