Общото между полицаите и балерините е това, че и двата вида личности се пенсионират с привилегии. Що се отнася до разликата, тя е очевидна. Не е все едно дали кръстовищата и граничните пунктове ще бъдат окупирани от полицаи или от балерини. Първо, гледката няма да е еднакво естетична, второ, ако балерините безобразничат, полицаите ще дойдат да ги разгонят, обаче ако безобразничат полицаите, за балерините ще е по-трудно да се намесят, пък надали имат и такива правомощия. Накратко – ако има кой да ни пази от балерините и това донякъде ни успокоява, то от полицаите няма кой да ни пази, което ни прави малко нервни
Какво е протестирането? То е причиняване на неудобство с цел привличане на внимание. Целта му може да е или събуждане на състрадание и желание за солидаризиране, или просто тормоз. Състрадание и солидарност предизвиква това протестиране, при което непротестиращите признават, че протестиращите имат право да искат това, заради което протестират, че то е редно, че то е правилно и че щом протестиращите са лишени от него, то те са несправедливо ощетени и следва справедливостта да бъде възстановена. Ей тъй, заради самата справедливост. Такъв беше случаят през 1990, когато сваляхме Луканов. Градският транспорт стачкуваше, но всички бяха на страната на шофьорите и хората качваха в личните си автомобили други хора от зарязаните спирки на автобусите.
Изобщо, хората са чувствителни към справедливостта. Ако днес полицаите им причиняваха неудобства защото всички останали – и лекари, и учители, и инженери, и работници, и селяни, и чиновници – се пенсионираха с по 20 заплати, а само полицаите не, то гражданите щяха да ги разберат и да кажат: „Справедливо е! Справедливо е и полицаите да се пенсионират с 20 заплати като всички останали!“. И сигурно щяха да изтърпят блокираните кръстовища с одобрително клатене на глава. Но когато искат те да имат привилегии, каквито другите нямат, когато искат да спрат да работят за обществото в разгара на продуктивната си възраст и, докато обществото им плаща пенсия, да отидат да работят като охранители за онези, от които досега уж са отбранявали обществото, при това с една шапка пари на изпроводяк – с това полицаите трудно ще предизвикат състрадание и солидарност у публиката.
Те добре разбират всичко това, следователно техните действия не търсят съпричастност, а съзнателен тормоз над цивилни граждани. Действията им целят чрез умишлен терор да получат от обществото нещо, което обществото не желае да им даде, защото е на мнение, че не е справедливо да им го дава. Полицаите не могат да кажат: „Ние искахме да изплачем мъката си, ама те не ни разбраха“, защото много добре знаят какво правят. Техният синдикален водач Галентин Грозев открито заплаши: „…ще накараме всички да разберат какво е хаос при липса на полиция“.
Това не е „хаос при липса на полиция“. Щеше да бъде, ако безчинстваха например пощальоните, а полицаите си затваряха очите. В случая обаче полицаите са самият субект на беззаконието. Те не „липсват“, а натрапчиво присъстват в центъра на събитията. Те генерират безредиците, срещу които трябва да се борят по силата на служебните си задължения. Ако студенти блокират Орлов мост – това е хулиганство. Ако го блокират полицаи, вече е държавна измяна. Когато обществото е въоръжило някого, за да пази интересите му, то този „някой“ вече е по-особен вид гражданин. С по-специални права, но и с по-специални отговорности.
Дали младите полицаи, когато са постъпвали на работа в „системата“, са размишлявали сериозно над този аспект от битието си или просто на техния хоризонт мамещо е трептяло сладкото видение на 20-те заплати при пенсиониране? Ако е второто – лошо. То означава, че такъв полицай през цялата си кариера ще очаква единствено нейния край. Службата му към държавата и обществото ще бъде досаден епизод преди истинското начало на неговия живот.
Всъщност, не полицаите са тези, които трябва да протестират. Трябва да протестират гражданите. И не срещу полицаите, колкото и осъдителни да са действията им, а срещу философията на привилегиите. Чрез тази философия комунистите помагаха на човека да бъде към човека „брат, приятел и другар“. Днес изглежда, че полицаите са се опълчили срещу властта и всеки, който наблюдава отстрани този псевдоконфликт, бърза да си избере отбор, който да подкрепя, за когото да вика и да се вълнува. Едни викат за полицаите, защото харесват всичко, което клати властта. Други викат против полицаите, защото в тяхно лице виждат изнудвачи и търсачи на лични облаги. Всъщност, няма никаква конфронтация, няма никакъв конфликт. Властта и полицията са едно.
Защо от поколения наред социални привилегии получават именно полицаите, а не пчеларите или диригентите? Техният труд ли е най-тежък? Те ли най-рано се похабяват? Не. Полицаите получават привилегии по една единствена причина – един ден, когато пчеларите и диригентите се разбунтуват, да застанат не на тяхна страна, а на страната на властта.
Полицаите не получават привилегии, за да охраняват реда, да се борят с престъпността и да защитават законността. За това те получават заплата. Привилегии получават, за да бранят властта от народната любов. Е, от време на време се зъбят, ако пържолата е по-малка, но това не променя отношенията им с господарите. Затова днешните „протести“ на полицаите не са нито социално, нито политическо, нито гражданско движение. Та са обикновени търкания между боса и неговите бодигардове. И като такива очаквано не предизвикват обществено съчувствие и солидарност.
Днес освиркват вътрешния министър задето казал, че ще приеме заявленията за напускане на протестиращите. Пищят, че това са уволнения и разчистване на сметки. Ако са искрени обаче, полицаите трябва да се чувстват поласкани, защото така са респектирали работодателя си със своите протести, че той се е предал и е решил да удовлетвори заявленията им. Ако пък са подали заявления за напускане с намерението те да не бъдат приети, то докъде се простира искреността им? Дали истинското намерение не е било отново изнудване? На това да отговорят синдикатите, които подстрекават полицаите и организират метежите от последните дни. Аз замълчавам, защото не разбирам какво е това „синдикат в полицията“. Синдикатът е организация за силово противодействие на работника срещу неговия работодател. Работодател на полицаите (доколкото те изобщо могат да бъдат наричани „работници“) е гражданското общество чрез своите институции, една от които е и самата полиция. Срещу гражданското общество ли синдикатите ще противодействат силово? Как точно ще изглежда това силово противодействие? Да не би вече да започваме да виждаме как?…
За „протестите“ на полицаите някой трябва да понесе отговорност. И колкото по-дълго продължат тези „протести“, колкото повече български и международни „здрави сили“ ги яхнат за обслужване на тесните си корпоративни и политически интереси, толкова отговорността трябва да е по-тежка и назидателна. Мисля, че мерките за възстановяване на реда и законността трябва да започнат веднага. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или, поне на първо време, картагенските полицаи да бъдат уволнени.
Илюстрация: Тревор Ашли в “Дебелия лебед”