Лично аз отстоявам убеждението, че процедурата „импичмънт”, приложена спрямо Владимир Путин, трябва да се нарича „импутмънт” – каза Теодор, братовчедът на Милен, и разтвори менюто, което му подаде келнерът със съответната чупка в кръста.
– От това следва, че първият президент, към когото се е приложила тази процедура, трябва хипотетично да се е казвал Владимир Пичин – обобщих аз, докато разгъвах салфетката и я мятах върху дясното си коляно.
Тъкмо сядахме в един пловдивски ресторант, недалеч от хотел „България” и неговото казино, в което преди няколко годни ме напиха с безплатно уиски и ме обраха, но това е тема на друг, много по-тъжен разказ. Намирахме се в Пловдив, за да посетим няколко родопски села, където Вави и Цоцон бяха изкупили ниви и къщи. Надявахме се и за нас да е останало нещо, макар че селяните сигурно се бяха усетили и бяха вдигнали цените.
– За мен водка „Юрий Долгоруки”, червен хайвер и две-три препечени филийки с масло – поръча Милен и седна на мястото си. – Да знаете с какво беше облечена бабичката, която събира стотинките пред кенефа! С фанелка с трикольорна джуфка и надпис „Не сте сами”…
– Че нали ги пуснаха вече – вметна Светката и удари на екс своята водка, за да може спокойна да мине на уиски.
– Някак мило ми стана: „Не сте сами” в клозета. Почувствах се част от едно голямо семейство.
– Откакто се върнаха сетрите от Либия, имам чувството, че и водата да пусна, пак те ще изтекат от казанчето! Надуха ни главите!
Междувременно всички бяхме поръчали и келнерът започна да носи първите неща. В моята салата доматите не бяха белени и аз я върнах, а манатарките в саханче, с които Теодор възнамеряваше да замезва евксиноградската си мускатова ракия, се оказаха замразени, а не пресни. Теодор възмутен стана да си върви, но ние го обградихме с внимание и съчувствие, успокоихме го и в крайна сметка го склонихме да остане.
– Що се отнася до медицинските сестри – реши Теодор да се включи в разговора и да забрави сполетелите го несгоди, – аз имам предложение. Да направят с тях един „Биг Брадър”, та поне да знаем защо си ги гледаме по цял ден.
– Да, хората ще пускат SMS-и, а със събраните пари ще им купят по един апартамент – каза Светката и махна на келнера да му донесе още едно уиски. „Много кърка Светката” помеслехме си ние, но се възползвахме от появата на сервитьора, за да завторим и своите питиета.
– Те вече им купиха – каза Милен. – Сега всички се надпреварват да им се слагат.
– Правят го, защото всички телевизии се изтрепват да ги дават, а пък тарикатите искат да попаднат в кадър с тях и да си направят реклама.
– Ама това ще е чудо за три дни. След месец-два ще ги забравят, както забравят звездите от „Биг Брадър”. Някой помни ли кои бяха в първия сезон? Във втория? Трети имаше ли, нямаше ли?…
– Ти какво очакваш?! С какво са забележителни сетрите? Обикновени хорица, които са станали популярни заради нещо, което нито е тяхна заслуга, нито пък е, защото са много умни и интересни.
Започнаха да носят топлите предястия. Кралските скариди в доматен сос изглеждаха толкова добре, че логично породиха идеята за бяло вино. Братовчедите Милен и Теодор се скараха на концептуална основа. Милен искаше да се поръча Пино гриджио на Банфи, докато Теодор настояваше за Гевюрцтраминер от Нова Зеландия. В крайна сметка поръчаха и двете, донесоха ги и ги сложиха в двата най-отдалечени един от друг края на масата – всяка бутилка в своята си шампаниера: ярък символ на контраста и непримиримостта на възгледите.
– Аз си мисля друго – хлъцна Светката, докато преливаше четвъртото си уиски в чашата от третото. Кога беше поръчал и изпил третото, за нас остана загадка. – Няма ли да се сърдят либийците, като освободихме сестрите още на летището?
– Че ти не си ли чул? Днес Либия е отправила нота, в която протестира за незачитане на спогодбата от 1984. Говори се дори за разваляне на дипломатическите отношения и за изгонване на всички българи, които в момента са на работа там.
– Голям ташак ще стане, ако либийците сега арестуват още петима българи и ги вкарат в затвора. Представяте ли си: всичко отначало. Арести, разпити, средновековни изтезания с електрически ток…
– Хм – почеса се Теодор по главата, – на дърти години научавам, че средновековието е било електрифицирано.
– Ивайло Карфин – продължи Светката, – дори не той, ами Сергей Станишев ще се изцепи, че трябва да се изчака развитието на процеса, защото новите петима може наистина да се окажат виновни, да са варили ракия и да са търгували с маратонки като предишните.
Донесоха основното ядене. Бяхме поръчали кило печено яре откъм плешката. Ярето във всички случаи е за предпочитане пред агнето, което от ранна възраст носи тежкия овчи аромат, който при ярето го няма. За съжаление, малцина осъзнават това и аз съм попадал в не едно заведение, където пекат ярета, но ги представят за агнета, защото иначе тъпите клиенти няма да си ги поръчат: о, неразумни и юроди! Както и да е. Милен се зае да разхвърля ярето по чиниите, а Теодор и аз си поръчахме бира, защото намерихме ситуацията за коренно променена и налагаща съответната гъвкава промяна в подхода към себе си. Светката сякаш не забеляза всичко това. Единственият знак, който даде, че все още поддържа връзка с реалността, беше петото уиски, което си поръча, без да удостои келнера с поглед.
– После – продължи да излага Светката политическите си видения – Либия ще обвини новите петима задържани българи в това, че нарочно са заразили с трипер ходжата в джамията в Триполи и ще поиска да се отмени смъртното наказание на Садам Хюсеин, след което да се платят пари. Ние няма да се съгласим, но вестник „Стандарт” ще отпечата лентички, а мъжът на Ангела Меркел ще се притече на помощ със самолета на унгарското правителство.
– Ти си пиян! – процеди през зъби Милен, а Светката охотно се съгласи.
– Хайде да играем на политици – предложи Теодор. – Аз ще съм Горги Първанов и ще помилвам онези две девойки на масата до прозореца.
– Супер! – вдъхнови се Милен. – Аз съм Румен Петков и отивам да се изпикая в саксията пред ресторанта.
– Аз пък – стана Светката, олюлявайки се, – съм Иван Костов и подавам оставка. Тръгвам си!
Всички взехме да се вайкаме в един глас и да го молим да не ни напуска.
– Добре – великодушно се съгласи Светката и си седна обратно на масата.
– Прави ми впечатление – казах аз, – че преди шофьорите на скъпи коли бяха най-големите грубияни по улиците, а сега са най-толерантни и възпитани.
– Хайде да започнем отначало! – сети се Светката. – Сервитьорю клет, я ела насам! Отсервирай всичко!
Сервитьорът отсервира всичко.
– Добър ден – каза Светката. – За мен малка ракия „Търговишка юбилейна”, шопска салата и менюто.
– За мен узо „Пломари” и таратор в чаша – включи се Милен.
– Аз ще изчакам менюто. Не съм решил още – въздържа се Теодор.
Аз казах, че не мога повече и станах.
Навън се сетих, че се бях зарекъл да не се качвам в колата си след употреба на алкохол. Стана ми съвестно. Не защото бях употребил алкохол, ами защото направо си се бях напил. Стана ми съвестно, защото беше още ранен следобед, бях в Пловдив, а ме чакаше още път. Преглътнах угризенията си и все пак се качих в колата. Там срещнах разбиращия поглед на моя шофьор, който включи двигателя и секунди по-късно ме облъхнаха освежаващите струи на климатика.
