Съотечественици и съотечественички, моля, не протестирайте за щяло и нещяло! Ще дойде ден, когато наистина ще трябва да протестираме за нещо, но тогава думата „протест“ вече ще се е превърнала в нещо друго, съдържанието на понятието ще се е променило до неузнаваемост и вече ще означава нещо, общо взето, неприятно и съмнително в диапазона между „ексхибиционистична манифестация на самовлюбени индивиди“ и „активно мероприятие на задкулисието и мафията“.
Самият аз обичам протестите. Бил съм по улиците и площадите, когато трябваше да сваляме Луканов, а после и Виденов, разходих се даже и на протестите срещу Орешарски, макар времената да бяха вече съвсем други. Вярвам, че излезлите на улицата гневни граждани са последното, но и най-блестящо оръжие на демокрацията и свободата. Но именно затова то не бива да се вади от ножницата без сериозна причина и да се размахва в махленски свади и кръчмарски скандали.
Онзи ден пред Парламента се опита да се състои поредният изсмукан от пръстите протест. Най-забележителното в него беше, че гузната власт се уплаши повече отколкото трябваше и се презастрахова като изсипа на площада полиция и жандармерия, надвишаваща по численост самите протестиращи. Иначе те за пореден път се възмущаваха от „живота, вселената и всичко останало“ и така не дадоха да се разбере какво искат всъщност. При това положение страничните наблюдатели си позволиха да направят заключението, че маргинални мераклии за власт са решили да поразмътят водата, та да видят нямали да се хване някоя рибка в нея.
Така и не се разбра чий е протестът, не се разбра кой протестира. Очевидно не беше „народът“, нито „целокупната нация“, нито даже „гражданското общество“. Появиха се активисти на някаква партийка, чиито лидер (Боян Расате) така и не се реши да вземе думата и да ораторства, появи се вечно изплъзващият се от специализираното здравеопазване Йоло Денев, появиха се и едно две млади лица, изживели звезден миг на медийна популярност по време на предишните протести, но позабравени оттогава, защото няма и с какво да бъдат помнени. Колкото и малобройни да бяха, протестиращите се разцепиха на две крила: широки и тесни. Широките издигнаха лозунга „Партиите вън!“, а тесните извикаха направо „Всички вън!“. Накрая се зарадваха на шизофреничната оставка на образователния министър и люшнаха хорце, развели наши и чужди знамена.
Пагубно е за един протест да не се знае чий е, особено ако целите му са сваляне на властта. Тогава се случват две лоши неща: първо, започваш да подозираш, че става дума за манипулация и зад „протеста“ стоят недобронамерени сили и второ, обикновено се оказваш прав за първото. За да успее нашият протест, за да го погледнат ако не със съгласие, то поне с уважение, той трябва задължително да отговаря на три условия: да е налице реална алтернатива, която той се стреми да реализира, да има ясен субект, който веднага да замести изметената от протеста власт, и да е убедителен за периферията, за страничните наблюдатели.
Последният протест не предложи никаква алтернатива. Все едно обсъждаш лятната ваканция с жена си. Тя казва: „Да отидем на Говедарци“. Ти протестираш: „Не! Никога! По-добре мъртви, отколкото на Говедарци! Там е тъпо! Това е подигравка със семейството и изконната му лятна ваканция!“. Протестираш, но не предлагаш да отидете на Боровец или на Златни пясъци, където си се постарал да провериш как са хотелите, кое колко струва и могат ли да се направят резервации. Протестираш, тръшкаш се, призоваваш свещени идеали, но в крайна сметка отивате в Говедарци. Ако протестираш срещу някакви говедарци, но не предлагаш нищо в замяна или (което е по-лошо) предлагаш невероятни глупости от рода на това да се разпусне цялата държава и веднага след това да се проведат мерки, които може да осъществи само една много силна държава, тогава ще си останеш с говедарците и говедарците ще си останат с теб.
Последният протест не показа субект. Махането от власт не е просто махане на някого и нещо, а преди всичко издигане на някого другиго и нещо друго. Този някой и това нещо трябва да се знаят от самото начало и да са приемливи за повечето хора. Какво значи да се разпуснат всички институции и вместо тях да управлява временна седемчленка, която взима решения при мнозинство 5:2 (така искат протестиращите)? Откъде се избира „великолепната седморка“? Сред най-силно крещящите на площада пред Народното събрание? А съгласни ли ще бъдат крещящите по площадите на другите градове, стига да има такива? Или пък се организират повсеместни честни, демократични, неподправени, невиждани досега избори за тази седморка. Кой ги организира, щом няма институции? Кой ги финансира? Слава Богу, не и олигарсите, защото едно от условията на протеста е да се махнат и те: „Хей, бай Ковачки! От утре не си вече олигарх!“. Същото важи и за избора на исканото народно събрание от 100 депутати (не знам защо все още има наивници, които вярват, че колкото по-малко са депутатите, толкова по-голяма е демокрацията).
Всички са чували за т.нар. „въстание“ на Ивайло. Обаче дали всички помнят и знаят срещу кой средновековен #КОЙ? е било то, кого точно е свалило, кого е махнало от власт? Колцина ще кажат, без да отварят Гугъл? За съжаление, онзи ден не само ярка и разпознаваема личност, но и що-годе приличен политически субект (партия, коалиция или даже някакво сдружение) не пожела да оглави протеста, да го олицетвори, да му придаде смисъл, цел и перспектива. Да каже: „Махни се, жено, от печката! Ти не умееш да готвиш, аз съм Гордън Рамзи!“.
Периферията не се вдъхнови. Гражданите, които обикновено следят с любопитство случващото се на жълтите павета, сега не само не се заинтригуваха, но даже се и отегчиха. А един протест, дори да е събрал не 200, а 20 000 души на улицата, нищо не струва, ако зрителите пред телевизорите не кимат одобрително с глава. Организаторите на подобни „протести“ знаят, че не притежават нищо оригинално, нищо интересно, с което могат да трогнат зрителите пред телевизорите. Затова прибягват до грандиозен в своята епичност и бездънен в драматичността си наратив. Самообявяват се за говорители на нацията и отчаяни защитници на вековните ѝ ценности. Сякаш нацията ги е молила да я представляват. Използват българското знаме да го декорират с мечове, чукове, ятовата гласна, разни тайнствени знаци и изобщо с каквото им падне, да се увиват в него, да драскат лозунги отгоре и да боядисват в цветовете му лъвове, гневно ревящи от билото на Балкана срещу целия развратен свят, който отказва да види българското величие и да се поклони пред страната на розите и киселото мляко, на баба Ванга и поп Богомил. Лишените от собствено съдържание и стойност поборници ревностно плющят с портрети на Ботев и Левски, за да покажат, че тези велики българи ги наблюдават отнякъде и одобряват поведението им. Всъщност и Левски, и Ботев биха се потресли от тази долнопробна пропаганда, в която са въвлечени – и двамата културни и образовани хора от добри семейства; единият свещеник, а другият журналист. Идеите на онези, които днес се кичат с имената им и обличат фанели с техните образи, са наивни и първобитни дори за стандартите на 19 век. Кого да вдъхновиш с тях?
Та, такива работи, сънародници и сънароднички. Страхувам се, че протестите в България започват да приличат на мониторинговите доклади на Европейската комисия – все още звучат заканително, но всъщност вече никой не им обръща внимание. Това не е хубаво по много причини, но аз ще изтъкна само една. Когато няколко протеста срещу системата, властта и управляващите не предизвикат нищо, то хората неволно започват да си казват, че системата, властта и управляващите не са толкова лоши и срещу тях не си заслужава да се протестира. А може би системата, властта и управляващите желаят точно това? Може би протести като последния са по-скоро изгодни за тях, отколкото опасни? Задавайте си този въпрос (колкото и параноичен да е той) всеки път, когато някой поиска от вас искрен граждански порив. Питайте се кой го иска, защо го иска. Коя е групата с най-голям интерес от цялата работа и вие попадате ли в нея. Когато видите, че някой очевидно по-глупав от вас се опитва да ви убеди в нещо, в което очевидно и сам не вярва, то той ви агитира или срещу заплащане или с други някакви планове, в които няма място за вас. Бягайте от евтината пропаганда, защото тя е лъжа, а чрез лъжа не се постига нищо добро. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Ще се видим на следващия истински протест…
