Искам да ви покажа един документ. Една покана за празничния гала-концерт по случай приемането ни в ЕС, състоял се в Зала 1 на първи януари. Заличил съм имената на получателя, за да не си направи някой извода, че това съм аз, но другите реквизити...
Ободряващо е да пръднеш след кисело зеле, а и носи известно облекчение. Но даром ли идва това благо? Не е ли редно да се чувстваме задължени някому за това празнично удоволствие?
Както би казал героят на Георги Русев от „Вилна зона”, аз например може да не съм прав, обаче рекламите на Спрайт не ги одобрявам. Особено онази, която върви в момента – за чуждото нещастие, което ни развеселява. Що за нещастие е да си избиеш...
Разтревожен съм не на шега, защото от известно време се чувствам необратимо обсебен от клозетната тема – Пръдльо, Смръдльо и детенцето, което на прощъпулника си избира тоалетната хартия като своя бъдеща професионална реализация, са само върхът на айсберга. Ето защо реших да положа усилия...
Аз съм емоционален човек и лесно се поддавам на внушения. Например, ако по телевизора дадена женица започне да си разкопчава сутиена, пулсът ми се ускорява. Ускорява се и когато на екрана лъсне 50%. Особено, когато става дума за отстъпка. Тогава душата ми започва да мечтае....