Село Доброславци мирише на незаконно изхвърлен от „Софарма” аналгин. За това еко-безобразие научих с неприкрито възмущение тази сутрин от програма „Хоризонт” на БНР, докато се прибирахме с шофьора ми от посещение при зъболекарката, но не по стоматологична нужда,а за да й подаря една бутилка грапа, закупена специално за нея от Италия с любов и признателност, но, мисля, това е нещо съвсем друго и няма никакви допирни точки с Доброславци, аналгина и програма „Хоризонт”.
И така, ключовата фраза изтече от ефира и животът (поне моят скромен и скучноват интелектуален живот) вече не беше същият:
Доброславци мирише на незаконно изхвърлен аналгин!
Сигурно някой ще се попита дали не съм се попитал как мирише незаконно изхвърленият аналгин, но, питайки се, ще сгреши. Истината е, че се попитах как мирише законно изхвърленият аналгин. И, изобщо, как законосъобразността влияе върху миризмите на нещата? Очевидно, обикновеният аналгин не мирише така, както мирише изхвърленият аналгин. Дори съм сигурен, че изхвърленият в контейнери за разделно събиране аналгин мирише различно от аналгина, изхвърлен от организма след предшестващ перорален прием. Най-вероятно има разлика и между миризмите на аналгините, изхвърлени съответно от бъбречно-пикочния и от стомашно-чревния тракт, такава разлика, че често само врял и кипял фармацевт би разбрал, че въобще става дума за аналгин, а не за амидофен, например. Тогава съвсем естествено е да се предположи и да се приеме, че и незаконно изхвърленият аналгин има различна миризма от тази на законно изхвърления такъв. Незаконният е някак по-непокорен, с тръпчива жилка на риск и неподправен букет от силни мъже и адреналин, отделен под угрозата на прокуратурата и данъчните власти. Докато ароматът на законно изхвърленият аналгин пленява със своята уравновесеност, спокойствие, но и лека тъга като от златна сватба и доминираща хармония между обществените и частните интереси, между стопанските субекти и контролиращите органи на властта, между деня и нощта, Ин и Ян и прочие досадни сравнения.
А какво ли ще бъде, ако затворниците, вместо да метат улици, започнат да пекат скара с крадени пържоли и кюфтета? Ароматът на незаконната скара ще се стеле тежко над земята и ще блазни българина със сладникавата си романтика. Ще се преплита с миризмите на незаконно и непрано бельо и ще се промъква в ноздрите ни по един абсолютно незаконосъобразен начин!
автор: sulla категория:
прочетен: 1002 коментари: 11
последна промяна: 21.10.2008 18:29
