24.10.2007 12:46 –
Симпатично русо момиче с големи сини очи ме спря тази сутрин на входа за парка на НДК откъм „Витошка” и „Патриарха”. Бях тръгнал да разходя своето симпатично германско овчарско куче, както правя всеки ден. На входа на парка пък стоеше разпънатата предизборна шатра на Мартин Заимов, както стои през последните дни. Аз, като обитател на идеалния център на София, ежедневно бивам излаган на всякакви рекламни, промоционни и агитационни въздействия и може би затова съм такъв – малко странен и меланхоличен.
Момичето ме попита: „Вие „За” или „Против” запазването на зелените площи сте?”. След това ме прикани да изразя мнението си, като пусна бюлетинка в урна. На двайсетина метра от нас симпатично момче обработваше по същия начин друг минувач. Разбира се, не пуснах никаква бюлетинка в никаква урна, но ми стана приятно да видя как античността е жива и в наши дни. Жива с практическата употреба на силогизмите в предизборните кампании. Как, запитах се, ще бъдат поднесени резултатите от тази кампания „ Гласувайте „За” или „Против” зелените площи”? Разбира се, посредством строен силогизъм. Ето така:
1. 99% от анкетираните са „За” запазването на зелените площи.
2. Мартин Заимов е „За” запазването на зелените площи.
3. Следователно 99% от анкетираните са „За” Мартин Заимов.
Между другото, ако трябва да оценявам предизборните кампании като творчески замисъл и техническо изпълнение, тази на Мартин Заимов е най-добра и най-интересна. Показателно е, че това схващане се споделя и от хора, много по-млади от мен, много по-непредубедени и не така странни и меланхолични. Разбира се, и тази кампания не е съвършена и си има един голям дефект и този дефект е самият Мартин Заимов, който така и не успя да прикрие зад емоционалните си изблици и междуметия впечатлението, че никога не е бил съвсем наясно с това как е устроена и как функционира Столична община. Пък и не е намерил време да се запознае в хода на кампанията. Но, за щастие, аз не трябва да оценявам предизборните кампании и няма да го правя.
Но дори без да правя оценки, не мога да не си задам един фундаментален, не политически, не естетически или технически, а изцяло комуникационен въпрос: как си представят политическите PR-и мисловните процеси, които протичат в главата на дадена електорална единица, например в моята, от момента на облъчване с предизборна агитация до момента на изправянето на единицата пред урната и нейното гласуване според целите и замисъла на политическите PR-и. Или иначе казано: наистина ли вярват политическите PR-и, че ще ме накарат да гласувам за някого точно с тези реклами, които му правят. Например:
Ходещите единици
Видях ги онзи ден на „Попа” – изглежда за последната седмица преди изборите всички щабове са оставили най-талантливите си хрумвания. Та това бяха няколко младежа облечени като зелени единици, за да внушат, че с №1 трябва да се гласува за някаква зелена партия. Преди време имаше и антиспин младежи, които се разхождаха маскирани като презервативи, макар че като презерватив не можеш да се маскираш, а можеш по-скоро като това, върху което той се слага, точно така, както е по-логично, ако те видят с черно наметало, да си помислят, че си се маскирал като Батман, а не като черно наметало. Разбира се, антиспин младежите не са лишени от комуникационен смисъл, защото сигурно е имало и такива хора, които са си сложили презерватив, след като са ги видели. Питам се обаче, каква реакция са предизвикали зелените младежи, освен ако целтана кампанията не е, разбира се, хората да си сложат зелени единици на пишките. И наистина, виждайки тази реклама, човек остава мотивиран по-скоро да си сложи единица на пишката, отколокото да гласува, за когото там е кампанията. Затова им се чудя на политическите PR-и. Или пък тези с
SMS-ите
Аз знам, че Искрен Пецов е виновен номерата на мобилните ми телефони да попаднат в списъка на предизборния щаб на СЕК. За който не знае, тоест за преобладаващта част от аудиторията, СЕК означава „Средна европейска класа”. Това, доколкото разбрах, е формирование на бургаски музикален продуцент, а в софийската му листа лъщят личности като Кристина Димитрова и Агент Тенев. Това формирование почти ежедневно ми изпраща SMS-и със строгата повеля да гласувам за това еди-кой-си да стане кмет на Бургас. Тъй като от пет поколения насам съм гражданин на София, моят глас за кмет на Бургас не струва и пукната пара. Да ме агитират да гласувам за такъв е все едно да ме агитират да си направя преглед за рак на гърдата. Но дори да предположим, че бях бургаски гласоподавател, питам се защо от щаба на СЕК са решили, че е достатъчно да ми наредят посредством SMS и аз веднага ще гласувам така, както са ми наредили…
Антония Първанова се снима на мотор с рокери. Аз съм кучкар, но следва ли от това, че ако Слави Бинев се снима на изложба на германски овчарски кучета, аз ще гласувам за него? Кое кара PR-ите да правят такива логически връзки? Кое ги кара да си мислят, че хората, които не харесват Бойко Борисов, ще гласуват за Слави Бинев само заради това, че архонтът-евродепутат личи на безвкусен плакат, където пука с игла балон, на който пък надве-натри е скицирано лицето на Бат’ Бойко? Ето, аз не харесвам Бригадир Аспарухов. Неприятен ми е както политически, така и естетически и съсловно. Но ако Юлиана Дончева се снима на плакат как с флумастер рисува мустаци на снимка на Бригадир, това означава ли, че моят глас автоматично отива за нея? Чудя им се на PR-ите…
Бате Бойко (да не си помисли някой, че след всичко казано дотук, моят глас ще отиде за него), той пък не си прави труда да обещава и омайва. Той казва: „Аз гарантирам за този и този и това трябва да ви е достатъчно да гласувате за тях”. Логиката на това комуникационно поведение е ясна и всъщност правилна, защото в ГЕРБ единствената конвертируема ценност е самият Бат’ с актива на медийните си изяви. Лошото обаче е, че Бат’ в много малко от случаите познава хората, за които гарантира. Вероятно в много селища Бат’ дори си няма и хабер, че гарантира за някого. Но PR-ите му очакват, че аз, бидейки, да речем, селянин от Долно Уйно ще си река: „Бай Иване, ти тоя кандидат за кмет го познаваш, защото той и сега е кмет и не само е кмет, ами негова е и кръчмата, дето те набиха и изгониха, като се напи, и затова ти го мразиш. Но щом Бойко Борисов гарантира с подписа си (гледах го по телевизора) за него, той, Бойко, разбира повече и ще трябва да гласуваме”. Ето, според мен, на такива невчесани мисли разчитат PR-те на Бат’ и, трябва да признаем, в болшинството от случаите са прави. Но пък аз такива „ГЕРБИСТИ” съм виждал в малките провинциални градове, че не знам кой трябва да ми гарантира за тях, за да им дам доверието си!
Нищо не казахме за Тити. Той пусна няколко телевизионни реклами, изразяващи самодоволното убеждение на щаба му, че разполага с коз, с какъвто опонентите не разполагат. Ето логиката на PR-те: „Тити е треньор по баскетбол, следователно е най-подходящият кандидат за кмет на София”. На тази и единствено на тази логически неправилна конструкция се гради Титивата кампания. А това послание даже не е и силогизъм като при Мартин, защото, ако беше, трябваше да гласи приблизително така: „Добрите кметове са добри играчи. Тити е добър играч. Следователно Тити е добър кмет”. Ама кой да мисли! Кой?!
Искате ли да ви кажа за кого ще гласувам аз? Няма да ви кажа, защото не смятам, че моето мнение е важно, пък и не искам да напиша нищо, което, макар и далечно, би напомнило за някакъв вид агитация. Мога обаче да споделя четири принципа, които ще ме ръководят, когато правя избора си:
1. Всяка политическа позиция е или лява, или дясна. Ако някой каже, че не е така, лъже, за да се хареса на повече хора. Аз съм десен човек. Тоест вярвам в свободната конкуренция и в това, че за всеки човек има такава конкурентна среда, в която да спечели с талант, труд и отговорност. Десните хора се грижат за обществото, а не очакват от обществото да се грижи за тях.
2. Всеки избор трябва да е справедлив. За съжаление, понятието „справедливост” е едно от най-относителните понятия, които хорта използват в мисленето си. За справедливо приемаме всичко, което мислим че ни се полага, а несправедлива е всяка ситуация, в която не получаваме това, което мислим, че ни се полага. Несправедлива е и ситуацията, в която някой друг получава нещо, което ние мислим, че не му се полага. Но пък същата ситуация е абсолютно справедлива от страна другия човек, който пък си мисли, че всичко, което получава, му се полага. От гледна точка на изборите би следвало да се приеме за справедливо онова гласуване, при което мислим, че на избрания от нас кандидат му се полага да е кмет, а пък на нас ни се полага точно той да ни е кмет.
3. Политическите убеждения са променливи. Има само един начин човек да остане с непроменени политически убеждения и той е самият човек да не се променя въобще. Бедните студенти са по-скоро леви и са склонни към солидарност и сдружаване. Когато започнат да печелят, стават десни прагматици и подкрепят всичко, което подпомага кариерата им. Ако забогатеят истински, стават десни консерватори и се нуждаят от политика за стабилност и запазване на статуквото. Ако обаче не спечелят нищо повече от месечната си заплата, колкото и добра да е тя, то идва момента да се пенсионират и тогава отново стават леви. Това е естествено като вдишването и издишването. Някой може да го нарече конформизъм, но за мен е по-скоро адекватно отношение към света и интелигентна оценка на мястото, което заемаме в обществото в един или друг момент от живота си. Затова, мисля си, богатите общества имат десни по същество управления (да не е посмял някой да каже, че Тони Блеър беше ляв в познатия на нас смисъл на думата), а бедните общества се управляват от леви правителства или от хунти, когато левите правителства станат прекалено леви дори и за стандартите на тези бедни общества. Дай Боже все повече хора у нас да гласуват дясно, не защото PR-ите така са им казали, а защото животът им е станал по-богат и така го изисква.
4. Всеки избор има различни последици. Не само дали този или онзи ще е кмет. Много хора казват: „Никой не ми харесва и за никого няма да гласувам”. Те обаче забравят, че всеки вот има своята положителна и своята отрицателна стойност. Винаги, когато гласуваш за нещо, същевременно гласуваш и против нещо друго. Досадно, но факт. Някой може много да харесва Мартин Заимов, но да не харесва Иван Костов и няма да гласува, за да не даде на Костов повече власт. Някой може да не харесва Бойко Борисов, но да гласува за него, защото иска сегашното правителство, ако не падне предстрочно, то поне да не повтори мандата си. Аз например харесвам Юлиана Дончева, но няма да гласувам за нея, защото жена ми ще ме бие. Такива работи…
Ето, оказа се, че е сложно да направиш избор. Защо ми трябваше да се замислям за всичко това. Има си политически PR-и, които услужливо ни предлагат готовите решения и ни спестяват време и сиво вещество. Ще взема сега да се разходя до „Попа” и дано срещна пак младежите-единици, за да видя за кого агитираха те и да ги послушам.
автор: sulla.blog.bg
прочетен: 1574 коментари: 12
последна промяна: 24.10.2007 20:34