На Велика събота Христос е в ада, за да счупи портите му (които никога не ще надделеят над Църквата) и да освободи „праведниците отвека свързани в него“. Защо е имало праведници в ада? Защото преди Боговъплъщението първородният грях е бил непобеден (непобедим), затова.
И докато Христос е в ада, ние бихме могли да му подражаваме, като се позанимаваме малко с политика.
Много хора ще гласуват за ППДБ, мислейки, че така ще гласуват против Радев, и много хора ще гласуват за Радев, мислейки, че така гласуват против ППДБ, и ако Радев и ППДБ се коалират (което според мнозина е твърде вероятно и талантливо уловено от Ивайло Нинов в поредната му остроумна карикатура), всички тези гласуващи ще видят голям среден пръст.
На 3 април, в навечерието на Лазарова събота, Даниел Смилов излезе в българското „Дойче веле“ с програмен текст-вопъл под заглавие „Възможна ли е коалиция между Радев и ПП-ДБ“. Казвам програмен, защото в него „демократичната общност“ вече започва да намеква за общо управление с бившия президент. В текста-вопъл се казва така:
„Рано е да се слага следизборният тиган (каква образност! – б.м.) на огъня, но най-вероятната възможност след изборите на 19 април е коалиция между „Прогресивна България“ и ПП-ДБ. Тя изглежда възможна по няколко причини. Но има една голяма пречка“[1].
Каква ли ще да е тая „голяма пречка“? Това била „персоналната несъвместимост не е само на ниво лидери, но и на ниво избиратели“, тоест симпатизантите на двата политически субекта не могат да се дишат и с това пречат на здравия разум и политическата взаимна изгода. Най-вече им било трудно да се преглътнат един другиго по оста „русофилия-укрофилия“ и затова съществувал рискът такава коалиция да доведе до „оплаквания и сръдни и в двата лагера“. Демек, колко да е голяма голямата пречка? Кога им е пукало дали някой се сърди и мърмори в низините?
Какво мисли Радев по въпроса?
Какво обаче мисли Румен Радев по въпроса, дали и той е на същото мнение, как приема ухажването? На 7 април, малко след програмния документ на Даниел Смилов, вестник „Сега“ излезе със заглавие „Радев изключи ПП-ДБ като бъдещ коалиционен партньор“. Материалът разказва как Радев бил при Карбовски и там рекъл:
„След като похитиха Конституцията, сглобкаджиите от ПП-ДБ вече работят усилено да похитят и парламентарните избори“.
Това във връзка със сюжета, който според Радев бил поръчан и платен от ППДБ и според който по нечестен път помпали Радев в TikTok подобно на Калин Джорджеску в Румъния през 2024, както писа U-DIGEST, позовавайки се на EUobserver.
Не че по-рано „сглобкаджиите“ са били по-любезни с него. На 28 март, броени дни преди документа „Смилов“, Асен Василев нарече Румен Радев „страхлив лицемер“. Поводът беше различието в позициите за шистовия газ (ППДБ са ЗА, а пък Радев е против) – това е преинтересна тема и вероятно по-нататък ще ѝ обърна отделно внимание, още повече че когато самият аз се занимавах с политика, бях лице за контакт с „Шеврон“. За протокола: аз съм ЗА разработването и добива на шистов газ.
На „страхлив лицемер“ Радев отговори, че първата работа на ППДБ в парламента била да се прегърнат с мафията. Ще доживея ли някой да даде смислена дефиниция на това що е мафия (#mafiq) в България, поименно кой членува в нея, с какво точно се занимава и прочее!
На 5 април същият Асен Василев каза, че Румен Радев не е европейският избор на България. Защо ли? Ами защото Румен Радев бил искал войната между Русия и Украйна да свърши, обаче си представял мира като капитулация на Украйна, а капитулацията на Украйна била означавала войната да дойде до границите на Европейския съюз. Не ме питайте какво точно се има предвид, само предавам.
Има и много други точки на сблъсък между ППДБ и Радев и всички ги знаят, та не мисля за необходимо да ги припомням. Нека по-добре разгледаме няколко основни критерии, по които се съпоставят двете страни, за да се замислим за основата, на която би могло да има коалиция между тях.
Русия
РАДЕВ. Сдържаност с проруски нюанси. Против военна помощ за Украйна. Подкрепял „Турски поток“. Не осъди агресията категорично. (двусмислено)
ППДБ. Ясно антируска позиция. Подкрепят санкциите. Против руско влияние в региона. (антируска)
Украйна
РАДЕВ. Против военна помощ. Предпочита дипломатически решения и преговори.
(против помощта)
ППДБ. Активна подкрепа. Гласували за военна помощ. Подписали споразумение за сигурност. (проукраински)
Израел / Газа
РАДЕВ. Настоява за незабавно прекратяване на огъня. Критичен към военните операции. (прекратяване на огъня)
ППДБ. Осъждат Хамас, но настояват за спазване на международното хуманитарно право (МХП), известно като „право на войната“. Балансирана позиция. (балансирано)
Тръмп / НАТО
РАДЕВ. Скептичен към НАТО. Критикува американски военни акции без мандат на ООН. Близо до суверенистката реторика. (дистанцираност)
ППДБ. Проатлантически. Подкрепят НАТО и колективната отбрана. (проатлантически)
НПО сектор
РАДЕВ. Критичен към чуждото финансиране на НПО. Реторика близка до тази на Орбан. (критичен)
ППДБ. Подкрепят гражданското общество. Против ограничаване на чуждото финансиране. (подкрепа)
Референдуми
РАДЕВ. Активно използва референдума като инструмент — еврото, Украйна. (активно ЗА)
ППДБ. По-скептични. Смятат, че сложните въпроси не се решават с референдум. (скептични)
Консерватизъм / либерализъм
РАДЕВ. Консервативни ценности — семейство, патриотизъм, традиция. Критичен към либералния културен дневен ред. (консервативен)
ППДБ. Либерални на ценностно ниво. Подкрепят ЛГБТ права и гражданско общество. (либерални)
Ключови аспекти на позициите на Радев към ЕС (към началото на 2026 г.):
- Еврозона: Радев критикува подхода за бързо влизане в еврозоната. Тази позиция е критикувана от политици като Ева Майдел, които обвиняват президента, че „всява страхове и разделя обществото“.
- Европейска политика: Настоява Европа да стимулира общия икономически растеж, вместо да се дели.
- Скептицизъм: Описва Европа като „заложник на собствената си амбиция за морално лидерство“.
- „Троянски кон“: DW отбелязва, че в европейски контекст Радев се възприема като част от нов „Съвет за мир“ заедно с фигури като Виктор Орбан.
- Вътрешна политика: През април 2026 г. той определя като „срамно“ граждани на ЕС да се чувстват като „роби“ в България.
Позициите на Радев се различават значително от тези на ППДБ и други евроатлантически партии, като често той отправя остри критики към тях.
(На U-DIGEST ще намерите сравнителна таблица между позициите на Румен Радев и ППДБ по повече критерии)
Очевидно между двамата потенциални коалиционни партньори (поне според програмния документ „Смилов“) има трудно преодолими различия. Разбира се, има и много прилики, но те са все от вида „по-добре добре, отколкото зле“ – икономически растеж, заетост, здравеопазване, образование, дрън-дрън… Никой не е казал нещо различно по тези теми. Никой няма да излезе да каже „ще орежем пенсиите“ или „ще прекратим социалните помощи“. Никой няма да каже „аз съм за отрицателен демографски прираст“ или пък „искам голяма инфлация“. И бъдете сигурни, че ако Радев и ППДБ се прегърнат да управляват, то изобщо няма да е в името на икономическия растеж и здравеопазването. Ще бъде на принципа на един мой приятел, тих фабрикант, който докато все още беше либертарианец, казваше: „Аз имам само един принцип и той е че нямам принципи“. После животът му тръгна в друга посока и не знам дали днес продължава да мисли така, но това си е негова работа и тема на съвсем друг разказ.
Та затова казвам, че ако Радев и ППДБ се коалират след всичко, което показват и говорят, за онези, които ще гласуват за Радев, за да прецакат ППДБ, както и за другите, които ще гласуват за ППДБ, за да прецакат Радев, в небето ще се разклати един огромен среден пръст – същият като онзи, който се клати над главите на наивниците, които с гласовете си направиха Терзиев кмет на София (само че не знам дали го виждат с късогледите си очи). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
[1] Знам, че не е правилно цитираният текст хем да е с курсив, хем да е в кавички, но някои платформи, на които може да се появи, не поддържат болд и италик.
За в. „Труд“.
