Дали ще си спомните простатата, която звъни винаги навреме, не знам, но тогава бях сигурен, че е достигнат върхът на рекламната неповторимост. Желесто (или по-скоро жлезесто) образувание в обков на будилник не дава на човека да спи, ами го кара час по час да става да пикае. Това е увеличената простата, която тормози стопанина си. Този артистичен полет на фантазията, проявен вероятно от млад рекламист, копнеещ шефът му да го забележи, иде единствено да ни мотивира да си купим (чакай да проверя пак, че да не сбъркам…) Простамол Уно на фирмата Berlin-Chemie. И как да не си купим при тази образност, символичност, алегоричност и всякаква друга тропичност и иносказателност на рекламата! Човек ще рече, че полето на третиращите простатата препарати е разчистено веднъж завинаги, но ето, две години по-късно Walmark отвръща на удара.
Има ли рекламен гений, който да измисли нещо по-въздействащо от Звънящата Простата? Възможно ли е този шедьовър да бъде засенчен? Да, има. Да, възможно е. Това е рекламният гений, който измисли Ходещия Писоар! Ето как Простенал натри муцуната на Простамол (Господи! Тези два препарата са като Туидълди и Туидълдъм* и непрестанно ме объркват!) и ето как Walmark отвърна на удара на Berlim-Chemie или поне рекламистите на първите се опълчиха срещу същите на вторите. Но какво да се прави… Рекламите са принудени да живеят в пренаситената и агресивна среда на други реклами като тях. За някакви си 12 минути на час се натъпкват около 30 клипа, без да броим хитруванията под формата на спонсорство на прогнозата на времето или платени съобщения извън регламентираните блокове. Затова и изтерзаните им автори се чудят какво да измислят, та дано станат малко по-забележими, да се откроят сред другите и хората да им кажат „Браво!”. Ето например има една реклама на дамски превръзки които са представени като територии с три охраняеми зони, от които течността (тоест мензиса) не може да избяга (изтече), защото се включва аларма. Хитро, а?… Друг е въпросът доколко работят една за друга рекламните кампании на иначе конкурентни продукти с почти еднакви имена. Представете си, че в света на добрите автомобили борбата се води не между BMW и Mercedes, а между BMW и DMW. Тогава, ако допуснем, че и двете имат пари да си наемат добри рекламисти, в медийното пространство ще се получи синдром, който аз ще нарека „рекламен порок” (нали знаете, сърдечният порок е, когато кръвта преминава от камера в камера, вместо да тече по предназначение). И така, BMW плаща за реклама, рекламата става чудесна и въздействаща, хората я гледат, мотивират се, събират пари, отиват в магазина и си купуват DMW.
Какви рискове крие нашата ситуация от гледна точка на горния анализ. Да речем, че един наш природен интелигент се е извисил над дребнавото и е пропуснал да се осведоми относно разликата между писоар и тоалетна чиния, за което никой няма право да го съди! Тогава той, попадайки под въздействието на рекламата с писоара, много вероятно ще си купи тоалетна хартия „Белана”. Или пък човек, чувал думата простата, но чужд на словообразувателните латински суфикси „-мол” и „-нал”, ще разбере, че става дума за коварната жлеза, но дали ще си купи от този, който е платил за рекламата, или, без да ще, ще напълни джоба на конкуренцията?… Да-а-а… Сложен и объркан живот.
Но нека рекламистите не се обезсърчават. Нека продължават да създават своите незабравими образи, своите играещи баскетбол картонени кутии, писоари, преследващи хората, танкове, пиещи хапчета за отслабване, еректиращи самолети, звънящи жлези и тъй нататък, и тъй нататък, и тъй нататък…
*Наш Туидълди със Туидълдум
се съгласиха да се бият,
защото тъй било станàло,
че Туидълди решил на ум
и развалил на Туидълдум
най-новото му кречетало.
(Луис Керъл, „Алиса в огледалния свят”)
автор: sulla категория:
прочетен: 1053 коментари: 13
последна промяна: 24.10.2008 18:54