Не знам, днес ден за размисъл ли е? Има ли още такъв ден? И ако има, то размишляването задължително ли е или по желание? Защото съм се навил да размишлявам за шистовия газ.
Той успя да стане елемент от предизборната кампания, макар че заслужава много повече внимание. Партиите се разделиха на три: за, против и без мнение. Разделиха се ето така:
Може да не съм прав, но за мен разпределението на политическите субекти по тази тема показва кой от тях е ляв и кой десен. Десните са ЗА добива на газ, защото това е полезно за индустрията и държавния суверенитет. Левите са ПРОТИВ, защото са надъхани от зелените, които използват всякакви такива сюжети за изнудване и рекет, и защото така е по-сиромахомилско. Тези, които не са заявили позиция по този изключително важен въпрос, с извинение, и те не знаят на кой свѣтъ са и очевидно не гледат на политиката сериозно. Ако не за друго, нека се определят, поне за да заявят мястото си в политическия спектър.
Иначе казано, в лявата колона са българските десни политически субекти, в средната са левите, а отдясно са тези, които не знаят какво точно искат или всъщност много добре знаят, но то не е в сферата на чистата политика. Забележете ППДБ+ – тях ги има и в двете колони. В психиатрията това се нарича дисоциативно разстройство на идентичността (Dissociative Identity Disorder, съкратено DID). Но при ППДБ+ се получава така, защото ПП са се изказвали по един начин, а ДБ – по друг.
Може би политиците са затруднени, защото няма проучване на общественото мнение, поне не и публично, та политиците не знаят къде има повече избиратели. Всъщност U-DIGEST направи допитване до аудиторията си, но профилът на неговата аудитория не се покрива с общия профил на нацията. Въпреки всичко ето резултатите към 17 април (защото гласуването продължава):
- ЗА добива на шистов газ – 69%
- ПРОТИВ добива на шистов газ – 31%
Прави впечатление, че липсва отговор от рода на „не знам“, „не мога да преценя“, „не ме интересува“ и прочее, но явно така са решили. Така или иначе активността на анкетираните показва, че интерес към темата има. Помните ли как се развиваше тя през годините?
Всичко започна през 2011, когато правителството на ГЕРБ даде концесия на „Шеврон“ да прави проучвания около Нови пазар. Оценката на американците беше, че газът е между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра, което е потребления на България за един век (според тогавашното потребление).
Левите зеленисти реагираха мигновено и организирано – в 12 града едновременно се вдигнаха протести, които тогава може би са били представени и като „спонтанни“. Протестите веднага получиха и парламентарна подкрепа (защото вълните трябва да се яхат навреме) и под натиска на „Атака“, БСП и РЗС същият онзи ГЕРБ, който даде концесията предната година, сега внесе законопроект за мораториум. На 18 януари 2012 г. Народното събрание прие безсрочна забрана на проучването и добива на шистов газ и нефт по технологията фракинг — валидна за цялата суша и акваторията на Черно море. „Шеврон“ се оттегли от България.
Фракингът в България не е нова технология — прилага се от 1960-те години в Северозападна България при добива на конвенционален газ, включително при разработването на газохранилището в Чирен. Тогава не е имало нито един случай на замърсяване на водите. Да, в Съединените щати – люлката на шистовия газ – е имало инциденти. Между 2006 и 2012 са отчетени 470 разлива в 11 щата, но всичките те са били резултат от аварии, а не от самата технология.
Но това не пречи на зелените да вдигат протести и да разпространяват яростна пропаганда. Природозащитните организации представят протестите като спонтанен граждански отговор на заплаха за околната среда, обаче мнозина енергийни експерти твърдят, че става дума за щедро финансирана и професионално организирана кампания. От кого? – питаме се ние. Вероятно от някого, който няма интерес от енергийната сигурност на България и предпочита да купуваме газ от другаде, да речем, от него. И също от някого, който няма интерес България да стои по-стабилно на международната сцена, което би се случило при експлоатацията на нови енергийни източници.
Ако остане само в сферата на предизборната аргументация, въпросът за шистовия газ в България би бил скучен като повечето въпроси от тази сфера и едва ли бихме му обърнали внимание. Той обаче я надхвърля и опира до един по-общ въпрос – умозрителен и донейде философски – до въпроса „богатство или бедност“. Дали е по-полезно (в морално отношение) за човека да бъде богат или беден не е толкова прост въпрос, колкото може би изглежда на пръв поглед. Но трябва да си го зададем, защото ако започнем да добиваме свои петрол и газ, неминуемо ще станем по-богати. Да не се връщаме към норвежците, които преди години (1969) от скромни рибари стигнаха до първо място по жизнен стандарт, само защото в акваторията им излезе петрол.
Богатство или бедност?
От една страна богатството развращава, прави те надменен, мислиш се за недосегаем, заблуждаваш се заради подмазването на другите, че притежаваш някаква стойност на личността, каквато всъщност нямаш. Богатството ожесточава и прави човека егоист, най-слабите морално богаташи започват дори да презират бедните, само защото са бедни, тоест непригодни и нямащи право да пъплят по лицето на земята.
От друга страна бедността озлобява, ражда страх, ражда гняв, ражда протест срещу несправедливостта, която чувстваш, че се извършва над теб. Най-вече страх. Страх от несигурността. И от това, че трябва да превиваш гръб пред работодатели и богати роднини, които невинаги са прекрасни личности. Този страх ражда омраза, злоба и жестокост.
Обаче!
От една страна богатството е предпоставка за великодушие. Богатството ти позволява да се занимаваш с отвлечени (духовни) неща, да създаваш култура. Само на мен ли ми се струва, че върховите постижения в човешката култура са оставени от богати империи? Богатството те подтиква към благотворителност, към милостиня. Бедният не се грижи за бедняци, грижи се богатият.
От друга страна бедността пък (нестяжението) възпитава в много истински добродетели. Виж Евангелието, там пише колко лесно би влязъл богат в рая. Истински богат е не този който има много, а онзи, който се нуждае от малко.
Какви ще станем ние, ако успеем да разработим газовите си находища – дребнави, стиснати, щедри или великодушни? Няма как да знаем, обаче поставен предизборно, въпросът за шистовия газ ни дава още един аргумент. Нали знаете: има някои разделителни линии, които са много важни и шистовият газ и изобщо погледът върху енергетиката е една от тях. Други, поне за мен решаващи, са например отношението към Църквата, отношението към Сорос и отношенията към семейството и сексуалните извращения. Няма как някой да напада Църквата или да защитава Сорос и при това да разчита на подкрепата ми. Всеки, който смята да гласува като патриот (а мнозина са такива), трябва да изясни за себе си този въпрос, защото патриотизмът не е само веене на знамена на Шипка, но и някои разумни решения за доброто на родината и народа.
Обикновено в този момент ме питат: „Ти ЗА шистовия газ ли си или ПРОТИВ?“. Аз съм ЗА шистовия газ, защото е добре за икономиката и държавния суверенитет, ще ни направи по-богати, пък аз (може би наивно) вярвам, че материално осигуреният човек по-лесно става добър и по-лесно се грижи за другите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За в. „Труд“
