Батко знаеше, че не трябва да пие бира, кафе и шампанско едновременно, защото после често пикае, но тази сутрин волята му за пореден път го изостави и той постъпи точно така. Затова когато наближи неговият ред за презентация, той вече едва се устискваше.
– Не мога! – изпъшка той. – Трябва да пикая!
– Трябва да презентираш! – поправи го Милен.
– Ако ме извикат, започни вместо мен. Като се върна ще се включа.
Намираха се в големия правешки хотел, но не за да играят голф, нито да им правят източни масажи със специални обли камъни и миризливи масла. Не бяха и за да се наливат с алкохол, защото това те можеха да правят денонощно, без да се налага да се намират някъде за тази цел. Бяха тук за конференция на Асоциацията на консултантите по европейските фондове. Преди два-три месеца, някъде в края на пролетта и началото на лятото, Хер Дидев беше въздъхнал над чашата си с пастис и беше отронил:
– Не може повече така!
– Как така, Хер Дидев? – беше се поинтересувал Джовани.
– Ами, така: само да плюскаме и да се наливаме.
– Но пък го правим по всички краища на света – справедливо беше опонирал Теодор, братовчедът на Милен.
– И дори по пътя на отиване и на връщане от тези краища – беше допълнил Милен, братовчед му.
– Да, но не може! Трябва да се занимаваме с нещо по-полезно.
– Например?
– Да си направи фирма.
– Че ние и сега си имаме фирми – беше се включил Батко, след като беше преминал от ирландски на шотландски сингъл молтове, които както винаги караха езикът му да се плете след четвъртата чаша.
– Да, но не се трудим в тях. Плащаме на управители. Дори не знаем каква дейност развиваме!
– И това е вярно – беше се почесал по главата Джовани.
– Иска ми се да си имаме фирма, в която да си работим ние си.
– Прозвуча много уютно – беше отбелязал Батко.
– И каква дейност ще развиваме? – беше полюбопитствал Теодор, ровичкайки в крем-брюлето си.
– Не съм го измислил още – беше свил рамене Хер Дидев.
– Сега са много актуални европейските фондове – равнодушно беше отбелязал Милен. – Всички пари са там. Спрат ли фондовете, спира и държавата.
– И какво? Да кандидатстваме за финансиране ли?
– Глупости! Ще консултираме други да кандидатстват а те ще ни дават процент.
– Хитро!
– Ловко!
– Кофтито е, че трябва да се съобразяваме с много европейски правила – беше казал Теодор, братовчедът на Милен.
– И с много европейски директиви – подкрепил го беше Милен, братовчед му.
– Какви пък толкова директиви! – войнствено беше хлъцнал Батко.
– Представа си нямаш! За правите краставици не си ли чувал?
– Н-не…
– Ами краставиците трябва да са прави. Това е.
– Що?
– Да не предизвикват вагинални разкъсвания.
– Аааа, ясно…
Това беше преди два-три месеца. Днес фирмата беше факт и се казваше Joint Bulgarian Consultants. И не само беше факт, но и член на асоциация на подобни фирми – първата, която им попадна в Гугъл. Същата асоциация събра тлъста такса от членовете си и организира въпросния симпозиум в Правец. И ето ги сега в конферентната зала да чакат реда си за презентация, за която така и не разбраха, че изобщо не е задължителна.
– Хайде! Връщам се веднага! – каза Батко и стиснал бутове, изприпка със ситни крачки навън.
– А сега – тържествено и щастливо обяви модераторката (руса мома с малки цици и голям задник) – давам думата за презентация на Joint Bulgarian Consultants!!! Аплодисменти!!!
Милен се огледа безпомощно. Джовани и Хер Дидев упорито избягваха да срещнат погледа му. Милен въздъхна, направи се, че се навежда за нещо в чантата си, дръпна окуражаваща глътка евтин Bunnahabhain 1997 18 Year Old Berry Bros & Rudd, и се запъти към подиума. „Другите носят компютри и прожектират разни шарени диаграми – мина през главата му. – Ние нямаме такова нещо“…
Застана на катедрата, прокашля се и намести микрофона. Погледна с надежда към входа на заседателната зала, но Батко не се виждаше никакъв. Притвори примирено очи, прокашля се още веднъж и започна по единствената тема, която беше чувал във връзка с европейските директиви:
– Дами и господа! Както знаете казанчетата на клозетите вече не могат да бъдат по-големи от 12 литра и ние сме длъжни да се съобразяваме с това. Но заедно с генералната линия на директивата, общността се изправя пред редица предизвикателства от по-конкретен порядък. За да бъде една регулация ефективна, то всички параметри в нея трябва да бъдат синхронизирани помежду си. Какво означава това, преведено на простонароден език? Това означава, че ако имаме фиксирани параметри на отмиващия агрегат, то те трябва да бъдат релевантни към фиксираните параметри на отмивания субстрат. Казано още по-просто, ако количеството вода в кенефа е ограничено, то трябва да бъде ограничено и лайното. Не може с едно и също количество вода в Европейския съюз да отмиваме различни по големина и консистенция лайна.
Милен направи пауза, за да отпие от грижливо приготвената пред него минерална вода. Залата беше притихнала.
– И така – продължи Милен, – предизвикателствата са две. Първо, на какви стандарти да отговарят лайната в Европейския съюз и, второ, как ще се осъществява мониторингът върху спазването на тези стандарти. Аз мисля, че не е наша работа – на нас тук, в този уютен хотел – да изчисляваме дължината и диаметъра на европейското лайно, нито пък неговата плътност, гъстота и хлъзгавост. Има си институти с достатъчно щедри бюджети, които могат (и са длъжни) да направят това. Именно те ще кажат какво е оптималното съотношение между тези параметри, така че лайното лесно и безпрепятствено да може да бъде отмито с фиксираните вече 12 литра вода. Ерго: дължина и дебелина на лайното къмто пропускливостта на канала в съответствие с количеството и налягането на водата – това не е наша работа.
Милен отново отпи глътка вода. Бледа женица в дъното плахо се прокашля и тази кашлица отекна в тишината като преобръщането на камион с бира.
– За мен, колеги, по-важен е въпросът с мониторинга – важно обобщи Милен. – Разбира се, голямата нужда ще бъде финансирана по оперативните програми. Тоест, Европейският съюз ще плати от фондовете си, за да можем да се храним така (предимно с прави краставици и квадратни домати), че да отделяме еднакви лайна, които лесно да могат да бъдат отмити от стандартизираното европейско казанче. Но щом има финансиране, нужен е и контрол. Методите за мониторинг са два: екстензивен и интензивен.
При екстензивния подход ние се изхождаме в специална кутия, отговаряща на всички европейски стандарти, запечатваме я според инструкциите, изписани на езиците на страните-членки, и я изпращаме по пощата в специален европейски институт по стандартизация и метрология. Там съответните еврочиновници я отварят и измерват лайното със своите европейски калибрирани уреди. Не може всяка лаборатория да извърши тези замервания, а само специално лицензирана и оторизирана от Европейската комисия. След като се убедят, че параметрите на лайното ви са в норма, от института ви го връщат обратно за ваша сметка – вие плащате транспорта и замерванията, а фондовете после ви възстановяват средствата, разбира се ако отговорите на всички условия и сте ги разходвали по всички правила. Когато си получите лайното обратно със съответния сертификат, вие вече можете да го изсипете в тоалетната и да пуснете онези 12 литра вода.
Интензивният подход е различен. Той е свързан с проекти по иновативност, които се финансират от други европейски фондове. Затова наричаме интензивното сране „многофондово“. При него отделен бенефициент, обикновено мултинационален научен и развоен институт, разработва специален софтуер за сканиране на лайното още в процеса на неговото изсиране в тоалетната. Лазерни датчици под ръба на чинията сканират изделието и на момента му правят дигитален 3D модел. Този модел автоматично се изпраща от софтуера по електронната поща в ОЛАФ и там вече преценяват дали лайното е в норма или не. Ако е по-малко от заложените стандарти, то излиза, че за неговото отмиване сте употребили неоправдано много вода. Ако е по-голямо, вероятно е трябвало да пълните казанчето два пъти. И в двата случая ОЛАФ се самосезира и започва да ви преследва да върнете финансирането за закупуване на прави краставици и квадратни домати.
В този момент вратата се отвори и влезе Батко със сияещо от облекчение лице. Вцепенената зала дори не обърна към него скандализираните си очи. Той отиде при катедрата и се изправи до Милен.
– Как върви, колега Консултант?
– Много добре, колега Консултант.
– Докъде стигнахте?
– Тъкмо обясних механизмите за мониторинг.
– Чудесно. Аз поемам оттук.
Милен се оттегли на мястото си, а Батко се обърна към публиката:
– И така, както вече сте разбрали, темата на нашата презентация е „Ролята на консултантската фирма в процеса на успешно усвояване на финансиране от европейските фондове“.
През залата премина въздишка на облекчение.