Когато една тъга е публична, когато граничи с ексхибиционизъм, това не е тъга, а пропаганда. Или ексхибиционизъм. Миналата неделя очевидно най-сетне са погребали Ивайло Калушев (Лама Иво от Петрохан) и това, види се, е породило цяла нова линия в публичното говорене на терминаторите (под „терминатори“ разбирам всички онези, които са се заели, засега само в социалните мрежи, да громят статуквото и да рушат всяко старо, което пречи да се прокара пътя на новото, прогресивното и либералното), която се изразява общо взето в следното: мафията е убила хората там, след което очерня светлата им памет по причини, които може би предстои да научим.
Ето какво написа едно от остриетата в жанра, публикувайки снимка с пресния гроб на Калушев:
„С Богом (правописът до края е от оригинала – б.м.) на всички охулени и предадени от новите преторианците на Злото. ………………… (тук е името на друго острие, но от по-общ характер, цитирано от първото острие), ……………. свързва емоционално всички, които тръгнаха по Пътя на Светлината и всички, които оставаме да браним тяхната чест и достойнство. Не случайно след като ги убиха физически, ги убиха и морално, за да скрият собствените си поквара и престъпни деяние“.
Следите ли мисълта на автора: от една страна имаме нещо повече от светци, защото толкова патетично и патриарх Евтимий не е говорил за св. Иоан Рилски, а от другата нещо като орки, но по-лошо – орки, които убиват както тялото, така и душата на „тръгналия по пътя на светлината“ Калушев и не само на него, защото ясно се казва: всички.
И веднага си представяме святото усамотение на планината, където кротки подвижници с духовните си чеда търсят пътя към небесата, а през шубраците със сумтене и трошене на вейки се промъква корпулентното туловище на Делян Пеевски с кръвясали очи и кама в зъбите.
Ето какво пък пише другото острие:
„Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей, да кажем Здравей на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем Здравей на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие…
Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души“.
Забележете: Висшето съзнание на Светлината, където се събират всички просветени човешки души! Другите – кучета ни яли. Явно тези остриета имат себе си за нещо като Свръхчовека (Übermensch) на Ницше от „Тъй рече Заратустра“ и наистина, откъде накъде ще казваме „Бог да те прости“! Та какво има да прощава някакъв си Бог на това сияйно и непогрешимо съвършенство!
Извинявайте, дами и господа, обаче това е първосигнално. Когато онзи, когото си се заклел да мразиш, не харесва нещо, ти трябва да го харесваш страстно. И обратно. Когато косматият враг на твоите идеали харесва нещо, ти трябва да го отричаш до кръв. Независимо какво е. Когато лидерите на прогресивната общност се оказаха замесени в нещо най-малкото подозрително и, по-лошо, когато това нещо се видя, че може да компрометира представянето им на надвисналите избори, остриетата веднага скочиха да лъскат въпросното нещо до абсолютен апотеоз.
Всъщност какво досега е безспорно в цялата тая петроханска история:
- Загадъчна изолирана общност;
- Ритуалност (видяхме как се кланят на гуруто);
- Послушници (чухме как родители поверяват децата си);
- Много пари (имената на някои от ктиторите дори станаха известни);
- Оръжие с благословията на държавата;
- Насилствена смърт, за която се спори дали е убийство или самоубийство, но в случая на нас с вас ни е все едно.
Достатъчно. Има и още много, но това е достатъчно. И без сектантството и педофилията е достатъчно за скандал. И е нелепо, смешно е борците срещу „мафията“ да го защитават не иначе, а приписвайки на действащите лица святост. Замълчете си, бе! Измислете нещо друго!
Кога всички станаха толкова духовни! Кога всички станаха толкова святи! Помним как от „мъченика“ Джордж Флойд, който беше насочвал пистолет към корема на бременна жена, докато е обирал дома ѝ, тръгна движението BLM, че чак и него го канонизираха.
Но знаете, че лъжливата духовност е сатанизъм – осъзнат или неосъзнат. А сатанистите – осъзнати или неосъзнати – не са атеисти, те не проповядват, че Бог не съществува. Те знаят, че съществува, вярват в Него, познават Го, но Му се опълчват и Го предизвикват, хулят Го.
Цялата тая лиготия не е от любов към Калушев (Бог да прости греховете му), а от омраза към онези, които разобличават и разплитат петроханския скандал. Защото те поначало са обект на тяхната омраза и всичко, което направят, трябва да срещне яростен и тотален отпор.
Гордостта им е невъобразима. Светът е болен и няма кой да го оправи, освен тях. Те са в авангарда на своето време, време, в което германската църква се цепи от напъни да се демократизира, а глава на англиканската стана някаква акушерка. Друг е въпросът как точно изглежда оправянето на света в болните им мозъци…
Тези хора атомизират обществото. Един по един унищожават малкото ни общи знаменатели, малкото теми, около които можем да се обединим, защото за всяко нещо може да бъде намерена причина то да е мразено и да се протестира срещу него. Те са в хронична истерия, в перманентно възмущение – непрекъснато някого свалят, непрекъснато нечия оставка искат, денонощно „разграждат модела“ и „помитат статуквото“. Както акулата ще умре[1], ако спре да се движи, така и те ще умрат, ако за миг спрат да мразят някого.
Те не са продукт на ППДБ+, не, по-древни са. ППДБ+ просто се възползва от тях, както би се възползвал и всеки друг Остап Бендер. Тези хора в момента са намерили в ППДБ+ своя пристан, защото след като сме вече в Европа, те припознаха себе си в най-левите нейни движения. Те им се видях най-органични и най-импониращи на революционната им природа.
Идат избори. Поредни извънредни. Кампанията е вяла. Вяла е, защото очевидно всеки се ослушва дали ще може да се отърка о Румен Радев (поредния богатир и спасител) за евентуална бъдеща сглобка и няколко месеца на софрата. Петроханската история гледат да я потулят на държавно ниво, че да не размества електоралните пластове. Ето, първата работа на служебния вътрешен министър беше да уволни разследващите. Слава Богу, че не изчезнаха безследно. Топката е високо. При това положение фейсбук остриетата не е нужно да се хвърлят с голи гърди на амбразурата. Излагат се (дано има все още накъде), пък и не допринасят особено за каузата, най-малкото защото похватите им са твърде екстравагантни.
Знаете ли, има два вида партийна агитационна работа. Първият вид е работа, насочена навътре към активистите и симпатизантите. Целта ѝ е да ги надъха, да вдигне бойния им дух, а също и да ги въоръжи с аргументи както за пред опонентите, така и за пред собствената им съвест. Вторият вид е работа, насочена навън, към колебаещите се, с цел да ги обърне и спечели за „правилната“ кауза. Тази работа е по-трудна, защото трябва да накара човек, гласувал досега за другиго, да гласува за теб. Подвид на втория вид е работата, която цели да обърне представители на твърдите ядра на опонента и това е вече висш пилотаж.
Обожествявайки сектантите от Петрохан, остриетата вършат може би част от първата работа – да надъхват активистите и симпатизантите и то онези, които ще се надъхат от всичко, стига да е дошло от правилното място, стига да е произнесено от правилния авторитет. И това е нещо, нали? И никой не би го правил на въпрос, ако по този начин не пречеха на другия вид работа – облъчването на избиратели извън досегашните… Но всъщност някой прави ли го на въпрос? Какво ни интересува! Нека си клокочат помежду си и да се опиват от гласовете и звънките си фрази. Ако не бяха пости, хич нямаше и да се занимавам с тях, ами щях да съм си сипал едно правилно питие от мъгливите шотландски мочурища. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
[1] Всъщност това важи само за голямата бяла акула и за акулата мако – б.а.
За в. „Труд“.
