Много ми е драго, че днес, 17 (а не 15) работни дни след като изпратих необходимото количество капачки (с „жълтичко” по края) на Данон, никакви пари не са ми върнати, въпреки клетвите и обещанията в рекламата, въпреки трите ми телефонни разговора на трите възможни телефона. За който не е чел, ще припомня, че, от нямане какво да правя, преди близо месец се хванах да проверя дали, ако изпълня условията на кампанията „Данон предизвикателство”, Данон ще изпълни това, което обеща в рекламата си. А именно – да ми върне парите, ако аз върна 14 капачки от кисело мляко. Е, не ги върна. Затова ми е драго. И колкото пó не ми връщат парите, толкова по-драго ще ми става!
Но, разбира се, аз няма да сложа точка на експеримента тук. Като отговорен член на обществото ще се обърна към Комисията за защита на потребителите към Министерството на икономиката (и енергетиката), както, вероятно, и асоциацията на Кърлев. Ще подиря сметка на Данон за подвеждаща и манипулативна реклама. А когато (сигурен съм, че накрая ще го направят) ми върнат парите за 14 кисели млека, ще ги поканя да си поговорим за пробиотиците, за бифидус есенсис, за това каква е ползата от него във вида, в който той се намира в Активиа (доколкото се намира), и за това защо японците навремето не са сключили договор с Данон, а с Ел Би Булгарикум. Но дотогава нека търпеливо да изчакаме Данон да изчерпи всички свои възможности за оправдание. Защото такива има и защото Данон няма да се поколебае да ги използва.
Това, което предполагам, че ще направят най-напред, е да оспорят пощенското клеймо на препоръчаното ми писмо с обратна разписка (!!!), с което им изпратих изискуемите капачки, а именно 5 март 2007. Те, всъщност, не могат да оспорят клеймото, защото аз надлежно съм си надиплил документ за това, ами ще кажат, че 15-те дни не се броят от моето клеймо, а от датата, когато те са си изпразнили пощенската кутия, а именно – 12 март 2007, за което също имам надлежен документ. Макар че навсякъде, всякога и всякак сроковете на неща, които се случват по пощата, се определят спрямо клеймото на изпращането, аз ще си затрая и ще изчакам и втората възможна дата – 30 март – тази, която отстои на 15 работни дни от признатото от получателя получаване на писмото. Ако и тогава нищо не се случи (според мен няма да се случи, ако не се разсмърдя осезаемо, а аз коварно и притворно няма да се разсмърдя), на Данон ще им остане една единствена възможност – да ме обвинят, че не съм изпратил това, което са искали.
Могат да направят това в няколко посоки. Могат да кажат, че не съм изпълнил изпращането на капачки в количество. Тоест, че не съм изпратил точно 14 капачки. Могат да кажат, че не съм го изпълнил в качество, а именно, че капачките са скъсани и/или смачкани. Могат дори да кажат, че не съм го направил в срок. Макар че не могат – имам документи за изпращане и получаване на капачките. И ако за третото имам документи, то за първите две съм се постарал да имам десетина разнородни и безпристрастни свидетели.
Много по-интересен обаче е другият аспект на всичко това. Кой обикновен потребител би си дал труда да извърви пътя на „предизвикателството” – път, който извървях аз, единствено за да се заяждам с рекламите и рекламодателите? Признавам, че в малката си изследователска кампания бях ангажирал усилията на доста от хората, които работят в офиса ми. Ядохме Активии, гладехме капачки, събирахме сведения и инструкции по телефоните, обявени от „Активия предизвикателство”, изпращахме пратки, събирахме документи и, най-важното, направихме всички допълнителни разходи, които възникнаха покрай участието ни в инициативата на Данон и които, вярвайте, се доближават до разходите по придобиването на въпросните кисели млека от магазина. Е, кой потребител на кисело мляко, пък дори бил той и отровен от внушението, че Активиа притежава някаква лечебна стойност, ще се подложи на това! Никой, защото би изпаднал в парадокса да изгуби повече, отколкото би спечелил. Само някой, който иска да инвестира в забавление (като мен), би се хванал на хорото – или поне така си мисля аз до доказване на обратното. Така си мислят и от Данон, защото едва ли сериозно ще рекламират дейност, от която не само че не печелят нищо, но и губят. Губят, ако не друго, то поне търговската отстъпка, която са дали и която, така или иначе, са обещали да възстановят в състава на цената на дребно, на която се закупува млякото от магазина. Въбще, този номер с „ще върнем парите, ако стоката не ви хареса” е твърде лицемерен, макар че напоследък към него прибягват все по-често (Ариел). Едва ли някой наистина възнамерява да възстановява пари или поне се надява, че ще му се наложи да го прави в достатъчно редки случаи, така че загубите да са пренебрежими. Затова и процедурата по възстановяването е премерено затруднена, та дано хората се откажат – искам да припомня при какви условия възстановяват пари от Топ-шоп, където стоката не трябва да е докосвана и дори разопакована. А иначе този маркетингов подход не е нов. Той се е появил в Щатите в години след Войната, когато започва да се развива разносната търговия. Посещава ви търговски пътник с поомачкан евтин костюм и вдъхващи доверие очила с дебели рогови рамки, оставя ви стоката си, обаче не ви взима пари с обещанието после да ви ги възстанови, ако сте недоволни, а казва, че ще се върне след седмица и ако дотогава стоката ви е харесала, ще я платите. Ако не ви е харесала, той ще си я вземе обратно. Така е било в началото на рекламата, описано по вълнуващ начин от Клод Хопкинс. Но пък всичко търпи развитие. Маркетинговите идеи – също.
Както и да е. Да се въоръжиим с търпение, докато се изчерпят всички възможни срокове Данон да ми върнат парите за моите 14 Активии. След това ще проследим пренасянето на експеримента на официално ниво в Комисията за защитана потгребителите. Да, и още нещо. Данон трябва да си плати и за това, че като стана причина да напиша този кратък, но, надявам се, съдържателен текст, ме отдалечи от моя традиционен лековат и елегантен литературен стил, за да ме хвърли в тромавите публицистични конструкции, които предлагам за четене тук. И ще си плати, но още не съм решил как.
P.S. А ето какво получих от ssstto в подкрепа на инициативата: http://www.bnap.org/?p=89