Като че ли Милен наистина беше решил да продаде гласа си на изборите.
– Още една малка Kilkenny – каза той и понечи да зашлеви севитьорката, която вече трета минута бавеше белия сос за чипса, но Батко го укроти със съображението, че сервитьорката е още нова и не се е запознала до съвършенство с нашите старчески навици.
– И за мен още едно.
– Black Bush, нали? – показа дабра памет девойката.
– Да и още един малък Heineken.
– Не е трудно – продължи мисълта си Теодор, баровчедът на Милен. – Ще преебем турците с една проста мярка. Просто трябва да се забрани двойното гражданство.
– Елементарно – солидаризирах се аз и веднага след това се възмутих: – Че какво,моля ви се, значи двойно гражданство! Това е все едно да имаш две съпруги или да пиеш уиски с бира!
– Е ти не пиеш ли това?
– Наистина…
– А пък аз бих си продал гласа на всеки – разля бирата си Милен и веднага си поръча нова, – само че ще им обявя такава цена, че свят ще им се извие… Особено тарифата ми за ДПС майката си трака!
– Имам един приятел, който им се продаде, за да го направят заместник-министър.
– Не! – обиди се Милен. – Аз няма да се продам толкова евтино!
– Извинявай…
– Ще гласувам за ДПС, ако ме направят шеф на ДАГ.
Тоест, главен архитект на София, искаше да каже Милен, пожелавайки да углави Дирекция „Архитектура и градоустройство”.
– И не само аз ще гласувам за ДПС, ами ще ви накарам да гласувате и вас. Ето ти, например – прикова очи Милен в моите, – няма ли да гласуваш за ДПС, ако ти обещая, че ще направя Банкя зона, свободна от строителни ограничения?
Милен знае, че имам земи в Банкя, които отчаяно се мъча да превърна от селски в регулирани. Затова свири на тази струна като един Янко Музиканта от Сенкиевич, макар че същият е написал и много по-смислени книги като Quo vadis, Krzyzazy и прочие.
– Хм… – престорих се, че се колебая аз.
– Ето моята програма – обобщи Милен: – ще гласувам за когото ми кажат, ако ме направят шеф на ДАГ и ми разрешат да си учредя из цялата страна зони, свободни от ограничения за строителство. Да мога да раздавам ПУП-ове*, на когото си поискам!
Батко не издържа и си поръча една водка. Водката с лаврак не си подхожда, но пък не е и подходящо да се предлага лаврак в една ирландска кръчма. Споменах ли, че действието се развива в J.J.Murphy’s на „Кърниградска” между „Борис” и „Асен”?…
– Освен това – продължи Милен, с което отегчи братовчед си Теодор и той отиде да пикае, – имам и други идеи. За цялостна политика. Например плаващ ДДС. Цигарите и алкохолът да се облагат с 1 до 2% ДДС. Детските храни, хуманата и памперсите – с не по-малко от 30-40% ДДС. Книгите, театрите и лекарствата – с 50% ДДС. До 55% за животоспасяващите.
– Наздраве!!! – трогна се Батко.
– Аз пък – предложи Теодор, облекчен и позитивно настроен – бих се обявил за легализация на корупцията.
– Така ли? – поръчах си още едно уиски аз.
– Ами, да. Дори рушветите, освен да се разрешат, трябва да се освободят от данъци, защото, ако се обложат, ще породят нова корупция.
– А аз – казах аз – съм против плоския данък. Искам плоският данък да се смени с изпъкнал данък.
– Ашколсун!!! – отново се трогна Батко.
– Изпъкналият данък се състои в следното: колкото повече печелиш, толкова по-малко данъци плащаш. Накрая идва онзи момент, когато не плащаш никакви данъци. Това е първата граница на изпъкналия данък. По-красива е втората граница. При нея, ако спечелиш повече от необходимото, за да не плащаш никакви данъци, започваш да получаваш прогресивно финансиране от държавата. На всеки сто лева, за които не си платил данъци, държавата ти плаща по десет отгоре. После ти правят ревизия и ако не си усвоил всичко, което ти се полага, наказват те да усвоиш още.
– Ето това е дясно мислене – щракна с пръсти Теодор и веднага му донесоха сметката.
Теодор плати и това изпълни всички нас, останалите, с дълбоки утризения.
—————————
* ПУП – подробен устройствен план, с който започва всяко застрояване – б.М.**
** б.М. = бележка на Милен