Кой увеличава пенсиите? „Президентът!” – ще отговори будният ни народ, народът възродени, защото така са го учили в предишни предизборни кампании. За съжаление обаче не президентът увеличава пенсиите, защото, ако беше той, досега да ги е увеличил, нали така, любезни пенсионери? Или ще го наречете лъжец? Следователно ги увеличава някой друг. Вчера, гледайки телевизия, попаднах на една много сериозна кандидатура за отговор на поставения въпрос. Един клип на БСП, който казва: „БСП ще увеличи вашата пенсия”. Силно твърдение. Каква е неговата логика ли? Ами тази, че социалистите са социални и социалните въпроси са по тяхната част, а пък пенсиите, доколкото са вид нетрудови доходи, са един съвсем социален въпрос. Друг е въпросът, че според мен социалистите са толкова социални, колкото Анастасия Мозер е земеделка с мотичка в ръка, но този въпрос не е пенсионен и няма да се занимаваме с него. Вместо това да се запитаме как БСП би увеличила пенсиите. Откъде ще вземе тя пари за това? Нали стопанската дейност е забранена на партиите и те нямат никакъв законов начин да създават принадена стойност, тоест „пари прим” според Енгелсовата политикономия? И след като не могат да създадат „пари прим”, откъде ще ги вземат, за да увеличат пенсиите? Не, не казвайте, че ще ги откраднат! Те не са такива хора!
Те ще ги преразпределят. В глобален план една от фундаменталните разлики между лявото и дясното е тази, че дясното създава блага, а лявото ги усвоява, като в процеса на това усвояване една част задържа за себе си, а друга, по-малка, преразпределя към крупни маси от относително нуждаещи се хора, които обаче имат пренебрежим принос към създаването на благата. Или иначе казано, посланието „БСП ще увеличи вашата пенсия” е сбит вариант на внушението „БСП ще вземе откъдето може и от когото има и ще ви даде на вас под формата на още два лева месечно, че да целувате ръка”. Всъщност, като се замисля, ако бях пенсионер, нямаше да имам нищо против една Партия – Робин Худ да причаква имащите по кюшетата, да им изтръсква стотинките и да ми ги дава на мен под формата на социална грижа. А когато Партията – Робин Худ изтръска имащите до последно и вече няма какво да им вземе, тоест няма вече какво да ми даде на мен, тогава аз ще изляза да хлопам с празната си пенсионерска тенджера по улиците.
В цялата работа с пенсиите има един скромен герой, за когото никой нищо не казва в предизборните кампании. Съществуването му се премълчава може би заради това, че обществото не го обича много. Обществото се срамува от него. За обществото той е един материално осигурен егоист, който не страда, не се тревожи и от чешмата у тях тече мед и масло. Това е българският работодател, известен в миналото като „експлоататор”. Пенсионната система в България е солидарна. Тоест пенсионираното поколение получава пенсиите си от осигурителните вноски на работещото поколение. Когато работещото поколение се пенсионира, то няма да харчи парите, които е изработило, защото те отдавна ще са похарчени от предишното поколение пенсионери, а ще разчита на осигурителните вноски на следващото работещо поколение. Видно е, че за да функционира тази система, е необходимо да има непрекъснат поток от постъпващи осигурителни вноски. Тези осигурителни вноски са възможни само когато хората се трудят и създават принадена стойност в една организирана от работодателите система, част от която е и пенсионното осигуряване. Управлявайки паричните си потоци, работодателите формират печалба, резервни фондове за реинвестиция, работни заплати, данъци за държавата, социални и здравни осигуровки и пенсии за пенсионерите. Ето кой дава пенсиите, не е друг. Но пък работодателите рядко и на малко места по света симпатизират на левите партии и затова левите партии си отмъщават, като казват, че пенсиите идват именно от тях, а не от работодателите, каквато е истината.
Да живей принадената стойност! Да живей капитализЪмът!
