Ако не друго, поне премонтираха клипа на „БТК у дома” и той вече не е с чужди рекламни материали. Сега, както ми казаха, жената пиела кафе от чисто бяла чаша. Изпратиха ми даже и писмо в отговор на моето запитване „какво правим, аджеба?!”. Писмо, което добронамерено отговаря на моето съобщение, че клипът на БТК използва моето лого, отпечатано върху моята чаша, която аз подарявах на своите приятели за Коледа. Някъде дълбоко, в малкото останали непокварени кътчета своята по детски невинната душа аз хранех надеждата, че отговорът на БТК ще бъде нещо от рода на: „Извинявай, бай Иване! Сбъркахме, случва се…”, а пък аз да се засмея и да отвърна: „Случва се, разбира се, няма проблем!”… Вместо това обаче получих писмо от тамошния юридически директор, в което се иска да докажа с „релевантни” документи, че марката е моя и имам право да използвам логото на фирмата си.
В отговор им изпратих Свидетелство за марка от Патентното ведомство и 7 мегабайта снимки, показващи приложението на логото: от микробус и табели на фасадата на сградата ни до химикалки, тефтерчета и въпросните чаши, от които си бяха взели при заснемането на клипа. Много се надявам, че след като ги разгледа, БТК ще се убеди, че именно това е логото на фирмата ми и няма да тръгне да ми доказва, че не е. Но пък ако тръгне, хрониката в блога ще стане само по-интересна, а аз от друго не се интересувам…