Бойковисти или Гешевисти
в. "Труд"

Бойковисти или Гешевисти

от

Още докато течеше пресконференцията на Гешев в понеделник, го написах това – „Роди се нов политически проект“ – та да се знае, че като се разчуе, никак няма да съм изненадан. Дали Гешев ще прекрати мандата си, за да основе партия, дали ще го изкара със заби и нокти и ще действа след това, или пък ще успеят да го махнат преждевременно, с което ще му развържат ръцете – това са детайли, нюанси като в оня виц за Чапаев. Ако отстранят насилствено Гешев, възможно е (според Борислав Великов) той да се превърне в „прокурор на народа“, в мъченик на статуквото и в крайна сметка в антипод и антидот на всичко, което ни отвращава през последните години като подмяна на демокрацията и грубо меркантилно политиканстване. Толкова го сатанизираха, че прекалиха и може да се окаже, че през цялото време са го героизирали.

Знам, че през следващите дни рейтингът на хипотезата за Гешевски политически проект не порасна, даже спадна, но нека си позволим въображението да не я изключваме все още. Нека още малко да пофантазираме ­– самоуби ли се Гешев или си постла велико бъдеще?

Какво е нужно в България, за да се роди нов политически проект? На първо място необходимост или квазинеобходимост от такъв. Това така или иначе непрекъснато е налице и няма какво да го мислим. По-сложен е въпросът със субекта. Приели сме за аксиома, че „всички са маскари“ и чакаме най-сетне да се появи някой, който да не е.

От техническа гледна точка за един нов проект са нужни три неща и аз не знам кое да сложа на първо място – лидерството или финансирането. Защото едното без другото не става. Ето например напъните за „промяна“. Очевидно финансирането е налице, но няма лидерство, няма харизматична персона дори от баснословния Харвард, която да олицетвори движението и да увлече народните маси. Няма политик, който да събуди уважение. От друга страна при един проект като КОД, лидерството е налице, но има проблем с финансирането.

Чак на трето място остава идеологията, но и тя е важна, защото една нова партия трябва да заема що-годе адекватно място в политическия спектър.

Откъде може да се вземе лидер, който да олицетвори нов проект и в крайна сметка да го доведе до създаването на нова успешна партия (говоря всичко това, за да го приложим след малко върху Иван Гешев)? Възможни са няколко източника:

  1. Популярна от медиите фигура. Този синдром е интернационален – Роналд Рейгън, Шварценегер, Бепе Грило, Зеленски… Хора с много различни профили, но издигнали се в политиката на един и същи принцип – аплодисментите на жадната за развлечение публика. У нас най-успешен беше Станислав Трифонов, но и други опитаха – на първо четене се сещам за Светльо от „Хиподил“ и Луна, но тя вече е в областта на карикатурното. Тяхната грешка е, че си въобразяват, че рейтингът, който пълни стадиони, ще напълни и урните, а всъщност става дума за съвсем различни видове популярност.
  2. Рейтингов политик от партия. Такива опити направиха Касим Дал, Лютви Местан и Цветан Цветанов. Силни в своите партии, те допуснаха илюзията, че имат някаква тежест и извън тях. Може би тук трябва да причислим и еманципиралите се бивши министри на Борисов ­– Москов, Нено Димов, Христо Иванов…
  3. Рейтингов политик от институция. Такъв беше например Георги Първанов, който реши, че много лесно президентският му рейтинг ще се прехвърли и върху новосъздадената му партия АБВ. И се оказа, че съвсем не е така. Но тази поука едва ли ще попречи на Радев да се пробва и той, когато му дойде времето.

Интересен беше случаят на Меглена Кунева. В онези времена българите на позиции в европейските институции се радваха на висок рейтинг, който нямаше, а няма и днес, нищо общо с личността и персоналните им качества. Кунева се върна тук с институционалния си рейтинг на еврокомисар и се яви на президентски избори, където по инерция изкара покъртителните 15%. Когато обаче реши да създаде партия (не без съучастието на пишещия тези редове) и да се яви на парламентарни избори, тези 15% се стопиха до позорните 3.25%. Днес Борисов се опитва да се възползва от аналогичния първоначален рейтинг на Мария Габриел, но времената са други.

Най-успешният политик с институционален рейтинг, съумял да го рентира многократно след главозамайващия старт, безспорно е самият Бойко Борисов. Той отказа да стане царски депутат (с което се спаси от изхабяващата рутина) и предпочете да е гръмотевичен главен секретар на МВР, а после и кмет на София.

Най-сетне лидер на партия с институционален генезис е и Мая Манолова. На местните избори в София през 2019, заради които прекъсна омбудсманстването си и остави уязвимите и слабите на произвола на съдбата, тя даде сериозна заявка, но после с времето и заради някои груби грешки в кадровата си политика и комуникацията, пропадна в един бавен и мъчителен залез, чиито последни кървави отблясъци на хоризонта се вижда и днес.

Къде в тази парадигма би се наредил Иван Гешев, ако се вдъхнови да създаде своя партия и да атакува властта? Безспорно стартът му ще прилича най-много на този на Мая Манолова с тази разлика, че преди да стане прокурор, Гешев не е бил политик, докато Манолова беше, преди да стане омбудсман. Но при нея това беше по-скоро тежест, отколкото предимство.

И двамата идват от институции, които са в позата на народни закрилници – омбудсманът брани малкия човек от институциите и властта, а пък прокурорът го брани от престъпниците, включително и от онези в институциите и властта. Така че и от двете позиции можеш да кажеш: „С теб съм народе, с теб съм, малки човеко!“. И да се облечеш в сияйните популистки доспехи на задморския рицар-избавител. Поредния. Да, на тази основа Гешев може да създаде нова партия със сериозна заявка, стига, разбира се, да осигури финансиране за структури и медийно присъствие. Както се казва – всичко е по учебник.

Има обаче една особеност, която може да предизвика много сериозно сътресение в политическия сектор. Тя е, че ако Гешев реши да тръгне по свой политически път, това ще разцепи електората, който по принцип стои зад ГЕРБ с цялата си многоликост и условност на опитите да бъде дефиниран. Долавяйки тази възможност, враговете на ГЕРБ и в частност на Бойко Борисов бързо ще калкулират, че имат интерес от цялата тая работа, и ще подкрепят Гешев, включително и финансово. По този начин хипотетичната бъдеща партия на настоящия главен прокурор ще удари в земята всички, които досега са тичали по тази писта.

Един нов политически проект в този сектор, независимо дали ще бъде олицетворен от Иван Гешев или он някого другиго, има голям потенциал по две причини. Първо ще рестартира и освежи идеята за ГЕРБ като масова дясноцентристка народняшка партия, каквото беше първото романтично СДС, чийто наследник навремето се яви ГЕРБ, за да го рестартира и освежи. Партиите малко или много изгряват като революционери и отрицатели и след по-продължителен престой във властта губят тези конотации. ГЕРБ отдавна вече не е революционер и отрицател и успехите му се дължат на доказан административен капацитет, на политически опит и най-вече на феноменалния ореол на Бойко Борисов. Нещо подобно на ГЕРБ – малко грубовато, малко простовато, малко дори нетолерантно, ако щете, – ще се посрещне като глътка свеж въздух от мнозина настоящи поуморени фенове.

И второ. В България все още има голям непредставен електорален сегмент. Ако се намери общият му знаменател, това ще се окаже сила, много по-могъща от всички политико-идеологически иновации, които се имплантират през последните години. Но дори и да се намери подобен общ знаменател, пак ще е трудно да се стигне до монолитен субект, защото мнозина ще са желаещите, които ще се хвърлят да ни убеждават, че именно те са автентичните му изразители.

Сега някои ще се развикат, че Гешев е такъв, че Гешев е онакъв, и че в крайна сметка не става за лидер на нова партия. Нали знаете, че колкото повече викате, колкото повече говорите все едно какво и все едно за кого, толкова повече го правите годен за ново лице? Ако някоя могъща задкулисна сила е решила, че Гешев е инструментът за окончателното разбиване на ГЕРБ и сваляне на Бойко Борисов, то аз съм склонен да приема, че Гешев не само ще се окаже годен да олицетвори нов проект, но в момента е и най-годният. Защото ще получи цялата подкрепа, от която се нуждае. Особено след като „Демократична България“, а после и „Промяната“, натоварени с подобни надежди, се оказаха разочарование.

Ако пък хипотетичната нова партия на Гешев не успее да стане ГЕРБ II, което е трудно и не е особено вероятно, то поне ще предизвика достатъчно сътресение, така че на следващите избори „Промяната“ отново да е първа с малко. Но и това е достойна цел, която революционните сили да преследват. Тъй че не бързайте да отписвате политическото бъдеще на Иван Гешев. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд

Илюстрация: Банкеръ

Може да харесате и: